Атанас Натев

Кратка информация
Име Атанас Василев Натев
Роден
с. Белозем (Пловдив)
Починал
гр. София
Жанровестатии, студии, културологични изследвания, изкуствоведски изследвания, литературнотеоретически изследвания
ИзданияЛитературна мисъл, Философска мисъл / Философски алтернативи

Натев, Атанас Василев (с. Белозем, Пловдивска обл., 25.04.1929 – София, 10.11.1998) Завършва средното си образование в Чирпан (1947) и философия в Софийския университет (1951). Защитава кандидатска дисертация на тема „За марксистко-ленинската преоценка на художественото наследство“ (1955) и докторска дисертация в Московския университет на тема „Изкуство и общество“ (1968) със степен „доктор на философските науки“. През 1976 защитава втори докторат – „Подстъпи към теория на драмата“ в Института по изкуствознание при БАН със степен „доктор“. Има специализации в Лайпциг (1957), Берлин (1962) и Москва (1962). Стипендиант на фондация Александър фон Хумболт в Кьолн и Хановер (1967–1969). Асистент в Софийския университет (1954–1955), научен сътрудник (1955), старши научен сътрудник II ст. (1963) и I ст. (1969) по теория на литературата в Института за литература при БАН. Ръководител на секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН (от 1970); преподавател по естетика във ВИИИ (дн. Националната художествена академия, 1956–1961) и по теория на литературата във Великотърновския университет (1963–1965). Изнася лекции по теория на драмата в университетите в Западен Берлин, Лайпциг, Кьолн, Хановер, Амстердам, Мюнхен, Констанц и др. Директор на НБКМ (1990–1991), член на Wissenschaftskolleg zu Berlin (1991), директор на Българския културен институт в Берлин. Член на редакционните колегии на списанията „Литературна мисъл“ и „Философска мисъл“.

Научният принос на Ат. Натев е в няколко хуманитарни области – естетика, теория на културата, теория на литературата, теория на драмата, социология на изкуството, социология на театъра. Първите разработки на Натев полемизират от позицията на диалектическия материализъм с различни западноевропейски и руски философско-естетически концепции – с неокантианството (в книгата му „Цел или самоцелност на изкуството“, 1960), немскоезичния феноменологизъм (Е. Щайгер, Р. Ингарден, В. Кайзер) и психологизма (в „Изкуство и общество“, 1961), руския формализъм (В. Шкловски, Ю. Тиняннов, Р. Якобсон) и структурализма, „вулгарния социологизъм” (Вл. Фриче) и „франкфуртската школа“ (Т. Адорно, В. Бенямин, Х. Маркузе – в книгата „Литературознание и изкуствознание“, 1969), застъпвайки разбирането на Г. Плеханов за обществения характер на изкуството и тясната му обвързаност с трудовата дейност. Обширното представяне на школите на западноевропейската естетика в работите на Натев в този период и по-задълбочената „научност“ спомагат за развиването на родната естетико-философска мисъл и отдалечаването ѝ от прекомерните идеологизации на Т. Павлов, оставайки все пак привидно в рамките на „теорията на отражението“ и методологическата идея за т.нар. „саморазвитие в литературната наука и изкуствознанието“. Цялостно естетическите идеи за изкуството като „обществено самодвижение“ той излага в по-късната си книга „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988).

От началото на 60-те години Натев активно се занимава с теория на драмата и театрална естетика, както и с оперативна критика на западноевропейските тенденции в драматургията. В книгите си „Съвременна западна драматургия“ (1965), „Драматично и драматургично“ (1967) и „Подстъпи кам теория на драмата“ (1972) той излага основните си възгледи за същността на драмата: за наличието на естетическа категория драматично, независима от родовата формация драма, за възпрепятстването на „основатленото“ действие като еманация на драматизма (базирайки се на драматически образци като „Три сестри“ на Чехов и „В очакване на Годо“ на Бекет), за антракта (следвайки идеите на Дидро) като композиционно организиращ принцип и пр. Наред с проф. Любомир Тенев и проф. Васил Стефанов, Атанас Натев, под маската на критицизъм, има изключителен принос за популяризирането на западноевропейски театрални и драматургични явления, като абсурдизма, „интелектуалната драма“ и екзистенциализма, „сърдитите млади хора“ и др., в стагнираната среда на налагания социалистически реализъм.

Научни разработки на Натев са преведени на руски и немски език, в това число и книгите му „Изкуство и общество“ и „Подстъпи към теория на драмата“.

 

Николай Кирилов

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Атанас Натев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Okuma gruplarina kilavuz1952
Цел или самоцел на изкуството : Критични наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в Българияфилософски изследвания1960
Изкуство и обществофилософски изследвания1961
Между спорното и безспорното : Лит.-теорет. и крит. опити : [Сборник от статии] статии1961
Съвременна западна драматургия : Насоки и тенденции [Очерци]литературнокритически очерци1965
Драматично и драматургично : [Сборник статии и доклади] статии1967
Литературознание и изкуствознание : Методол. въпросилитературнотеоретически изследвания1969
За театъра като изкуствоизкуствоведски изследвания1971
Das Dramatische und das Drama1971
Подстъпи към теория на драмата : С оглед на някои кризисни явления в съвременната западна драматургияизкуствоведски изследвания1972
Изкуство и културна конфекцияизкуствоведски изследвания1974
Залежи в познатото : [Лит.-крит. очерци] литературнокритически очерци1977
Обрати на художествеността : [Моногр.] изкуствоведски изследвания1982
Обрати на художествеността : [Моногр.] изследвания1983
Литературни идеи на XX век. Индивид и култура [Изследване] изследвания1985
Беседи върху самобитността на изкуствотобеседи1988
Изкуството като антитеза на културатаизследвания1991
Interkulturalität aus osteuropäischer Sicht1996