Александър Вутимски

Кратка информация | |
---|---|
Име | Александър Коцев Вутов |
Псевдоним | Александър Вутимски |
Роден | гр. Своге |
Починал | Сурдулица, Сърбия |
Жанрове | есета, писма, поеми, приказки, стихотворения |
Издания | Златорог, Ученически подем, Весела дружина, Вестник на жената, Звън, Кооперативна просвета, Млад кооператор, Росица, Светлоструй, Трезва младеж |
Вутимски, Александър (псевд. на Александър Коцев Вутов) (Своге, 30.07.1919 – Сурдулица, Сърбия, 23.09.1943). До 10-годишната си възраст живее в родния си град. След като за по-малко от година (октомври 1928 – юли 1929) от туберкулоза умират родителите му и двама от братята му, се премества в София. Отначало живее при сестра си Надежда, която също умира от туберкулоза, а след година, прекарана в сиропиталище, заживява при единствено оцелелия си брат Кирил. Завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 следва класическа филология в Софийския университет, но след една година прекъсва обучението си, защото заболява от туберкулоза. Лекува се в различни санаториуми в страната, но без резултат. През пролетта на 1941 постъпва в санаториума в Сурдулица, където и умира.
Първото му отпечатано стихотворение е „Пак самичко“ (в. „Весела дружина“, 1935). Отначало публикува в ученически и леви издания („Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй“, „Трезва младеж“ и др.). Участва със свои творби в литературни сборници „Праг“ (1938, издаден от Ал. Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов) и „Жажда“ (1939). Печата и в „Млад кооператор“, „Кооператива просвета“, „Росица“, „Вестник на жената“ и др. От 1939 редовно сътрудничи на сп. „Златорог“, редактирано и издавано от Вл. Василев, който му дава псевдонима Вутимски. В това списание и под това име публикува най-стойностните си произведения.
Най-ранните му стихове са създадени под влияние на лявата идеология. Те са еднопланови, наситени с младежки оптимизъм и борчески патос. Много скоро обаче тези настроения заглъхват и отстъпват място на страданието и чувството за обреченост. Поетическият свят на Вутимски е светът на големия град с неговите бедни, отхвърлени от обществото обитатели – скитници, пияници, проститутки, луди (цикълът „De profundis“). Самотни и примирени със съдбата си, те бродят като сомнамбули в есенния здрач на призрачния град. Отношението на поета към този свят на страданието и отчаянието е двойствено – обича го и дори и в него открива красота, но и го ненавижда. В опита си да избяга от него, той се връща към патриархалната красота на старинна България („България“ и др.). Същите центробежни сили го насочват и към полето на приказното. То е въплътено в някои стихотворения на Вутимски („Приказка“ и др.), както и в част от дванайсетте му приказки, открити в ръкопис и публикувани след смъртта му. Така се ражда образът на Синьото момче (приказният поетичен двойник на Вутимски) – сложна и драматична фигура, съчетаваща в себе си ангелското и демоничното начало. Интонацията на стиховете му е разговорно-задушевна, интимна, а поетиката – вариативна. С тях Вутимски се утвърждава като един от най-талантливите представители на т.нар. поколение на поетите от 40-те години (към което принадлежат и Ал. Геров, Б. Райнов, В. Ханчев, В. Петров, Ив. Пейчев, Р. Ралин и др.).
Есетата на Вутимски допълват поезията му и обогатяват представата ни за емоционалния му живот. Те събират размислите му за себе си, за морала, за изкуството и за епохата и имат характера на равносметка. Автор е и на автобиографичната повест „Очите, които плачат“.
Приживе не успява да издаде книга. След края на Втората световна война е определен като поет декадент и реакционер, а пълните му съчинения са публикувани едва след 1989.
Негови произведения са преведени на нем., унг. и др. ез.
Други псевд.: Ал. Вълканов
Андрей Ташев (текст и библиография)
Книги от Александър Вутимски
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Стихотворения / [С предг. от Валери Петров] | стихотворения | 1960 |
Избрани произведения / Под ред. [с послесл.] на Александър Петрунов ; [С предг. от Емил Манов] | 1970 | |
Мартеници / Подбор и ред. [с предг. от] Александър Петрунов | стихотворения | 1970 (1979) |
Избрани произведения / Под ред. на Александър Петрунов ; [С предг. от Богомил Нонев] | 1979 | |
Не съм затворен кръг : Стихотворения и поеми / Подбор, ред. [с предг.] Божидар Кунчев | поеми, стихотворения | 1983 |
Сияния над града : Стихотворения и поеми / Състав. и ред. [с предг. от] Александър Петрунов | поеми, стихотворения | 1989 |
Сатурнов пръстен : Избрани стихотворения / [С предг. от Георги Марковски] | стихотворения | 1994 |
Синьото момче разказва... : Худож. проза / Състав. и предг. Александър Петрунов ; Послесл. Божидар Кунчев | проза | 2002 |
Скитникът и враните / Състав. Андрей Андреев | 2005 | |
Александър Вутимски представен от Божидар Кунчев. | 2008 | |
Опушена спирка | 2009 |
Книги за Александър Вутимски
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Делчев, Борис | Родени между две войни: Цветан Спасов, Веселин Ханчев, Божидар Божилов, Александър Геров, Иван Радоев, Александър Вутимски : Лит. очерци | 1963 |
Наимович, Максим Исаков | Едно поколение : Иван Пейчев, Веселин Ханчев, Александър Геров, Богомил Райнов, Александър Вутимски, Валери Петров, Божидар Божилов : [Лит. портрети] | 1966 |
Кунчев, Божидар Богомилов | Александър Вутимски : Живот и творчество | 1984 |
Кунчев, Божидар Богомилов | овешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров / | 2003 (2014) |
Сугарев, Едвин Стефанов | Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити | 2009 |