Александър Теодоров-Балан

Теодоров-Балан, Александър Стоянов (с. Кубей, Бесарабия, 18.10.1859 – София, 12.02.1959). Роден е в семейството на сливенски бежанци. Получава средното си образование в Болград. Следва славянска филология в Лайпциг и Прага. В Прага защитава дисертация на тема „За звука „ь“ в новобългарския език“ и става доктор по философия (1884). След завръщането си в България учителства в Пловдив. Оттам е преместен в София и до 1888 е началник на средното образование в Министерството на просвещението. Съосновател и пръв ректор на Висшето училище (дн. Софийския университет) – 1889. Впоследствие е избиран за ректор в още два мандата (1896–1897 и 1902–1903). Декан е на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905). Като редовен професор във Висшето училище, преподава обща славянска етнография и диалектология, както и история на българския език. Наред с тези дисциплини преподава славянска и българска литература в качеството си на титуляр на Катедрата по българска литература (1893–1907, 1910–1934). Междувременно е главен секретар на Българската екзархия (1907–1910) и председател на Българския туристически съюз (1901–1921). През 1914 Балан е сред основателите на зидарската ложа „Заря“, а по-късно членува и във въздържателната ложа „Човещина“, основана през 1924 като клон на Ордена на тамплиерите. От 1884 е член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1922 и на Българския археологически институт. Почетен доктор на Софийския университет (1939).

Първата публикация на Ал. Теодоров-Балан е преводът му на хумористичния разказ „Целувка“ от чешката писателка Каролина Светла в подлистник на в. „Народний глас“ (1880, № 77). Заедно с Ив. Шишманов, Л. Милетич, Б. Цонев и др. редактира първото издание на сп. „Български преглед“ (1893–1900), където освен статии по езиковедски въпроси публикува и рецензии за творби на Ст. Михайловски, М. Георгиев, К. Христов, Ц. Церковски. Балан редактира също годишника „Летоструй“ (1909–1912) и сп. „Български турист“, а заедно с Дим. Мишев и Р. Х. Маркъм е редактор и на масонското сп. „Полет“, което излиза от 1923 до 1925. Публикува още в Годишника на Софийския университет, сътрудничи на сп. „Българска сбирка“, „Демократически преглед“, „Училищен преглед“, „Периодическо списание“, „Българска мисъл“, „Брезда“, „Отечество“, в. „Развигор“ и в специализираното за славянска филология сп. „Български преглед“ с уредник Ст. Романски. Заедно с Н. Николаев ученият е уредник на сп. „Книгописец“ и е сред уредниците на кратковременните списания „Родно изкуство“ (1914) и „Седмичен преглед“ (1917). Наред с активното си сътрудничество в периодиката, Балан изнася множество лекции и беседи чак до преклонната 90-годишна възраст.

Основател на систематизираната дисциплина българска филология, ученият е автор на стотици книги, учебници, помагала, монографии, студии, статии и бележки. Включвайки издадения през 1893 „Български книгопис. Дял първи. От времето на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турска война (1641–1878)“ към капиталния си труд „Български книгопис за 100 години (1806–1905)“ (1909), той полага и основите на българската. библиография. Макар че научната му дейност е съсредоточена върху граматическия строеж на българския език, на неговата история, на фонетиката, лексикологията и правописа му, Теодоров-Балан поставя също началото и принципите на изграждане на хомогенна периодизация на българската литература и е първият неин историк, обхващайки в „Българска литература“ (1896) периода на нейното развитие от Кирил и Методий до края на ХІХ в. Освен литературен историк ученият е и първият историк на книжовния ни език със студията „Към историята на българския език. Българският книжовен език и правопис“ (1890).

Редица трудове на Ал. Теодоров-Балан са и днес христоматийни източници на познание за структурата и развитието на езика, където е и същинският му принос за българското езикознание – „Принос към историята на българския правопис“ (1924), „Нова българска граматика“ (1940), критическото изследване „Състояние на българската граматика“ (1947), отделни изследвания върху етимологията, словообразуването, лексикологията, диалектологията. Балан изгражда точен понятиен инструментариум, отнасящ се до методологията и теоретичните основи при изследване на книжовния и разговорния език. Изключително сериозно и постоянно внимание той отделя на правописа и правоговора, води борба за чистотата, за опростените и ясни изразни възможности на езика. Въпреки че за тази борба е иронизиран от творци като К. Христов, Хр. Смирненски, Чудомир, Балан създава нови думи, които се употребяват и днес – „гледище“, „становище“, „поява“, „предимство“, „възглед“, „творба“, „общуване“ и др. Освен универсално ерудиран езиковед той е вещ познавач и анализатор на художествената литература. Наред с трудовете върху предосвобожденски писатели като Паисий и Софроний Врачански, ученият обстойно разглежда поезията на Ив. Вазов, рецензира романа „Бена“ на А. Страшимиров, подробно се спира на стихосбирките на Н. Ракитин, с които поетът е удостоен през 1924 с наградата от фонда „Вазов“, посвещава отделно внимание на произведения на Ст. Заимов и К. Гълъбов. Превежда от чешки и немски език. 

Псевд.: А. Нанай, П. Д. Атебе, А. Т., Т., Ъ.

 

 

Румен Шивачев

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Аудиоархив


Александър Стоянов Теодоров-Балан (1957 г.)

Споделя мисли за българското езикознание.

Файл: Теодоров-Балан за българското езикознание.mp3 (2,35 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Александър Теодоров-Балан

ЗаглавиеЖанровеГодина
Брулени листа за български езикъ : Листъ 1. статии (б. г.)
Българска литература : [Студентски литографирани записки 1905–1906записки (б. г.)
Българска литература от Старото Българско царство [Ръкопис] [Студентски литографирани записки 1905–1906]записки (б. г.)
Един учебен час по български езикстатии (б. г.)
По повод статията "Членът в българския език"статии (б. г.)
Преглед на поетическата творба на Вазовастатии (б. г.)
Езикъ, речь, правописъ : [Изследване]изследвания (б. г., 1931)
Кирил и Методий : Св. 1–2изследвания (1920–1934)
Нова българска граматика за всякого : Изцяло прераб. изд. в 2 кн. : За думите : За изреченията : Дял 1-2. учебници (1954–1961)
Принос към въпроса за българските носовкистатии1882
За звука Ь в новобългарския езикстатии1883
Миладиновските песни и Щросмайерстатии1885
Старият български език и новобългарските наречиястатии1885
Един принос към височкия говорстатии1885
Неуспех по български език в нашите училищастатии1889
Към историята на българския език : Българският книжовен език и правописизследвания1890
Ръководство за изучаване старобългарския език в средните училища : Граматика, образци за четение и словарчеучебни помагала1892
Български книгопис. Д. 1, От времето на първата новобългарска печатна книга до последната Руско-турско война 1641–1877изследвания1893
Българска литература : Кратък истор. преглед за средните училищаизследвания1896 (1901, 1907)
Дружества за местна украсаизследвания1897
Спомени отъ едно летуванье между словенциспомени1898
Българска граматика : За долните кл. на средните училища : Кн. 1учебни помагала1899
Планински дружества в България : Сказка, четена в Бълг. турист. д-во от туриста Александър Стоянов Теодоров-Балансказки1900
Българските католици в Свищовско и тяхната черковна борба : Сказка, четена на тържественото събрание на Българското книжовно дружество на 23 декември 1901сказки1902
Нашите планинарски задачи : Сказкасказки1902
Една македонска теория : Вѣсти и оцѣнкиизследвания1903
Български език : Метод. граматика за долните кл. на средните у-ща : Кн. 1-2. 1899–1900 учебни помагала1904
Родопското наречие : (Име и положение между източното и западното)изследвания1904
Нов български правописизследвания1905
Двѣ концепции на Вазова изъ практичната философияизследвания1905
Софроний Врачански : За стогодишнината на новата бълг. печатна книга : 1806–1906.изследвания1906
Български книгопис за сто години 1806–1905 : материалиизследвания1909
Проповѣди и проповѣднициизследвания1913
Българска прослава на хилядо години от смъртта на свети Климент Охридски и на хилядо години българска просвета : 916-27 юли 1916изследвания1914 (1916)
Словеснитѣ производи и терминологията около тѣхъизследвания1914
Упътване как може всяка българска община спроти условията на своето село или град да прослави великата хилядогодишница от смъртта на българския праучител и просветител Св. Климент Охридски и хилядо години българска просвета на 27 юли 1916 гизследвания1915
Пенчо Славейков : Поменикизследвания1915
Предложение и план за речник на българския език, който да изработи и издаде Българската академия на наукитеизследвания1916
Българи в Югозападно Моравско : По Й фон Хан в 1858 г. изследвания1917
Bulgarians in Southwest Moravia by Johann von Hahnизследвания1917
Die Bulgaren im sudwestlichen Morawagebiet im Jahre 1858 nach Johann von Hahnизследвания1917
Les bulgares dans la Moravie du Sud-ouest : D'apres J. von Hahn 1858изследвания1918
Свети Климент Охридски в книжовния помен и в научното дирене : Акад. реч, четена в тържесвеното събрание на Бълг. акад. на науките на 27 юли - 9 авг. 1916 г. за прославата на 1000 год. от смъртта на светецаизследвания1919
Доклад за кандидатурата на С. Чилингиров за частен доцент (хоноруван) при катедрата по българска и словенски литературидоклади1923
Към тъй наречените Панонски жития : от А. Теодоров-Баланизследвания1923
Борба за съвременен правопис 1921–1923 : Принос към историята на бълг. правописизследвания1924
Македония и България като дух и сила : Посветено на Луи Леже изследвания1925
Българска граматика : Д. 1.учебници1930 (2012)
Нова българска граматикаучебници1940
Рождение и отречение на един столетникизследвания1947
Състояние на българската граматика : Критична студиястудии1947
Из недрата на българския правописизследвания1952
Български залиси с език, книжнина и общество : Волни приноси за българска просвета и култура : Избор : Езикизследвания1956
Избрани произведения1987
Любов за родна реч : Нова българска граматика за всякого ; Езикова култура ; Общество и език ; Из историята на българската духовност ; Българският език и неговите диалектиизследвания2008
Любовь за родна речьизследвания2008

Книги за Александър Теодоров-Балан

АвторЗаглавиеГодина
КолективСборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан : По случай деветдесет и петата му годишнина1955
Syllaba, Theodor A. Teodorov-Balan na Universitě v Praze1987
КолективКнига за мене си : автобиогр. спомени и бел.1988 (1989, 2018)