Анета Дучева

Габровска, Анета Дучева (Провадия, 24.10.1960). Завършила е английска езикова гимназия във Варна през 1978 и английска филология във Великотърновския университет (1985). В периода 1986–1990 работи като учител по английски език и сътрудник на Радио Варна. От края на 1990 живее и работи в Германия, но пътува редовно до България, за да участва във фестивали или дискусии, свързани с детското книгоиздаване. Провежда читателски срещи с деца в училища и библиотеки в много български градове. Представяла е книгите си в Българския културен институт в Берлин, в библиотеки в различни германски градове, както и в българските училища в Берлин и Хамбург. Читателските ѝ срещи в Германия са съпроводени от изложби на рисунки по нейни приказки, изпратени от български деца. Организира и ръководи творчески работилници на български и немски език.

Първите ѝ авторски приказки, написани през 1985, са включени в дебютната ѝ книга „Тони-Пони“ (1989). В периода 1986–1992 публикува приказки и разкази за деца в различни периодични издания – сп. „Дружинка“ и „Всичко за Варна“, във в. „Полет“, „Крилатко“, „Народно дело“. Нейни приказки са четени в детското предаване на Радио Варна „Сребърно звънче“. В същия период подготвя и над петдесет сценария за друго детско предаване – „Смехурко и Защотко“. От 2015 в електронния сайт „Аз чета“ помества статии за срещите си с деца и наблюдения върху съвременната детска литература и нейното развитие. Публикувала е писма, интервюта и други материали на сайта на „Детски книги“ и „Бисерче вълшебно“. От 2020 сътрудничи на българо-сръбското списание „Фарче“ в рубриката „На разходка с кака Ани“. Член е на Варненското дружество на писателите (1990).

Жанрово произведенията ѝ може да се определят като приказки, приказни повести и разкази за деца. Творбите са със съвременно звучене, наситени с фантазия и хумор, топлота и искреност, чувствителност и съпричастност с героите. В „Тони-Пони“, в приказната повест „Гого“ (1994), както и в шестте приказки от „Джобното човече“ (2006) героите чрез странна черта в характера или като следствие от необикновено събитие създават своя собствена реалност и заживяват в нея. Характерно и за трите книги е съчетаването на наглед несъвместими герои и събития. Богатата им лексика ги прави разбираеми за децата и близки до тяхното светоусещане. В книгите си „Лунната люлка“ (2013), „Пиано от картон“ (2016) и „Зимни слънчогледи“ (2019) писателката разказва истории, в които преобладават теми табу в българската литература за деца. Фокусира се върху различните и неприемането им от другите, както и върху проблемите на децата в неравностойно положение, попаднали в тази ситуация поради заболяване, бедност или загуба на близки. Чувствата, които те предизвикват у малките читатели, подпомагат възпитаването на емоционалната им интелигентност, учат ги на емпатия, взаимопомощ, толерантност. Книгите на Дучева носят послание и към възрастните, провокират диалог между родители и деца по наболели социални проблеми.

Анета Дучева е носител на национална награда Константин Константинов за „Лунната люлка“ (2014).

Нейни книги са превеждани на итал., нем. и сръб. ез.

Росица Чернокожева