Александър Геров


Кратка информация | |
---|---|
Име | Александър Цветков Геров |
Роден | гр. София |
Починал | гр. София |
Жанрове | новели, поеми, сатира, стихотворения, проза |
Издания | Българска реч, Златорог, Изкуство и критика, Ученически подем, Хоровод, Весела дружина, Детски свят, Заря, Изгрев, Литературен глас, Светлоструй, Кооперативно село, Другарче, Кино и фото/Кино/Киноизкуство |
Геров, Александър Цветков (София, 15.05.1919 – София, 22.12.1997). Завършва гимназия в София и право в Софийския университет (1942). Непосредствено след това е мобилизиран (1942). От началото на 1944 до 9 септември с.г. е арестуван за нелегална антифашистка дейност. Политическият тормоз влошава психическото му състояние, поради което на няколко пъти престоява в психиатрични клиники. Редактор е в Радио София (1944–1953), в сп. „Киноизкуство“ (1953–1955), в. „Кооперативно село“ (1963), в ред. „Фокус“ към Българската кинематография (1965), в изд. „Български писател“ (1965–1971). Член на Съюза на българските писатели. Участва в конгреса на писателите в Плевен (1937), в литературните сборници „Звън“ (1938), „Праг“ (1938), „Жажда“ (1939), в младежкия комунистически литературен кръжок „Христо Смирненски“ (1933–1941). Умира на 78-годишна възраст след продължително боледуване.
За първи път публикува съчинение в проза, когато е 11-годишен – в сливенския вестник „Изгрев“ (1930). Като ученик редактира сп. „Ученически подем“. Сътрудничи на множество издания – в списанията „Златорог“, „Българска реч“, „Изкуство и критика“, „Другарче“, „Детски свят“ и във вестниците „Весела дружина“, „Хоровод“, „Заря“, „Литературен глас“, „Светлоструй“. Автор е на редица книги, многократно преиздавани, сред които стихосбирките „Ние хората“ (1942), „Нашата сила“ (1953), „Най-хубавото“ (1958), „Свободен стих“ (1967), „Книга за Тамара“ (1991), сборниците с проза „Усмивка под мустак” (1960), „Щастие и нещастие” (1963), „Фантастични новели” (1966), сатирата „Инжекции“ (1966), научнофантастичния роман „Череп с антена“ (1988) и др. Пише и произведения за деца.
Ранните му поетически творби се отличават със засилен изповедно-интимен характер, елегизъм, неподправеност, тревожно светоусещане, породено от атмосферата на войната. Поезията на Ал. Геров е лирическа философия на човешкото битие. Като любител на парадокса, неговите стихотворения съдържат многообразни взаимоизключващи се дефиниции и лирически афоризми за човека. Цялото му творчество е пронизано от метафизичното вглеждане в отвъдното, космическото бяло пространство, любовта, живота, смъртта, самотата, щастието, познанието и изкуството. Автентичността и самобитността на Геровата поезия, прочетена през призмата на всяко едно време, е съвместима с разпознаването му като един от видните представители на литературното поколение на 40-те години.
В поезията и прозата му важно място заемат различните образи и трансформации на градския живот: пейзажът, изкушенията пред героя, неговото отчуждение и самозатваряне. Темата за смъртта е своеобразен ключ към опознаването на твореца и неговите произведения – хармонизирането на противоречията и липсата на рязка граница между тях е част от отправната му философска и ценностна система. Героят съчетава емоционалната импулсивност и виталност на детето с усвоената мъдрост на отиващия си от света на тленното старец. Неслучайно литературните критици интерпретират творбите на Ал. Геров и през поетиката на наивизма, поради удивителната съхранена сетивност и спонтанност в тях. В интимно-еротичната си лирика поетът отново показва умело боравене с експресивни крайни чувства и страстно изживяване на героя с неговите дълбоки екзистенциални съмнения и открито самонаблюдение.
Автобиографичната новела „Неспокойно съзнание“ от сб. „Фантастични новели“ е сред открояващите се новаторски образци на българска фантастична проза от 60-те години, съпоставима в контекста на европейската и световна фантастика. Острата сатира на идеологическите постулати на марксизма и силно изразеният лиризъм са характерни за втората новела от сборника – „4004 година“. Тя е памфлет за рационалистичните илюзии за далечното бъдеще, остроумна пародия на утопиите и измислените формули за изцяло „научно“ общество, изградено върху разумни начала. И ако в „Неспокойно съзнание“ е показана невероятната издръжливост на човешкия дух, а в „4004 година“ – техническият прогрес за реализация на „безсмъртието“, то видени в цялост, двете новели проблематизират опазването на паметта на човешката цивилизация.
Александър Геров е носител на редица ордени, медали и отличия за литературната и обществената си дейност. През 1971 става Народен деятел на културата, през 1980 – лауреат на Димитровска награда, през 1984 получава наградата Никола Вапцаров, през 1987 – Наградата на Съюза на българските писатели за поезия, през 1992 – наградата Пеньо Пенев.
Негови творби са преведени на англ., иврит, нем., пол., рус., фр., чеш. и др. ез.
Андриана Спасова
Библиографията е изготвена от Диана Ралева
Аудиоархив
Александър Цветков Геров (10.04.1967 г.)
Изпълнява стихотворенията си „Покой“, „Враждебност“, „Приказка“, „Поглед към слънцето“ и „Тайна“.
Файл: Геров чете свои стихотворения.mp3 (3,06 MB) Държател: Архив на Българското национално радиоКниги от Александър Геров
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Ние хората : Стихове | стихове | 1942 |
Два милиарда : Стихове | стихове | 1947 |
Стихотворения | стихотворения | 1949 |
Бригада „Млада гвардия” | стихове | 1949 |
Нашата сила : Стихотворения и поеми | стихотворения | 1953 |
Стихотворения | стихотворения | 1956 |
Най-хубавото : Стихотворения | стихотворения | 1958 (1970, 1979) |
Дете на прозореца : Стихотворения за деца и юноши | стихове за деца | 1959 |
Усмивка под мустак : Хуморист. разкази | хуморески | 1960 |
Герои : Три поеми | поеми | 1961 |
Стихотворения | стихотворения | 1961 |
Обикновени приключения : Поема за деца | поеми | 1962 (1969) |
Нулева група : Пиеса ( в съавт. с Д. Чавдаров-Челкаш) | пиеси | 1963 |
Сто мегатона : Стихове | стихове | 1963 |
Щастие и нещастие : Разкази | разкази | 1963 |
Классовое общество : Стихотворения / Пер. с болг. Милена Маринова | стихотворения | 1965 |
Приятели : Лирика | лирика | 1965 |
Златни пантофки : Стихове | стихове | 1966 |
Инжекции : Хумор и сатира | хуморески | 1966 |
Фантастични новели | новели | 1966 (1980, 1984) |
Свободен стих : Стихотворения | стихотворения | 1967 |
Phantastische Novellen / Dt. [от бълг.] von Norbert Randow | новели | 1968 |
Стихотворения. | стихотворения | 1968 (1969, 1970, 1971, 1972, 1987) |
Политическа поезия : Избрано | поезия | 1969 |
Прашинки : Стихотворения. Най-хубавото | 1979 | |
Дете на прозореца : Избр. стихотворения за деца и юноши | стихове за деца | 1981 |
Най-хубавото : [Стихотворения] – [Ново изд.] | стихотворения | 1982 |
Любовна лирика | лирика | 1983 |
Обръщение : Стихотворения | стихотворения | 1983 |
Избрани стихотворения. + 1 грамофонна плоча | стихотворения | 1984 |
Избрани стихотворения | стихотворения | 1986 |
Внезапни стихотворения | стихотворения | 1986 |
Фантастические новеллы : [Сборник] / Пер. с болг. Сергей Бару | новели | 1986 |
Избрани произведения. Т. 1–3 | 1989 | |
Книга за Тамара : Стихотворения | стихотворения | 1991 |
Еделвайс : Стихотворения | стихотворения | 1993 |
Череп с антена : Науч.-фантаст. и приключ. роман | романи | 1993 |
Най-хубавото : Избр. лирика / Състав. Павл. Павлова. | лирика | 1996 |
Хора и звезди : Лирика | лирика | 1997 (2009) |
Стихотворения : Т. 1–3 | стихотворения | 2001 |
Александър Геров чете свои стихове : [CD-ROM]. | стихове | 2004 |
Бяла приказка : Поезия, писма, спомени | 2009 |
Книги за Александър Геров
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Делчев, Б. | Родени между две войни: Цветан Спасов, Веселин Ханчев, Божидар Божилов, Александър Геров, Иван Радоев, Александър Вутимски : Лит. очерци | 1963 |
Наимович, М. | Едно поколение : Иван Пейчев, Веселин Ханчев, Александър Геров, Богомил Райнов, Александър Вутимски, Валери Петров, Божидар Божилов : [Лит. портрети] Райнов, Александъ р Вутимски, Валери Петров, Божидар Божилов : [Лит. портрети] | 1966 (1981) |
Мочуров, Ат. | Александър Геров | 1970 |
Янева, К. | Александър Геров : Лит. анкета | 1978 |
Кунчев, Б. | Александър Геров | 1987 |
Фъркова, М. | Моите петъци с Александър Геров | 1998 |
Кунчев, Б. | Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров | 2003 |
Тодорова, М. | Александър Геров : Самотникът | 2004 |