Алеко Константинов

Алеко Константинов.; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Алеко Иваницов Константинов
Роден
гр. Свищов
Починал
с. Радилово (Пазарджик)
Жанровеочерци, разкази, рецензии, стихотворения, фейлетони
ИзданияМисъл, Български преглед, Млада България, Знаме, Целокупна България , Свободна България , Прогрес

Константинов, Алеко Иваницов (Свищов, 01.01.1863 – край с. Кочагово, днешно Алеко Константиново, Пазарджишка област, 11.05.1897). Роден в родолюбиво и демократично семейство. Начално образование получава в родния си град като частен ученик, а след това учи в Свищовското училище (1872–1874). От 1874 до 1877 г. е ученик в Габрово в Априловската гимназия. През Руско-турската война е писар при губернатора на Свищов Найден Геров. След Освобождението е изпратен в гр. Николаев (Русия), за да продължи образованието си. Приет е в гимназията (1878) и е настанен в Южнославянския пансион на Тодор Минков, където живеят и много негови сънародници. В библиотеката на пансиона се запознава със световната и руската литература, като същевременно се занимава и с музика – свири на цигулка и се опитва да композира. А. Константинов прави и първите си литературни опити, превеждайки Шекспировата трагедия „Отело“ от руски. От 1881 следва право в Новорусийския университет в Одеса. Завършва прз 1885 и се връща в България. Последователно е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888). В правната си дейност Константинов се противопоставя на политическото вмешателство в съдебната система. Поради това е уволнен и работи като адвокат. През 1890 отново е назначен за съдия в Софийския апелативен съд, но след две години отново е уволнен по същите причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика. През тези години губи родителите си и трите си сестри и като знак на самоирония приема псевдонима, с който е най-известен като писател и общественик – Щастливец, а себе си често нарича Круглый сирота.

Още при пребиваването си в Русия Константинов се пристрастява към природата и пътешествията. В България отправя покана до столичното гражданство за излет до Черни връх. На него се отзовават близо 300 любители на природата, вследствие на което този излет на Витоша (проведен на 27.08.1895)  се приема за първата проява на организиран туризъм у нас, на който той е и основател. А. Константинов посещава някои световни изложения в европейските столици – Всемирното в Париж (1889) и Земското индустриално изложение в Прага (1891). През 1893 предприема през-океанско пътуване за Колумбовото изложение в Чикаго (САЩ). Излетите сред природата, пътуванията в странство действат като отдушник на личните нещастия и социалнополитическите проблеми, но не го отклоняват от ангажиментите в литературната и обществената му дейност. Константинов членува в различни организации – той е училищен настоятел, член на Демократическата партия (1896), на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Музикалното общество, на Театралния комитет, на Българското народо-образователно дружество и др. Като кандидат за народен представител през 1894  на изборите в родния си град той е пряк свидетел на манипулациите и проявите на насилие там. В най-висока степен това определя силните публицистични насоки на неговата писателска дейност. През май 1897, в деня на св. св. Кирил и Методий – на пътя от Пещера за Пазарджик, А. Константинов е убит от засада. На съдебния процес извършителите посочват, че е трябвало да бъде убит Михаил Такев, който е пътувал заедно с писателя. Различни изследователи обаче твърдят, че покушението е било насочено и срещу двамата. Убийство на А. Константинов има широк обществен отзвук, в литературната историята то остава и като символ на това как неговият герой – Бай Ганьо, убива своя създател.

А. Константинов дебютира в литературата ни със стихотворението „Огледало“ (1880) и „Защо?“ (1881), публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. След отпечатване, в самостоятелно издание, на написаната в Одеса поема „Песен за Слобод-Маджара и Пламен-Теня“ (1883), той се насочва към актуалната публицистика (фейлетони и разкази) и рядко печата стихотворения, хуморески и стихотворения в проза. Публикува в „Периодическо списание“, а в списание „Български преглед“ за пръв път се появява пътеписът му „До Чикаго и назад“ (1893). В сп. „Мисъл“, където е изключително ценен като сътрудник, А. Константинов започва да публикува в поредица разказите за именития си герой Бай Ганьо (1894). В списание „Библиотека „Свети Климент“, редактирано от неговия съпартиец и приятел Петко Каравелов, той печата и свои преводи от руски и френски. Сътрудничи на вестниците „Знаме“ (издание на Демократическата партия), „Млада България“, „Прогрес“ (Пловдив).

Основни жанрове в творчеството на Константинов са фейлетоните, разказите и очерците. Като един от най-безкомпромисните и постоянни противници на задкулисните манипулации в политическия живот, безкористен и непрактичен, писателят създава блестящи фейлетони – образци в жанра, с които остро се противопоставя на върхушките около Стефан Стамболов и цар Фердинанд: „Страст“, „Що значи народът ликува!“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази, боже, сляпо да прогледа!“, „Сеятели на рабски чувства“, „По изборите в Свищов“. Техните идеи и послания остават и през ХХ в. като емблематична мяра за морал в обществения живот и почтена гражданска позиция. Склонността на Константинов към пътуванията и пътешествията, намира израз в неговите пътни бележки „До Желюша с говежди вагони“, „Какво? Швейцария ли?“, „София-Мездра-Враца“ и др. Той прави опити и като литературен критик – публикува рецензии за „Поема на злото“ и „Novisima verba“ на Стоян Михайловски. Въпреки ангажираността си в късите публицистични жанрове и в пътеписите, най-четените и най-популярни творби на А. Константинов са „До Чикаго и назад“ и разказите за „един съвременен българин“, обединени в книгата за Бай Ганьо, като художествена еманация на публицистичното му творчество. Тези произведения претърпяват десетки издания и след смъртта на писателя.

В „До Чикаго и назад“ Константинов се проявява като истински художник, изобразяващ с еднаква вещина комичните образи и ситуации, лиричните описания на природата и динамичния ход на живота в големия град. Писателят безпогрешно улавя контрастите в американската действителност – той изразява както възторга си от постиженията на американците, така и безпокойството си от  техническия напредък и рационализма, които материално ограбват и духовно деформират човека. В пътеписа писателят често прави сравнения и с българската действителност, което провокира намерението му да напише произведение и за живота в България. Тук се появяват и прототипите на неговия герой Бай Ганьо – Ганьо Сомов и Айвазиян. Емоционалната амплитуда, в която се движат описанията в „До Чикаго и назад“, е в твърде широки граници – от  възторга до разочарованието, от патетичното одобрение до гнева. Колоритният стил, пластичният език въвличат читателя в съпреживяване на чувствата и настроенията на автора.

Произведението, което отрежда на А. Константинов неоспорвано място в канона на българската литература, е „Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1895). Бързото изчерпване на първото издание, днес може да определи книгата като бестселър в края на ХІХ в. Въпреки подчертания национален колорит, книгата е много популярна в чужбина – преведена е на почти всички европейски езици, включително на турски и китайски. Творбата за този вечно „съвременен българин“ продължава да бъде актуална и до днес – героят й не само се превръща в най-известния литературен персонаж, но името му става нарицателно, масово употребявано във всички сфери на обществения живот. В продължение на повече от сто години книгата изгражда своя собствена история, в която се сблъскват противоположни мнения както за героя, така и за творбата, срещат се различни естетически възгледи и социалнополитически позиции. В рецепцията на „Бай Ганю“, освен естетическите и социологическите линии, се откроява – пряко или косвено, една постоянна дискусия, белязала прочита на книгата през ХХ в. В нея героят се мисли като типологически персонаж, в който доминира повече националното, социалното или общочовешкото. Всички тези характеристики са синтезирани в образа на героя, предопределени от сложния социален, културен и психологически преход от многовековното робство към първите десетилетия след Освобождението (1978). В този контекст Бай Ганьо е събирателен сатиричен образ, съсредоточаващ в себе си недъзи на обществения и политическия живот, типични народопсихологически характеристики. Вследствие на това, в делата му се проявяват множество порочни черти – вулгарност, простащина, егоизъм, невежество, келепирджилък, безсрамие, политическо хамелеонство, груб диктаторски манталитет. В жанрово отношение определенията за книгата варират от разказ в разказ, фейлетон и очерка, като критичността на писателя изостря формите до памфлет („Бай Ганю прави избори“). Авторът има три художествено-творчески подхода към образа на Бай Ганьо – разказ в разказа, в който приятели от бохемския кръг „Весела България“ разказват за срещите си в чужбина с героя. При разгръщането на сюжета писателят се превръща в едноличен разказвач, а впоследствие оставя героя да се саморазкрива чрез писмата, които пише до свои родственици. Трансформация претърпява и образът на Бай Ганьо – комичността избледнява – от смешен той става опасен, от безобиден и жалък простак се превръща в безкруполна и властна политическа фигура. Съвременници на Константинов свидетелстват, че той е имал намерение да преработи „Бай Ганю“, убийството на писателя не позволява това да се случи.

Без да е повлиян в своето творчество от други автори, А. Константинов оказва силно творческо въздействие върху редица писатели от различни поколени, в различни културноисторически периоди. Това се дължи най-вече на неговия герой Бай Ганьо. В края на ХІХ в. писателят Георги Хаджибонев – съвременник на  Константинов – използва името на героя, за да създаде образа на неговия брат в „Братът на Бай Ганя Балкански. Хумористични разкази за един съвременен „интелигентен българин“ (1897). Впоследствие, чак до наши дни, в художествената  литература се появяват произведения от различни жанрове, в които той е главен герой (Никола Щерев – „Бай Ганьо. Комедия по Алеко Константинов“, 1939); в нови социални, битови и културни ситуации и исторически времена: Асен Цанков „Червеният Бай Ганьо“ (1995); Тончо Карабулков „Бай Ганю в емиграция“ (2001); Е. Стоев „Другарят и господинът Бай Ганьо. Разкази“ (1997). Колкото и творчески да е продуктивен, героят на Константинов се оказва ненадминат по художествено внушение и авторска инвенция, а „последователите“ на писателя остават на нивото на епигонството. Героят на Щастливеца силно повлиява и обогатява българския вицов фолклор.

А. Константинов превежда произведения на А. С. Пушкин („Бахчисарайски фонтан“, „Полтаява“, „Цигани“); М.Ю. Лермонтов („Демон“, „Беглец“); Н. А. Некрасов („Руските жени“, „Кой е строил железният мост?“); Ж-Б. Молир („Тартюф“); В. Сарду („Партиите в Монако“); Фр. Копе („Отче наш“) и др.

Произведенията на А. Константинов са превеждани на: алб., белорус., гр., ест., есперанто, итал., кит., лит., мол..,нем., пол., рум., рус., словаш., сръб., тур., укр., унг., фр., хол., хър., чеш., чувашки.

 

Псевдоними: Башибозук; Беню Найденов; Беньо Наков; Б. Лелюхин; Въса Пъцова; Его; Един от Клубът на моралното влияние; Иван Аспазиевич Дормидолски, издател; Николай; Твой Ганю Балкански; Щастливец; Baron de Divdiadovo.

 

Румен Шивачев

 

Библиографията е изготвена от Диана Ралева

Книги от Алеко Константинов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Песен за Слобод-Маджара и Пламен-Теняпесни1883
До Чикаго и назад : Пътни бел. пътеписи1894 (1918, 1929, 1960...1972, 2005, 2018 (42 изд.))
Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин. разкази1895 (1917, 1919, 1929, 1930, 1936,, 1937, 1938, 1939, 1941, 1944, 1946, 1948, 1950,1959, 1960 1959, 1960… 1973, ...1976 , … 1981, … 1992, 1993...2004 , 2005, 2007, 2015 [60. изд.] … 1973,)
Един неочакван годеж : Разказ, писан през 1888разкази1898
Съчинения : Кн. 1–2. 1901–19031901
Пази боже, сляпо да прогледа. Нещо шумолеше, ама какво беше? 1905;разкази1905
Страст ; Един неочакван годеж ; Tempi passati ; Occupatiunea Bulgariei de la armata nostra разкази1917
Съчинения. Т. 1–31922
Bay Ganio / Tarkm. M. Andonian [на армен.ез.]разкази1926
Съчинения1927
Лев Толстой и България. По случай 100-год. от рождението на великия пророк Л. Н. Толстойочерци1929
Бай Ганьо пътуваразкази1931 (1942)
Бай Ганьо в банятаразкази1931 (1942)
Бай Ганьо във влакаразкази1931 (1942)
Бай Ганьо на гостиразкази1931 (1942)
Пази боже, сляпо да прогледа.разкази1931 (1942, 1957, 1959)
Разкази и фейлетони : С уводни бележки и речникразкази1937
Бай Ганьо по Европаразкази1939
Бай Ганьо тръгва за Европаразкази1939
Baj Ganju / El bulg. lingvo trad. Cano Todorov, Petro Lalovsky.[прпев. на есперанто]разкази1941
Съчинения. Т. 1–3. 1941–1945;1941
През марта на Чепино : Пътни бел. пътни бележки1942
Избрани фейлетони и очеркифейлетони1949
Съчинения в два тома : Т. 1-2 / Предг. Петър Пондев. 1957 (1970, 1974)
Bay Ganu : Cagdas bir bulgar hakkinda inalilmaz hikayeler / Cev. [от бълг.] Omer Kasif.разкази1958
Избрани пътеписи и фейлетони, разкази, очерципътеписи1959 (1962... 1972)
Bai Ganiu ou les aventures singulieres d'un bulgare de notre temps ; suivi de Chicago et retour / Trad. du bulg. par Kiril Todorov, Geliasko Rainovразкази1967
Бай Ганьо. Разкази, фейлетони, пътеписи / Под ред. на Петър Пондев.разкази1967
Bai Ganju : Unwahrscheinliche Geschichten uber einer bulg. Zeitgenossen / Aus dem bulg. ubers. von Erika Moskova разкази1971
Избрани творби1974 (1976, 1978, 1981, 1984)
Събрани съчинения. В 4 т. 1980–19821980
Бай Ганю : Невероятные рассказы об одном современном болгарине / Пер. с болг. Д. Горбова. разкази1981
Бай Ганьо. До Чикаго и назадразкази1982 (1983... 1992, 1996, 2006)
Избрани преводи1987
Съчинения : В 2. т. / Състав. и ред. Илия Тодоров, Тихомир Тихов ;1989
До Чикаго и назад : Пътеписи. [32. изд.]пътеписи1992
До Чикаго и назад. Пътеписи от България / Предг., състав. и прил. Св. Иговпътеписи1992 (1993, 1996, 2000)
Фейлетони / Ред. предг., комент., животопис, хронолог. табл. Ст. Елевтеровфейлетони1992 (1995)
Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин. / Предг. Румен Шивачевразкази1992
Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин / Предг. и прил. Св. Иговразкази1992
До Чикаго и назад. Бай Ганьо Пътеписи. Фейлетони. Очерци и разкази / Състав. и послесл. Р. Божанов. 1994
Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин / Състав. Ив. Гранитски; Предг. П. Анчев; [55. изд.]разкази2002
To Chicago and Back / Transl. from bulg. Robert Strumпътеписи2004
Uncle Ganyo / Transl. Dimitar Dobrev. -разкази2007
Baj Gaňo : neuveritel'né príbehy o jednom neskutočnom Bulharovi / [prel. Zdenko Dzurjanin]разкази2014
O Bai Nganios / metafrasi Zisis N. Hadzivasiliu. - Ioannina : Angeliki Konstantakopulu2015
Nach Chicago und zurück : Reisenotizen / aus dem Bulg. von Ines Sebesta. - Klagenfurt : Wieserпътеписи2016
Bai Ganju, der Rosenölhändler / aus dem Bulg. übers. von Georg Adam ... [и др.]. - Klagenfurt : Wieserразкази2017

Книги за Алеко Константинов

АвторЗаглавиеГодина
Кол.Процеса по убийството на Алеко Константинов : Извлеч. от стеногр. протоколи1897
Касабов, М. Календарче Алеко Константинов за простата 1898 г. : Г. III 1897 1897
Увалиев, М. Алеко Константинов : Биографийка 1900
Славейков, П. П. Алеко Константинов : Спомени и бел. 1901
Кръстев, Кр. Алеко Константинов : Лит. силует1907
Миролюбов, В. (псевд. на Кр. Кръстев). Алеко Константинов : Шест статии1918
Славейков, П. П. Алеко Константинов. Живот и дейност1921
Делирадев, П.Новия паметник на Ал. Константинов. - София : фонд Хижа Алеко1923
Делирадев, П.Новия паметник на Ал. Константинов. - София : фонд Хижа Алеко1923
Мезан, Саул ЙерохамАлеко Константинов в защита на Йосиф-Марко Барух : С неизд. и неизвестни досега док., досежно дейността на последния в пределите на България : 1895-1925 / 1925
Кол. В памет на Алеко Константинов : 1897-1927. - Т. Пазарджик : клон Марица от Юнош. турист. съюз1927
Атанасов, Н. По върховете : Лит. очерки : Предпоставки на литературата ни след Освобождението : Ив. Вазов, Т. Г. Влайков, Алеко Константинов, П. Тодоров, К. Константинов1927
Кол. Помен за Алеко Константинов. - Свищов : ЮТС клон Стъклен1929
Кол.Помен за Алеко Константинов. – Свищов1929
Кол.На Алека / Ред. к-т Ст. Ив. Станев и др. Свищов1930
Кол. На Алека [Константинов]. - Свищов : ЮТС, свищовски клон Стъклен1930
Кол.Алеко / Изд. Софийския кл. от БТС; Ред. Г. Клисаров1933
Бакалов, Г. Алеко Константинов и Бай Ганьо1934
Пунев, Хр.Алеко и Такев : Спомени1934
Сб.Алеко. [Сб.] / Уред. Д. Пантелеев, Г. Клисаров1936
Мешеков, Ив.Алеко Константинов. Велик реалист и гражданин : Лит.-крит. студия.1937 (1947)
Пенев, Б. Алеко Константинов : Биогр.1937
Кол.Алеко Константинов : Паметен брой за 40-год. от смъртта му. / Изд. Пазарджишкия клон на БТС . Ред. Д. Пантелеев. 1937 (1946)
Иванова, Ек. Алеко Константинов в семейна и роднинска среда1939 (1997)
Райнов, НВечното в нашата литература.Българските класици. Свободни беседи. Т. 41941
Ралчев, М.Истинският бай Ганьо : Увод в изучаването на Алеко Константинов1943
Кол.Алеков лист : Издава Общ. студент. нар. съюз, Свищов1946
Константинов, Г. Алеко Константинов : Биография 1946
Боров, Т.Бай Ганьо. Най-популярната българска книга : Статии и библиогр. матер. / Ред. Т. Боров1947
Кол.Алеко Константинов : Юбил. л. по случай 50 г. от смъртта му/ Ред. Г. Цанев, Г. Константинов, Ив. Мешеков, Ат. Далчев. 1947
Пондев, П. Алеко Константинов : Лит.-крит. очерк 1959 (2. доп. изд. 1963)
Иванова, Ст. Бай Ганьо : Лит. разбор1961
Клисаров, Г.Пътуванията на Алеко Константинов1963
Кол.Стоян Михайловски, Ал. Константинов, Г. П. Стаматов в спомените на съвременниците си 1963
Кол.Стоян Михайловски, Ал. Константинов, Г. П. Стаматов в спомените на съвременниците си 1963
Мантов, Д.Щастливецът : Роман1963
Nicolоff, As. Aleko Konstantinov - a jolly humorist : On the occasion of the centennial of his birth / - Cleveland, Ohio 1963
Ничев, Ал. Алеко Константинов : 1863 - 1897 1964
Димитрова, Е. Алеко Константинов : Живот и творчество 1969
Кол.Българската критика за Алеко Константинов / Ред. и подбор Тих. Тихов1970
Стаматов, Л. Алеко Константинов. - 1 албум 1972
Христов, Хр.Алеко Константинов [Изобразителен материал] : [комплект снимки] 1976
Тотев, П.Алеко Константинов. Живот и творчество : Творч. портр.1977 (1990)
Георгиев, Л. Наричаше се Щастливеца. // Георгиев, Л. Български писатели класици. 1978
Елевтеров, Ст.Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие. 1978
Милев, Й. И алени цветя ще разцъфтят : Спомени и докум. 1981
Дюгмеджиева, П.Алеко Константинов. 1863–1897 : Био-библиогр. указател / Състав. П. Дюгмеджиева и др. 1983
Мантов, Д. Алеко Константинов : [Романиз. биогр.]1989
Кол.Страници за Алеко Константинов : Творчеството на писателя в бълг. лит. критика / Състав. П. Анчев1991
Стоянов, КинСтоянов, Кин. Гражданинът Щастливец [Алеко Константинов] : Мемоарен колаж1994
Кол.Критически текстове за Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков : В помощ на зрелост. и кандидат-студент.1997
Панчев, Гавр. Убийството на Алеко Константинов1997
Пунев, Ат.Алеко и Пещера1997
Радев, Р. Алеко Константинов : Лице и опако1998
Иванов, Ж. Бай Ганьо : Между Европа и Отечеството1999
Вачков, П.Нощни изстрели във файтона. Убийството на Алеко Константинов 11 май 1897 г.; Убийството на Мих. Такев 24 ян. 1920 г. [2. доп. изд.]. 1999
Георгиев, Н.Пропасти и мостове на междутекстовостта : Франц Кафка, Ярослав Хашек, Алеко Константинов, Иван Вазов : [Статии]. 1999
Даскалов, Д. Политически убийства в новата история на България : Убийства, атентати, съдебни процеси (За К. Паница, Ст. Стамболов, Ал. Константинов и др.)1999
Кол.Процесът по убийството на Алеко Константинов 1897 : Извадки от стеногр. протоколи1999
Панчев, Гавр. „Бай Ганю. Невероятните разкази за един съвременен българин” от Алеко Константинов – власт и знание : Есета и статии. 2000
Игов, Св. Българската литература ХХ век : От Алеко Константинов до Атанас Далчев. 2000
Пелева, ИннаАлеко Константинов : Биография на четенето2002
Горанов, Р. Алеко - модернист? 2003
Добрев, Добр. Бай Ганьо на Алеко Константинов : Контексти на прочита2003
Недкова, Ем.Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. 2003
Панчев, Гавр. Алеко Константинов : Биогр. В 3 т. 2004
Бенбсат, А. "Европеецът" Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца2005
Шивачев, Р.Алеко Константинов - вечният съвременник : Докл. и съобщения от юбил. науч. конф. по случай 140 г. от рождението на А. Константинов, юни 2003 г. / Състав. Румен Шивачев2006
Стефанов, П. Щастливеца и Бай Ганьо2006
Игов, Св. "Бай Ганю" и Бай Ганю : Загадъчната творба за проблематичния българин2008
Галунова К. Бай Ганьо българина : опит върху българската народопсихология и българската модерност2009
Котев, Л. Оптимистична теория за Бай Ганьо ; Чичовци2009
Малинов, А. Алеко Константинов. Бай Ганьо ; До Чикаго и назад ; Разни хора, разни идеали 2010
Бейнова, М. Алеко Константинов : за матурата : анализи и тестове2010
Стойчева, П.Нацията - копнежи и употреби : Алеко Константинов в контекста на модерните теории за нацията 2010
Кацарска, К Алеко Константинов : литературни анализи2011
Тотев, П.Е, ами кога ще живеем?2013
Попов, Й.На гости у Щастливеца : юбилейна антология по случай 150 години от рождението на Алеко Константинов / състав., предг. Йордан Попов2013
Тотев, П. Пътеки към Алеко2015
Шивачев, Р. Сублитературният мит "Бай Ганьо"2016
Иванов, В.За 30 наполеона и безсмъртието на Щастливеца : литературно-критически очерк за фейлетонното творчество на Алеко Константинов2017