Агоп Мелконян

Мелконян, Агоп Мъгърдич (Бургас, 10.03.1949 – София, 23.07.2006). Втори син на Мъгърдич Хачик Мелконян и Анжела Кеворк Агопян. През 1955 постъпва в арменското училище в Бургас, където е учи до 1962, когато закриват училището. През 1955 е приет в Техникума по електротехника в Стара Загора. Премества се в Техникума по електротехника „Ленин“ в Пловдив (1964), а през 1968 е приет във ВМЕИ „Ленин“ (сега Техническия университет) в София. Дебютира през 1968 като поет в сп. „Родна реч“ („Не ми казвай, разбрах“). Отговорен редактор на в. „Технически авангард“, издание на ректората на ВМЕИ. През 1972 във в. „Орбита“ излиза първият му разказ „Най-дългият смях“. От 1977 е член на Съюза на българските журналисти. През 1986 получава трета награда на СБЖ за цялостно творчество (публикации, научнопопулярни книги, сценарии за филми, радио- и телевизионни предавания).

През 1986 става член на Съюза на българските писатели. От 1979 е включен в редакционната колегия на новосъздадената библиотека „Галактика“. Един от основателите на дисциплината „История на арменската литература“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава от 1995 до 1999.

Сътрудничи на сп. „Космос“, „Наука и техника за младежта“, „Орбита“, „Пламък“, „Съвременник“, „Проблеми на училищното техническо творчество“ и др. През 1990 е в редакционната колегия на сп. „ФЕП“ (Фантастика, евристика, прогностика), което излиза до 1991. Основател, съставител и редактор на сп. „Върколак“ (1997–1999). От 1999 до 2002 е съставител и редактор на сп. „Зона F“, продължаващо традицията на сп. „Върколак“. През 1993 създава издателска къща „Ерато“.

От началото на 2005 Мелконян води рубрика („Ай Пем Ким“) във в. „Ереван“. Последната публикация на автора е в това издание – броени дни преди неговата смърт. Дебютната книга на Мелконян е „Спомен за света“ (1980). Сборникът с фантастични разкази и новели отразява опитите на младия автор в различните посоки на жанра – от поетичната приказка и притча до философския диспут. Едноименната повест в сборника е трагична гротескова парабола на християнския мит за сътворението, многопластова в идейния си обхват – съдържа внушения за лекомисления творчески морал на технократа, но и иронични апострофи към антимашинните митове от научната фантастика. В сборника с новели „Via Dolorosa“ (1987) писателят задълбочава своите философски търсения; естетическия човешки стремеж към стабилност и устойчивост се сблъсква с неговото ерозиращо въздействие – жестокостта и невъзвратимостта на всичко, потънало в бездънния кладенец на годините.

Още с първите си книги авторът навлиза в екзистенциалните проблеми на човека. Героите му са измъчвани от мисълта, че са смъртни, че са подвластни на времето, че раните, които то оставя върху телата и душите, са неизлечими. Мелконян максимално театрализира фантастичното, превръщайки го в игра на въображението, в спектакъл без край. В „Суматоха за душите“ (2004) неговото основополагащо усилие е насочено към създаването на „голяма сцена“, върху която се разиграва трагикомичен екзистенциален спектакъл – една субективна визия за живота, в който основната ценност е другостта, различността; едно вселенско сражение между силите, които искат да подчинят на волята си природата и човека а животът е обречен, безнадежден, но вечно продължаващ непредвидимия си ход.

Фантастиката на А. Мелконян е по-често лирично-философска. В нея се усеща повече влиянието на Рей Бредбъри, отколкото на социално-техническата прогностика. Вниманието му е привлечено от антиутопичното.

Агоп Мелконян е и автор на няколко научнопопулярни книги, сред които са „Сами ли сме във вселената“ (1982), „Мъдростта на небето“ (1983) и др. Под неговото перо се появяват повече от 500 научнопопулярни статии на най-различни теми – от класическата физика до теориите за появата и развитието на Вселената, от „официалната“ биология до идеите за извънземния произход на живота, от древния абак – предшественик на сметалото, до фантастичното бъдеще на компютрите. Като преводач сътрудничи на издателство „Георги Бакалов“ за подбора на поредицата Библиотека „Галактика“. Превежда произведения на Аркадий и Борис Стругацки, Едгар Алан По и др. Преводач на арменска литература и поезия. Автор на пиесите „Антиутопия“ (1983), „Небесни сфери“ (1986) и др. Негови произведения са преведени на англ., нем., унг., фр., арм. и други ез.

През 1990 получава националната награда за фантастика Гравитон. През 2006 е обявен за почетен гражданин на родния си град Бургас.

 

 

 Елена Борисова

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Агоп Мелконян

ЗаглавиеЖанровеГодина
Спомен за светановели, разкази1980
Сами ли сме във вселената есета1982
Греховно и неприкосновено : Фантаст. новели1983
Мъдростта на небето : [Науч.-попул. очерк]очерци1983
Греховно и неприкосновено : Фантаст. новелиновели1983
Влакове : Науч.-худож. кн. [за юноши]1985
Via dolorosa : Фантаст. проза1987
Память о море : [Сб.] науч.-фантаст. повестиповести1988
Смърт в раковината : Фантаст. романромани1994
Сенки от плът : Фантастични разкази и новелиновели1999
Суматоха за душите : Фантаст. прозаразкази2004
...територия, недокосната от позори : поезияпоезия2007
Нагоре по стъпалата към Бога : избрано2009 (2012)
Убийство в Ню Бабилон : сатирична повестповести2016

Книги за Агоп Мелконян

АвторЗаглавиеГодина
Кол.Спомен за света на Агоп Мелконян 2008 (2009)