Алберт Гечев

Алберт Стефанов Гечев
Кратка информация
Име Алберт Стефанов Гечев
Роден
гр. Ловеч
Починал
гр. Ловеч
Жанровебиблиографии, рецензии, статии, студии, прегледи
ИзданияДемократически преглед, Училищен преглед, Свободно мнение

Гечев, Алберт Стефанов (Ловеч, 11.10.1881 – Ловеч, 2.12.1915). Роден в семейство с подчертани книжовни интереси. Завършва славянска филология (1905) в Софийския университет. Работи като гимназиален учител в Пловдив, Казанлък и Русе (тук преподава във Висшия педагогически курс към Мъжката гимназия, който подготвя учители и учителки за прогимназиите). През годините на учителстване, воден от филологическите си интереси, посещава Германия и Швейцария, за да работи в библиотеки и архиви. В периода 1908–1912 пише поредица литературни обзори в сп. „Демократически преглед“.  В Балканската и Междусъюзническата война е мобилизиран като помощник-фармацевт (първоначално е следвал два семестъра фармация). През лятото на 1914 заедно с Ганчо Пашев крои планове за издаване на литературно списание, в което за сътрудници са поканени именити университетски преподаватели и писатели – Беньо Цонев, Стефан Младенов, Йордан Йовков и др. Първата световна война и включването на България в нея през 1915 осуетява плановете им. Мобилизиран е във войната, заразява се с коремен тиф – навярно при контактите с болни в качеството си на помощник-аптекар, и умира във Военната болница в Ловеч. Негова съпруга е гимназиалната учителка по френски език Рада Гечева (от известния род на хаджи Минчо от Хасково, дал много борци за национално освобождение и видни културни дейци), а техен син – бележитият преводач, поет и драматург Стефан Гечев (1911–2000).

Филологическите занимания и литературното наследство на А. Гечев го представят като талантлив критик и литературовед, чиито текстове са основани на предварително библиографско проучване. Този подход се дължи на библиографската подготовка, която получава в Семинара по славянска филология. Още като студент, по внушение на Любомир Милетич, Гечев създава един от първите отраслови библиографски указатели – „Библиография на историята на новата българска литература в българския печат до 1900 г.“ (Изв. на Семинара по славянска филология, I, 1905). Първата и втората му част описват публикациите по автори и периодични издания, а третата представлява азбучен показалец. На указателя по-късно се позовават литературни историци като Боян Пенев, Стефан Минчев и др. Опирайки се на тази библиографска основа, Гечев пише първото си самостоятелно литературноисторическо изследване върху Българското възраждане – „Добри Войников и развоя на нашата драма“ (Изв. на Семинара по славянска филология, I, 1905).

Участието на А. Гечев в литературния живот и печат трае само десетина години. В литературната си дейност той се стреми да проявява широк поглед върху литературата и връзката ѝ с обществото, да бъде безпристрастен, да не се присъединява към групи. Не се занимава и с обществено-политическа дейност. Симпатизира на Радикалдемократическата партия на Тодор Влайков и активно сътрудничи с рецензии и статии по литературни въпроси в списанието му „Демократически преглед“. Публикува още в сп. „Училищен преглед“ и „Свободно мнение“.

Гечев е сред първите литератори у нас, които въвеждат в оперативната критическа практика един нов жанр – обзорния литературен преглед на художествената и критическата продукция за изтеклата година. Прегледът способства да се следят тенденциите в литературното развитие и добива популярност през първото десетилетие на ХХ в., когато посоките на естетически идеи и художествени практики насищат литературата ни с широки възможности за избор от гледна точка на читателската среда. Поредицата литературни прегледи на А. Гечев са публикувани между 1908 и 1916 в сп. „Демократически преглед“: седем обзора за литературата ни през 1907–1911, както и за литературата ни преди и след Балканската война. Първите пет от тях излизат в самостоятелно издание през 1914 – „Българската литература през последните няколко години. 1900–1912“. В прегледите Гечев проявява високи критерии и естетически вкус, съчетани с критическа овладяност и стремеж към обективност. Като заема позиция на границата между критическото възприемане и литературноисторическото осмисляне, той се стреми да интерпретира актуалните литературни факти в по-широки контексти, търси и намира подходящи съпоставки в синхронен и диахронен план, очертава тенденциите. В тези публикации се разгръща дарбата му на литературен историк, който тръгва от конкретните факти, но достига до явленията и процесите в литературата – например размислите му върху популярността, художествената ценност, литературното развитие и пр. Така от годишната литературна сборност успява да открои онези книги, които може да се определят като събитие от една или друга гледна точка. Вниманието му е насочено главно към продукцията на големите творци в литературата – Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров. Сред съвременниците си единствен той не проявява предубеждения към прозата на Пейо Яворов и не я загърбва заради поезията му – дори я поставя наравно с „Идилиите“ на Петко Тодоров.

Литературноисторически е погледът на Гечев и в студиите върху творчеството на Иван Вазов, Стоян Михайловски и Константин Величков. В архива му се намира и една незавършена студия върху творчеството на Петко Р. Славейков. Оценките му за тези творци са промислени, основани на сериозно познаване на естетическите и социалните идеи и процеси на времето и издигнати над литературните спорове и ежби.

В „Демократически преглед“ се печатат и рецензиите на критика – за книги на Ив. Вазов, А. Страшимиров, Елин Пелин, д-р Кръстев, но и на по-млади автори; повече за драматургични произведения, по-малко за проза и поезия. В тях той е точен в преценките си, не отстъпва от високите си критерии за художественост и воюва срещу посредствеността.

Гечев пише още по педагогически въпроси, по въпроси на съвременната литература. Резултат от филологическите му занимания като преподавател във Висшия педагогически курс е книгата му „Български правопис“ – сериозен опит да се създаде история на родния правопис, отличаващ се с научна добросъвестност и завидна езиковедска култура.

 

Пенка Ватова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Алберт Гечев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Библиография на историята на новата българска литература в българския печат до 1900 г. : [Отпечатък]библиографии1905
Добри П. Войников в развоя на нашата драма [Отпеч. от Известия на слав. семинар за 1904-1905 г.]изследвания1905
Българската литература през последните няколко години. 1900–1912 : Крит. статиистатии, прегледи1914
Български правопис. История и науч. основания : Публ. лекцияизследвания1914 ((1915 – с добавка Официалното упътване за общо правописание))

Книги за Алберт Гечев

АвторЗаглавиеГодина
Кол.Властта на духа : Алберт Гечев и Стефан Гечев : Сборник : [национална Кръгла маса, 11 май 2011 Русе]2013