Алеко Константинов

Кратка информация | |
---|---|
Име | Алеко Иваницов Константинов |
Роден | гр. Свищов |
Починал | с. Радилово (Пазарджик) |
Жанрове | очерци, разкази, рецензии, стихотворения, фейлетони |
Издания | Мисъл, Български преглед, Млада България, Знаме, Целокупна България , Свободна България , Прогрес |
Константинов, Алеко Иваницов (Свищов, 01.01.1863 – край с. Кочагово, днешно Алеко Константиново, Пазарджишка област, 11.05.1897). Роден в родолюбиво и демократично семейство. Начално образование получава в родния си град като частен ученик, а след това учи в Свищовското училище (1872–1874). От 1874 до 1877 г. е ученик в Габрово в Априловската гимназия. През Руско-турската война е писар при губернатора на Свищов Найден Геров. След Освобождението е изпратен в гр. Николаев (Русия), за да продължи образованието си. Приет е в гимназията (1878) и е настанен в Южнославянския пансион на Тодор Минков, където живеят и много негови сънародници. В библиотеката на пансиона се запознава със световната и руската литература, като същевременно се занимава и с музика – свири на цигулка и се опитва да композира. А. Константинов прави и първите си литературни опити, превеждайки Шекспировата трагедия „Отело“ от руски. От 1881 следва право в Новорусийския университет в Одеса. Завършва прз 1885 и се връща в България. Последователно е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888). В правната си дейност Константинов се противопоставя на политическото вмешателство в съдебната система. Поради това е уволнен и работи като адвокат. През 1890 отново е назначен за съдия в Софийския апелативен съд, но след две години отново е уволнен по същите причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика. През тези години губи родителите си и трите си сестри и като знак на самоирония приема псевдонима, с който е най-известен като писател и общественик – Щастливец, а себе си често нарича Круглый сирота.
Още при пребиваването си в Русия Константинов се пристрастява към природата и пътешествията. В България отправя покана до столичното гражданство за излет до Черни връх. На него се отзовават близо 300 любители на природата, вследствие на което този излет на Витоша (проведен на 27.08.1895) се приема за първата проява на организиран туризъм у нас, на който той е и основател. А. Константинов посещава някои световни изложения в европейските столици – Всемирното в Париж (1889) и Земското индустриално изложение в Прага (1891). През 1893 предприема през-океанско пътуване за Колумбовото изложение в Чикаго (САЩ). Излетите сред природата, пътуванията в странство действат като отдушник на личните нещастия и социалнополитическите проблеми, но не го отклоняват от ангажиментите в литературната и обществената му дейност. Константинов членува в различни организации – той е училищен настоятел, член на Демократическата партия (1896), на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Музикалното общество, на Театралния комитет, на Българското народо-образователно дружество и др. Като кандидат за народен представител през 1894 на изборите в родния си град той е пряк свидетел на манипулациите и проявите на насилие там. В най-висока степен това определя силните публицистични насоки на неговата писателска дейност. През май 1897, в деня на св. св. Кирил и Методий – на пътя от Пещера за Пазарджик, А. Константинов е убит от засада. На съдебния процес извършителите посочват, че е трябвало да бъде убит Михаил Такев, който е пътувал заедно с писателя. Различни изследователи обаче твърдят, че покушението е било насочено и срещу двамата. Убийство на А. Константинов има широк обществен отзвук, в литературната историята то остава и като символ на това как неговият герой – Бай Ганьо, убива своя създател.
А. Константинов дебютира в литературата ни със стихотворението „Огледало“ (1880) и „Защо?“ (1881), публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“. След отпечатване, в самостоятелно издание, на написаната в Одеса поема „Песен за Слобод-Маджара и Пламен-Теня“ (1883), той се насочва към актуалната публицистика (фейлетони и разкази) и рядко печата стихотворения, хуморески и стихотворения в проза. Публикува в „Периодическо списание“, а в списание „Български преглед“ за пръв път се появява пътеписът му „До Чикаго и назад“ (1893). В сп. „Мисъл“, където е изключително ценен като сътрудник, А. Константинов започва да публикува в поредица разказите за именития си герой Бай Ганьо (1894). В списание „Библиотека „Свети Климент“, редактирано от неговия съпартиец и приятел Петко Каравелов, той печата и свои преводи от руски и френски. Сътрудничи на вестниците „Знаме“ (издание на Демократическата партия), „Млада България“, „Прогрес“ (Пловдив).
Основни жанрове в творчеството на Константинов са фейлетоните, разказите и очерците. Като един от най-безкомпромисните и постоянни противници на задкулисните манипулации в политическия живот, безкористен и непрактичен, писателят създава блестящи фейлетони – образци в жанра, с които остро се противопоставя на върхушките около Стефан Стамболов и цар Фердинанд: „Страст“, „Що значи народът ликува!“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази, боже, сляпо да прогледа!“, „Сеятели на рабски чувства“, „По изборите в Свищов“. Техните идеи и послания остават и през ХХ в. като емблематична мяра за морал в обществения живот и почтена гражданска позиция. Склонността на Константинов към пътуванията и пътешествията, намира израз в неговите пътни бележки „До Желюша с говежди вагони“, „Какво? Швейцария ли?“, „София-Мездра-Враца“ и др. Той прави опити и като литературен критик – публикува рецензии за „Поема на злото“ и „Novisima verba“ на Стоян Михайловски. Въпреки ангажираността си в късите публицистични жанрове и в пътеписите, най-четените и най-популярни творби на А. Константинов са „До Чикаго и назад“ и разказите за „един съвременен българин“, обединени в книгата за Бай Ганьо, като художествена еманация на публицистичното му творчество. Тези произведения претърпяват десетки издания и след смъртта на писателя.
В „До Чикаго и назад“ Константинов се проявява като истински художник, изобразяващ с еднаква вещина комичните образи и ситуации, лиричните описания на природата и динамичния ход на живота в големия град. Писателят безпогрешно улавя контрастите в американската действителност – той изразява както възторга си от постиженията на американците, така и безпокойството си от техническия напредък и рационализма, които материално ограбват и духовно деформират човека. В пътеписа писателят често прави сравнения и с българската действителност, което провокира намерението му да напише произведение и за живота в България. Тук се появяват и прототипите на неговия герой Бай Ганьо – Ганьо Сомов и Айвазиян. Емоционалната амплитуда, в която се движат описанията в „До Чикаго и назад“, е в твърде широки граници – от възторга до разочарованието, от патетичното одобрение до гнева. Колоритният стил, пластичният език въвличат читателя в съпреживяване на чувствата и настроенията на автора.
Произведението, което отрежда на А. Константинов неоспорвано място в канона на българската литература, е „Бай Ганю. Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1895). Бързото изчерпване на първото издание, днес може да определи книгата като бестселър в края на ХІХ в. Въпреки подчертания национален колорит, книгата е много популярна в чужбина – преведена е на почти всички европейски езици, включително на турски и китайски. Творбата за този вечно „съвременен българин“ продължава да бъде актуална и до днес – героят й не само се превръща в най-известния литературен персонаж, но името му става нарицателно, масово употребявано във всички сфери на обществения живот. В продължение на повече от сто години книгата изгражда своя собствена история, в която се сблъскват противоположни мнения както за героя, така и за творбата, срещат се различни естетически възгледи и социалнополитически позиции. В рецепцията на „Бай Ганю“, освен естетическите и социологическите линии, се откроява – пряко или косвено, една постоянна дискусия, белязала прочита на книгата през ХХ в. В нея героят се мисли като типологически персонаж, в който доминира повече националното, социалното или общочовешкото. Всички тези характеристики са синтезирани в образа на героя, предопределени от сложния социален, културен и психологически преход от многовековното робство към първите десетилетия след Освобождението (1978). В този контекст Бай Ганьо е събирателен сатиричен образ, съсредоточаващ в себе си недъзи на обществения и политическия живот, типични народопсихологически характеристики. Вследствие на това, в делата му се проявяват множество порочни черти – вулгарност, простащина, егоизъм, невежество, келепирджилък, безсрамие, политическо хамелеонство, груб диктаторски манталитет. В жанрово отношение определенията за книгата варират от разказ в разказ, фейлетон и очерка, като критичността на писателя изостря формите до памфлет („Бай Ганю прави избори“). Авторът има три художествено-творчески подхода към образа на Бай Ганьо – разказ в разказа, в който приятели от бохемския кръг „Весела България“ разказват за срещите си в чужбина с героя. При разгръщането на сюжета писателят се превръща в едноличен разказвач, а впоследствие оставя героя да се саморазкрива чрез писмата, които пише до свои родственици. Трансформация претърпява и образът на Бай Ганьо – комичността избледнява – от смешен той става опасен, от безобиден и жалък простак се превръща в безкруполна и властна политическа фигура. Съвременници на Константинов свидетелстват, че той е имал намерение да преработи „Бай Ганю“, убийството на писателя не позволява това да се случи.
Без да е повлиян в своето творчество от други автори, А. Константинов оказва силно творческо въздействие върху редица писатели от различни поколени, в различни културноисторически периоди. Това се дължи най-вече на неговия герой Бай Ганьо. В края на ХІХ в. писателят Георги Хаджибонев – съвременник на Константинов – използва името на героя, за да създаде образа на неговия брат в „Братът на Бай Ганя Балкански. Хумористични разкази за един съвременен „интелигентен българин“ (1897). Впоследствие, чак до наши дни, в художествената литература се появяват произведения от различни жанрове, в които той е главен герой (Никола Щерев – „Бай Ганьо. Комедия по Алеко Константинов“, 1939); в нови социални, битови и културни ситуации и исторически времена: Асен Цанков „Червеният Бай Ганьо“ (1995); Тончо Карабулков „Бай Ганю в емиграция“ (2001); Е. Стоев „Другарят и господинът Бай Ганьо. Разкази“ (1997). Колкото и творчески да е продуктивен, героят на Константинов се оказва ненадминат по художествено внушение и авторска инвенция, а „последователите“ на писателя остават на нивото на епигонството. Героят на Щастливеца силно повлиява и обогатява българския вицов фолклор.
А. Константинов превежда произведения на А. С. Пушкин („Бахчисарайски фонтан“, „Полтаява“, „Цигани“); М.Ю. Лермонтов („Демон“, „Беглец“); Н. А. Некрасов („Руските жени“, „Кой е строил железният мост?“); Ж-Б. Молир („Тартюф“); В. Сарду („Партиите в Монако“); Фр. Копе („Отче наш“) и др.
Произведенията на А. Константинов са превеждани на: алб., белорус., гр., ест., есперанто, итал., кит., лит., мол..,нем., пол., рум., рус., словаш., сръб., тур., укр., унг., фр., хол., хър., чеш., чувашки.
Псевд.: Башибозук; Беню Найденов; Беньо Наков; Б. Лелюхин; Въса Пъцова; Его; Един от Клубът на моралното влияние; Иван Аспазиевич Дормидолски, издател; Николай; Твой Ганю Балкански; Щастливец; Baron de Divdiadovo.
Румен Шивачев
Библиографията е изготвена от Диана Ралева
Книги от Алеко Константинов
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Песен за Слобод-Маджара и Пламен-Теня | песни | 1883 |
До Чикаго и назад : Пътни бел. | пътеписи | 1894 (1918, 1929, 1960...1972, 2005, 2018 (42 изд.)) |
Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин. | разкази | 1895 (1917, 1919, 1929, 1930, 1936,, 1937, 1938, 1939, 1941, 1944, 1946, 1948, 1950,1959, 1960 1959, 1960… 1973, ...1976 , … 1981, … 1992, 1993...2004 , 2005, 2007, 2015 [60. изд.] … 1973,) |
Един неочакван годеж : Разказ, писан през 1888 | разкази | 1898 |
Съчинения : Кн. 1–2. 1901–1903 | 1901 | |
Пази боже, сляпо да прогледа. Нещо шумолеше, ама какво беше? 1905; | разкази | 1905 |
Страст ; Един неочакван годеж ; Tempi passati ; Occupatiunea Bulgariei de la armata nostra | разкази | 1917 |
Съчинения. Т. 1–3 | 1922 | |
Bay Ganio / Tarkm. M. Andonian [на армен.ез.] | разкази | 1926 |
Съчинения | 1927 | |
Лев Толстой и България. По случай 100-год. от рождението на великия пророк Л. Н. Толстой | очерци | 1929 |
Бай Ганьо пътува | разкази | 1931 (1942) |
Бай Ганьо в банята | разкази | 1931 (1942) |
Бай Ганьо във влака | разкази | 1931 (1942) |
Бай Ганьо на гости | разкази | 1931 (1942) |
Пази боже, сляпо да прогледа. | разкази | 1931 (1942, 1957, 1959) |
Разкази и фейлетони : С уводни бележки и речник | разкази | 1937 |
Бай Ганьо по Европа | разкази | 1939 |
Бай Ганьо тръгва за Европа | разкази | 1939 |
Baj Ganju / El bulg. lingvo trad. Cano Todorov, Petro Lalovsky.[прпев. на есперанто] | разкази | 1941 |
Съчинения. Т. 1–3. 1941–1945; | 1941 | |
През марта на Чепино : Пътни бел. | пътни бележки | 1942 |
Избрани фейлетони и очерки | фейлетони | 1949 |
Съчинения в два тома : Т. 1-2 / Предг. Петър Пондев. | 1957 (1970, 1974) | |
Bay Ganu : Cagdas bir bulgar hakkinda inalilmaz hikayeler / Cev. [от бълг.] Omer Kasif. | разкази | 1958 |
Избрани пътеписи и фейлетони, разкази, очерци | пътеписи | 1959 (1962... 1972) |
Bai Ganiu ou les aventures singulieres d'un bulgare de notre temps ; suivi de Chicago et retour / Trad. du bulg. par Kiril Todorov, Geliasko Rainov | разкази | 1967 |
Бай Ганьо. Разкази, фейлетони, пътеписи / Под ред. на Петър Пондев. | разкази | 1967 |
Bai Ganju : Unwahrscheinliche Geschichten uber einer bulg. Zeitgenossen / Aus dem bulg. ubers. von Erika Moskova | разкази | 1971 |
Избрани творби | 1974 (1976, 1978, 1981, 1984) | |
Събрани съчинения. В 4 т. 1980–1982 | 1980 | |
Бай Ганю : Невероятные рассказы об одном современном болгарине / Пер. с болг. Д. Горбова. | разкази | 1981 |
Бай Ганьо. До Чикаго и назад | разкази | 1982 (1983... 1992, 1996, 2006) |
Избрани преводи | 1987 | |
Съчинения : В 2. т. / Състав. и ред. Илия Тодоров, Тихомир Тихов ; | 1989 | |
До Чикаго и назад : Пътеписи. [32. изд.] | пътеписи | 1992 |
До Чикаго и назад. Пътеписи от България / Предг., състав. и прил. Св. Игов | пътеписи | 1992 (1993, 1996, 2000) |
Фейлетони / Ред. предг., комент., животопис, хронолог. табл. Ст. Елевтеров | фейлетони | 1992 (1995) |
Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин. / Предг. Румен Шивачев | разкази | 1992 |
Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин / Предг. и прил. Св. Игов | разкази | 1992 |
До Чикаго и назад. Бай Ганьо Пътеписи. Фейлетони. Очерци и разкази / Състав. и послесл. Р. Божанов. | 1994 | |
Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин / Състав. Ив. Гранитски; Предг. П. Анчев; [55. изд.] | разкази | 2002 |
To Chicago and Back / Transl. from bulg. Robert Strum | пътеписи | 2004 |
Uncle Ganyo / Transl. Dimitar Dobrev. - | разкази | 2007 |
Baj Gaňo : neuveritel'né príbehy o jednom neskutočnom Bulharovi / [prel. Zdenko Dzurjanin] | разкази | 2014 |
O Bai Nganios / metafrasi Zisis N. Hadzivasiliu. - Ioannina : Angeliki Konstantakopulu | 2015 | |
Nach Chicago und zurück : Reisenotizen / aus dem Bulg. von Ines Sebesta. - Klagenfurt : Wieser | пътеписи | 2016 |
Bai Ganju, der Rosenölhändler / aus dem Bulg. übers. von Georg Adam ... [и др.]. - Klagenfurt : Wieser | разкази | 2017 |
Книги за Алеко Константинов
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Кол. | Процеса по убийството на Алеко Константинов : Извлеч. от стеногр. протоколи | 1897 |
Касабов, М. | Календарче Алеко Константинов за простата 1898 г. : Г. III 1897 | 1897 |
Увалиев, М. | Алеко Константинов : Биографийка | 1900 |
Славейков, П. П. | Алеко Константинов : Спомени и бел. | 1901 |
Кръстев, Кр. | Алеко Константинов : Лит. силует | 1907 |
Миролюбов, В. (псевд. на Кр. Кръстев). | Алеко Константинов : Шест статии | 1918 |
Славейков, П. П. | Алеко Константинов. Живот и дейност | 1921 |
Делирадев, П. | Новия паметник на Ал. Константинов. - София : фонд Хижа Алеко | 1923 |
Делирадев, П. | Новия паметник на Ал. Константинов. - София : фонд Хижа Алеко | 1923 |
Мезан, Саул Йерохам | Алеко Константинов в защита на Йосиф-Марко Барух : С неизд. и неизвестни досега док., досежно дейността на последния в пределите на България : 1895-1925 / | 1925 |
Кол. | В памет на Алеко Константинов : 1897-1927. - Т. Пазарджик : клон Марица от Юнош. турист. съюз | 1927 |
Атанасов, Н. | По върховете : Лит. очерки : Предпоставки на литературата ни след Освобождението : Ив. Вазов, Т. Г. Влайков, Алеко Константинов, П. Тодоров, К. Константинов | 1927 |
Кол. | Помен за Алеко Константинов. - Свищов : ЮТС клон Стъклен | 1929 |
Кол. | Помен за Алеко Константинов. – Свищов | 1929 |
Кол. | На Алека / Ред. к-т Ст. Ив. Станев и др. Свищов | 1930 |
Кол. | На Алека [Константинов]. - Свищов : ЮТС, свищовски клон Стъклен | 1930 |
Кол. | Алеко / Изд. Софийския кл. от БТС; Ред. Г. Клисаров | 1933 |
Бакалов, Г. | Алеко Константинов и Бай Ганьо | 1934 |
Пунев, Хр. | Алеко и Такев : Спомени | 1934 |
Сб. | Алеко. [Сб.] / Уред. Д. Пантелеев, Г. Клисаров | 1936 |
Мешеков, Ив. | Алеко Константинов. Велик реалист и гражданин : Лит.-крит. студия. | 1937 (1947) |
Пенев, Б. | Алеко Константинов : Биогр. | 1937 |
Кол. | Алеко Константинов : Паметен брой за 40-год. от смъртта му. / Изд. Пазарджишкия клон на БТС . Ред. Д. Пантелеев. | 1937 (1946) |
Иванова, Ек. | Алеко Константинов в семейна и роднинска среда | 1939 (1997) |
Райнов, Н | Вечното в нашата литература.Българските класици. Свободни беседи. Т. 4 | 1941 |
Ралчев, М. | Истинският бай Ганьо : Увод в изучаването на Алеко Константинов | 1943 |
Кол. | Алеков лист : Издава Общ. студент. нар. съюз, Свищов | 1946 |
Константинов, Г. | Алеко Константинов : Биография | 1946 |
Боров, Т. | Бай Ганьо. Най-популярната българска книга : Статии и библиогр. матер. / Ред. Т. Боров | 1947 |
Кол. | Алеко Константинов : Юбил. л. по случай 50 г. от смъртта му/ Ред. Г. Цанев, Г. Константинов, Ив. Мешеков, Ат. Далчев. | 1947 |
Пондев, П. | Алеко Константинов : Лит.-крит. очерк | 1959 (2. доп. изд. 1963) |
Иванова, Ст. | Бай Ганьо : Лит. разбор | 1961 |
Клисаров, Г. | Пътуванията на Алеко Константинов | 1963 |
Кол. | Стоян Михайловски, Ал. Константинов, Г. П. Стаматов в спомените на съвременниците си | 1963 |
Кол. | Стоян Михайловски, Ал. Константинов, Г. П. Стаматов в спомените на съвременниците си | 1963 |
Мантов, Д. | Щастливецът : Роман | 1963 |
Nicolоff, As. | Aleko Konstantinov - a jolly humorist : On the occasion of the centennial of his birth / - Cleveland, Ohio | 1963 |
Ничев, Ал. | Алеко Константинов : 1863 - 1897 | 1964 |
Димитрова, Е. | Алеко Константинов : Живот и творчество | 1969 |
Кол. | Българската критика за Алеко Константинов / Ред. и подбор Тих. Тихов | 1970 |
Стаматов, Л. | Алеко Константинов. - 1 албум | 1972 |
Христов, Хр. | Алеко Константинов [Изобразителен материал] : [комплект снимки] | 1976 |
Тотев, П. | Алеко Константинов. Живот и творчество : Творч. портр. | 1977 (1990) |
Георгиев, Л. | Наричаше се Щастливеца. // Георгиев, Л. Български писатели класици. | 1978 |
Елевтеров, Ст. | Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие. | 1978 |
Милев, Й. | И алени цветя ще разцъфтят : Спомени и докум. | 1981 |
Дюгмеджиева, П. | Алеко Константинов. 1863–1897 : Био-библиогр. указател / Състав. П. Дюгмеджиева и др. | 1983 |
Мантов, Д. | Алеко Константинов : [Романиз. биогр.] | 1989 |
Кол. | Страници за Алеко Константинов : Творчеството на писателя в бълг. лит. критика / Състав. П. Анчев | 1991 |
Стоянов, Кин | Стоянов, Кин. Гражданинът Щастливец [Алеко Константинов] : Мемоарен колаж | 1994 |
Кол. | Критически текстове за Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков : В помощ на зрелост. и кандидат-студент. | 1997 |
Панчев, Гавр. | Убийството на Алеко Константинов | 1997 |
Пунев, Ат. | Алеко и Пещера | 1997 |
Радев, Р. | Алеко Константинов : Лице и опако | 1998 |
Иванов, Ж. | Бай Ганьо : Между Европа и Отечеството | 1999 |
Вачков, П. | Нощни изстрели във файтона. Убийството на Алеко Константинов 11 май 1897 г.; Убийството на Мих. Такев 24 ян. 1920 г. [2. доп. изд.]. | 1999 |
Георгиев, Н. | Пропасти и мостове на междутекстовостта : Франц Кафка, Ярослав Хашек, Алеко Константинов, Иван Вазов : [Статии]. | 1999 |
Даскалов, Д. | Политически убийства в новата история на България : Убийства, атентати, съдебни процеси (За К. Паница, Ст. Стамболов, Ал. Константинов и др.) | 1999 |
Кол. | Процесът по убийството на Алеко Константинов 1897 : Извадки от стеногр. протоколи | 1999 |
Панчев, Гавр. | „Бай Ганю. Невероятните разкази за един съвременен българин” от Алеко Константинов – власт и знание : Есета и статии. | 2000 |
Игов, Св. | Българската литература ХХ век : От Алеко Константинов до Атанас Далчев. | 2000 |
Пелева, Инна | Алеко Константинов : Биография на четенето | 2002 |
Горанов, Р. | Алеко - модернист? | 2003 |
Добрев, Добр. | Бай Ганьо на Алеко Константинов : Контексти на прочита | 2003 |
Недкова, Ем. | Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. | 2003 |
Панчев, Гавр. | Алеко Константинов : Биогр. В 3 т. | 2004 |
Бенбсат, А. | "Европеецът" Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца | 2005 |
Шивачев, Р. | Алеко Константинов - вечният съвременник : Докл. и съобщения от юбил. науч. конф. по случай 140 г. от рождението на А. Константинов, юни 2003 г. / Състав. Румен Шивачев | 2006 |
Стефанов, П. | Щастливеца и Бай Ганьо | 2006 |
Игов, Св. | "Бай Ганю" и Бай Ганю : Загадъчната творба за проблематичния българин | 2008 |
Галунова К. | Бай Ганьо българина : опит върху българската народопсихология и българската модерност | 2009 |
Котев, Л. | Оптимистична теория за Бай Ганьо ; Чичовци | 2009 |
Малинов, А. | Алеко Константинов. Бай Ганьо ; До Чикаго и назад ; Разни хора, разни идеали | 2010 |
Бейнова, М. | Алеко Константинов : за матурата : анализи и тестове | 2010 |
Стойчева, П. | Нацията - копнежи и употреби : Алеко Константинов в контекста на модерните теории за нацията | 2010 |
Кацарска, К | Алеко Константинов : литературни анализи | 2011 |
Тотев, П. | Е, ами кога ще живеем? | 2013 |
Попов, Й. | На гости у Щастливеца : юбилейна антология по случай 150 години от рождението на Алеко Константинов / състав., предг. Йордан Попов | 2013 |
Тотев, П. | Пътеки към Алеко | 2015 |
Шивачев, Р. | Сублитературният мит "Бай Ганьо" | 2016 |
Иванов, В. | За 30 наполеона и безсмъртието на Щастливеца : литературно-критически очерк за фейлетонното творчество на Алеко Константинов | 2017 |