Александър Божинов

Божинов, Александър Николов (Свищов, 24.02.1878 – София, 30.09.1968). Завършва живопис в първия випуск на Държавното рисувално училище в София (1896–1902) с преподаватели Ян Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов. През 1902 заминава за Мюнхен, за да специализира живопис, но намеренията му са осуетени. През 1904 и 1912 отново живее и работи в Мюнхен, където немският сецесион оказва въздействие върху творческите му възгледи. Работи като сценограф в Народния театър „Иван Вазов“ (1909–1910). Един от основателите на Дружество „Родно изкуство“ (1919). Член-кореспондент (1929) на БАН и академик (1941). Почетен гражданин на Свищов (1936). Директор на Института за изобразителни изкуства при БАН (1952–1953). След 9 септември 1944 е арестуван и съден от Народния съд заедно с колегите си Ал. Добринов, К. Коцев, Н. Андреев и Р. Алексиев. Присъдата е за една година тъмничен затвор и 1000 лева глоба. Благодарение на застъпничеството на Илия Бешков е заменена с условна. Умира на 90-годишна възраст след тежко боледуване и след смъртта на сина си Любен Божинов.

Първото стихотворение на Ал. Божинов – „Просяк“, излиза през 1892 в първото българско илюстрованото списание за ученици и младежи „Извор“ (Русе, 1892–1896). На страниците на хумористичния седмичник „Смях и сълзи“ печата най-ранните си карикатури (1898) с псевдоним Sinus и едни от първите си литературни творби (1898) с псевдоним Гений № 3. Ранни негови карикатури са публикувани също във в. „Вечерна поща“ през 1896, а през есента на същата година в месечното илюстровано списание „Светлина“ излизат първите му илюстрации – към поемата на Иван Вазов „Грамада“.

Още като студент заедно с Р. Радев редактира в. „Смях и сълзи“ (1898–1899), където помества разобличителни карикатури и сатири срещу личния режим на княз Фердинанд, заради тях по-късно, през 1907, е осъден на една година затвор за обида на държавния глава. Заедно с Александър Кипров и Христо Силянов създава хумористично-сатиричния вестник „Българан“ (1904–1909), в който сътрудничат редица поети и писатели – Елин Пелин, Н. Лилиев, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Р. Стоянов, припознати от тогавашната публика още като кръга на „българановците“. Заедно с А. Протич и Елин Пелин съставя и редактира първия „Литературен сборник на българановците“ (1906). Александър Божинов е редактор на списанията „Жлъч и смях“ (1901, съвм. с Ц. Сталийски) и „Смях“ (1911–1915). През Първата световна война е мобилизиран в редакцията на военните издания в. „Военни известия“ и сп. „Отечество“, през 1917–1918 участва в редактирането на сп. „Българан“. Постоянен сътрудник със статии за литературата, изкуството, театъра, с карикатури и рисунки на редица вестници – „Вечерна поща“, „Сила“, „Дневник“, „Зора“, „Нашенец“, „Македония“, „Свободна реч“, и списания – „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“, „Илюстрация Светлина“, „Начало“ и др.

Творчеството на Ал. Божинов обхваща различни жанрове в литературното и изобразителното изкуство – той пише хумористични и лирични стихотворения, фейлетони, пътеписи, спомени, разкази, изкуствоведски и художествени критически статии и рецензии; рисува карикатури, илюстрации, маслени шаржови портрети, маслена живопис, пейзажи, натюрморти, интериори, стенописи. Популярни са илюстрациите и стихотворенията му в детската антология „Златна книга за нашите деца“ (1921), „Азбука за малките“ (1921), в авторски книги на Елин Пелин, Дора Габе, Ангел Каралийчев. Емблематични са хумористичните му карикатурни персонажи Пижо и Пендо, превърнали се в нарицателни у нас чрез образната му сатира и чрез литературните им въплъщения в творчеството на Елин Пелин.

Най-съществена част от творческата дейност на Ал. Божинов е карикатурата – преди всичко политическа и портретна, която по синкретичен начин се съчетава с текста – остроумни и иронични описания към рисунките. В сатиричните карикатури на Ал. Божинов се долавя влиянието на руските и западните карикатуристи – на френската и най-вече немската карикатура в лицето на Олаф Леонард Гулбрансон и на кръга около списание “Simplicissimus” с характерния декоративизъм и антикизираща линия. Под натиска на политическата цензура след 9 септември 1944 настъпва промяна в творчеството му, като основна тема става мирът и типичните идеализирани образи на трудовия герой. Карикатурите му имат принос не само за българското, а и за световното изобразително изкуство, излагани са в Мюнхен, Венеция, Загреб, Белград, Прага и др.

Още от студент и до края на живота си Ал. Божинов пише сатирично-хумористични творби, най-честно подписвани с различни псевдоними и придружени със собствени илюстрации. Травестирането на идеалното и възвишеното в делнично и банално е отличителна черта в стила на Ал. Божинов. Преобладаващи литературни похвати са хумористичното поетизиране на вещите от всекидневието, новата социална функция на смеха и пародийното преобръщане на образците от българската литературна класика, каквито са пародиите по стихове на Иван Вазов във в. „Българан“ (1904). В лирическите му стихотворения водещи са универсалните теми за любовта и страданието, разработени с индивидуален почерк, творческа фантазия и богата образност. В последните години от творческия си път Ал. Божинов написва мемоарната книга „Минали дни“ (1958), в която през философския и хумористичен поглед на писателя са представени както неговото животоописание, така и образите на известни българи като Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Александър Балабанов, Сава Огнянов.

Носител е на различни литературни и културни награди, сред които сребърен медал За наука и изкуство от Министерство на народната просвета за 25-годишната му творческа дейност (1924), ордените Кирил и Методий І степен (1960), Червено знаме на труда (1965), Народна република България (1968).

Псевд.: Унче Автономлиев, Аста Нилзен, Бедняк Альоша, Бомбардек, Бисмарк II, Гений № 3, Нестроева сволоч, Методи Генков, Камен Дерзкий, Лумпациус, Митрофан Голий, Не съм аз, Lumpacious, Orlando, Сашка Поликраев, Savanarola, Septimi Sever, Sinus

 

Андриана Спасова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Аудиоархив


Александър Николов Божинов (14.05.1959 г.)

Говори за изкуството на карикатурата.

Файл: Божинов за карикатурата.mp3 (2,68 MB) Държател: Архив на Българското национално радио