Андрей Германов

Кратка информация
Име Андрей Димитров Германов
Роден
с. Цонево, Варн. обл.
Починал
гр. София
Жанровеепиграми, интервюта, карикатури, лирика, пародии, повести, поеми, приказки, спомени, статии, стихотворения, стихове, шаржове, стихове за деца
ИзданияПламък, Народна войска, Народна младеж, Работническо дело, Зорница, Съвременник, Младеж

Германов, Андрей Димитров (с. Яворово, днес квартал на Цонево, Варненска област, 17.06.1932 – София, 15.05.1981). Завършва гимназия в Дългопол (1950) и руска филология в Софийския университет (1955). В студентските си години е член на литературния кръжок „Васил Воденичарски“ заедно с Пеньо Пенев, Иван Радоев, Марко Ганчев, Климент Цачев и др. Работи като учител по руски език в Дългопол (1955–1957). В София става преподавател по руски език в Машинно-електротехническия институт (1958–1959). Комсомолски инструктор и кореспондент на в. „Народна младеж“ от Варна (1960), редактор в сп. „Младеж“ и във в. „Народна младеж“ (1961), както и в изд. „Народна младеж“ (1964–1966), редактор в отдел „Поезия“ на изд. „Български писател“ (1967), завеждащ отдел „Поезия“ в изд. „Народна младеж“ (1970–1973), заместник главен редактор на сп. „Съвременник“ (1973–1974), главен редактор на сп. „Пламък“ (1974–1980). Председател на Дружеството на писателите в Габрово и главен редактор на неговия алманах „Зорница“ (1981).

Германов публикува за първи път стихотворения през 1951 във вестниците „Народна войска“ и „Работническо дело“. Утвърждава се като поет през 60-те години. Разработва различни лирически жанрове – кратки стихове и шаржове, епиграми и карикатури, стихотворения за деца и юноши. Първата му отпечатана творба е стихотворението „Бди, боец“ (в. „Народна войска“, 1951, бр. 934). Дебютната му стихосбирка – „Кълнове“ (1955), е емблематична за ранния лирически почерк на поета с импресионистичната си образност и тематика, които разработва – романтиката на селския бит и нрави, природата, трудовото ежедневие на обикновения селски човек, историческото минало. Задушевно-интимни, възторжени и наивни, далеч от шаблонната патетика и социалистическата поетика на времето, стиховете му са израз на творческа неподправеност, на интерес към пейзажния рисунък и детайла, към дълбинната психология на българския селски свят.

Интересът към сюжетното стихотворение, към лирическото събитие и тънкия психологически рисунък се забелязват и в следващите му поетически книги от началото и средата на 60-те години – „Работнически влак“ (1962), „Родов герб“ (1964), „Равноденствие“ (1965). В тях навлиза динамиката на строителния делник и бурното обществено-политическо развитие с нови топоси, език и образност, характерни за трудовото всекидневие и социалистическия делник от края на 50-те години. В същото време се забелязва латентният конфликт между света на миналото и настоящето, между патриархалната памет и традиции и новото градско битие на човека. Със следващите си книги Германов се вписва в трансформативните процеси в лириката, които задава т.нар. априлско поколение поети, към което принадлежи. Лирическите му книги от средата на 60-те години разгръщат прехода към един по-усложнен и драматичен поетически космос, в който лирическият говорител носи драмата на разполовения човек. Оптимизмът и радостта отстъпват място на усилен размисъл, съмнения, резигнация и самота („Преодолявам радостта у себе си“). Светът от днес не е светът от вчера, въпреки стихотворения като „Изсичането на Лонгоза“, „Стари майки“, „Селските гостилници“ и „Ах, как умират селските жени“, които възкресяват идиличния свят на старината в неговата сакрална слятост с битието („Светлина в планината“, 1966; „Да ме запомниш“, 1967).

Стихосбирките на поета от 70-те години са знак за драматичните промени в поетическото самосъзнание, кодирани ясно в знаковата метафорика на самите заглавия на книгите. Дисонансите в поетическото ежедневие стават все по-остри и взривоопасни, интелектуалната битка с еснафския бит – по-яростна. Стиховете на Германов се превръщат в емблематични за чувствителността и гражданската отговорност на съвременния човек, изправен пред ежедневната битка между доброто и злото не като абстрактни категории, а като част от реалния му живот („Самоубийствено живеем“, 1979). Авторът използва все по-често притчово-метафоричния език. Проблематичното общуване с другите, екзистенциалната самота, творчеството, моралната отговорност пред другите се превръщат в основна тема на късната му поезия.

Запазена марка на Германов в поезията стават кратките му четиристишия от 70-те години, написани в стила на персийско-арабските рубаи на Омар Хайям. Те са абстрактни поетически размисли върху универсални категории като красотата, любовта, изкуството, човешките взаимоотношения, смъртта. Поетът използва езика на притчата с поетическа поанта, вглъбеност и тъга. Четиристишията му излизат в четири книги и създават профила на една смислово наситена, философски вглъбена, съзерцателна и проникновена поезия. В последните му стихосбирки – „Душа незащитена“ (1981), „Четиристишия“ (1982), „Златна светлина“ (1983), зазвучават драматично-трагични интонации, свързани с тоталитарната действителност.

Със „Светлинки в планината“ (1966) – трогателни реминисценции от детството, се разгръща другата страна от поетическия дар на твореца – поезията за деца и юноши. През целия си творчески път Германов пише стихотворения, поеми и разкази в стихове за деца, които се посрещат с голям интерес заради занимателните сюжети, деликатната чувствителност и познаване на детската душа. Работи и в жанра на документално-художествената повест („Камчийска балада“, 1967).

Творец с богата артистична природа, Германов е и художник карикатурист, майстор на шаржа, пародията и хумористичната епиграма („Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии и епиграми“, 1974, съвместно с Иван Николов).

Германов работи активно като преводач и въвежда в българската култура редица украински, руски, белоруски, литовски и сърбохърватски автори, като А. Т. Твардовски, М. П. Бажан, Р. Рождественский, В. Н. Соснора, Е. Г. Багридски и др. Превежда пиеси от Е. Радзински, С. Альошин, Л. Зорин. Известен е и неговият превод от гръцки език на поемата на Гр. Пърличев „Войводата“.

Носител на различни престижни български и чуждестранни награди, сред които званието Заслужил деятел на културата (1977) и Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (1978).

Негови стихотворения са преведени на англ., арм., беларус., груз., лит., нем., рус., слов., укр., фр., чеш. и др. езици.

 

Мариета Иванова-Гиргинова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Андрей Германов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Кълнове : Стихотворениястихотворения1959
Работнически влак : Стиховестихове1962
Родов герб : Стиховестихове1964
Равноденствие : Стиховестихове1965
Светлинки в планината : Стихотворения за юношистихове за деца1966
Да ме запомниш : Стихотворениястихотворения1967
Камчийска балада : Повест за Гроздьо Желев и неговата четаповести1967 (1985)
Хитрият гост : Нар. приказка [в стихове]приказки, стихове1967
Преображения : Стихотворениястихотворения1968
Яростно слънце : Стихотворениястихотворения1969
Азбука : Стихотворениястихотворения1970
Всяка заран : Стихотворения за деца и юноши / Худож. Михалис Гарудисстихове за деца1970
Като въздишка : Лирика лирика1970 (1975)
Мост : Стиховестихове1970
Острови : Стихотворениястихотворения1972
Котката по гръб не пада : [Разказ в стихове за деца]стихове за деца1973
Огледалце : Стихотворения за децастихове за деца1973
Стихотворения / Худож. Румен Скорчевстихотворения1973
...И оживяха в песента : Поемапоеми1974
Като слънце над всички : Поет. рецитал [за деца]стихове за деца1974
Парнас около нас : Дружески шаржове, пародии и епиграми / Шаржовете нарис. Андрей Германов ; Стиховете написа Иван Николовепиграми, пародии, шаржове1974 (1987)
Четиристишия : Стихотворениястихотворения1974 (1982, 1994)
Каменна земя : Стиховестихове1975
Нови четиристишиястихотворения1976
Взривна зона : Стихотворениястихотворения1977 (1980)
На светлина превърнат : [Докум. повест за Георги Генев]повести1978
Песен в Боженци : [Албум] / Стихове от Андрей Германов ; авт.-състав. Станислав Сивриев ; Сн. Тодор Йордановстихове1978
Границата на снега : Стиховестихове1979
Олелии : Стихове и поемки за децапоеми, стихове за деца1979
Самоубийствено живеем : Стихотворениястихотворения1979
Други четиристишиястихотворения1980
Две момчета и едно момиче : [Стихотворения за деца]стихове за деца1981
Душа незащитена : Лирикалирика1981 (2001)
Шаячни момчета : [Спомени]спомени1981
Стихотворениястихотворения1982
Златна светлина : Стихотворениястихотворения1983
Змей на вратата : [Стихотворения и поеми за деца]поеми, стихове за деца1983
Време за творчество : Интервюта, статииинтервюта, статии1986
Избрани преводи / Състав. Римма Германова 1987
Чешмичка под снега : [Стихотворения за деца]стихове за деца1987
Дордето златен станеш цял : [Стихотворения]стихотворения1994
Насън ще бъда млад : Избрана поезияпоезия1999
Изсичането на Лонгоза : Избрани и непубл. стихотворения ; Страници от непеч. дневникдневници, стихотворения2001
Оживелият от Термопилите / Състав. Андрей Андреев, Иван Цаневпоезия2006
Насън ще бъда млад : Стихотворения : Юбилейно изданиестихотворения2012

Книги за Андрей Германов

АвторЗаглавиеГодина
сб.Книга за Андрей Германов / Състав. Рима Германова и др.1985
Колева, Д. В художествения свят на Андрей Германов2000
Жечева, М. Андрей Германов – човекът и учителят : Издава се по случай 60 години Средно училище Климент Охридски, гр. Дългопол2008