Атанас Натев

Кратка информация
Име Атанас Василев Натев
Роден
с. Белозем (Пловдив)
Починал
гр. София
Жанровестатии, студии, културологични изследвания, изкуствоведски изследвания, литературнотеоретически изследвания
ИзданияЛитературна мисъл, Философска мисъл

Натев, Атанас Василев (с. Белозем, Пловдивска обл., 25.04.1929 – София, 10.11.1998) Завършва средното си образование в Чирпан (1947) и философия в Софийския университет (1951). Защитава кандидатска дисертация на тема „За марксистко-ленинската преоценка на художественото наследство“ (1955) и докторска дисертация в Московския университет на тема „Изкуство и общество“ (1968) със степен „доктор на философските науки“. През 1976 защитава втори докторат – „Подстъпи към теория на драмата“ в Института по изкуствознание при БАН със степен „доктор“. Има специализации в Лайпциг (1957), Берлин (1962) и Москва (1962). Стипендиант на фондация Александър фон Хумболт в Кьолн и Хановер (1967–1969). Асистент в Софийския университет (1954–1955), научен сътрудник (1955), старши научен сътрудник II ст. (1963) и I ст. (1969) по теория на литературата в Института за литература при БАН. Ръководител на секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН (от 1970); преподавател по естетика във ВИИИ (дн. Националната художествена академия, 1956–1961) и по теория на литературата във Великотърновския университет (1963–1965). Изнася лекции по теория на драмата в университетите в Западен Берлин, Лайпциг, Кьолн, Хановер, Амстердам, Мюнхен, Констанц и др. Директор на НБКМ (1990–1991), член на Wissenschaftskolleg zu Berlin (1991), директор на Българския културен институт в Берлин. Член на редакционните колегии на списанията „Литературна мисъл“ и „Философска мисъл“.

Научният принос на Ат. Натев е в няколко хуманитарни области – естетика, теория на културата, теория на литературата, теория на драмата, социология на изкуството, социология на театъра. Първите разработки на Натев полемизират от позицията на диалектическия материализъм с различни западноевропейски и руски философско-естетически концепции – с неокантианството (в книгата му „Цел или самоцелност на изкуството“, 1960), немскоезичния феноменологизъм (Е. Щайгер, Р. Ингарден, В. Кайзер) и психологизма (в „Изкуство и общество“, 1961), руския формализъм (В. Шкловски, Ю. Тиняннов, Р. Якобсон) и структурализма, „вулгарния социологизъм” (Вл. Фриче) и „франкфуртската школа“ (Т. Адорно, В. Бенямин, Х. Маркузе – в книгата „Литературознание и изкуствознание“, 1969), застъпвайки разбирането на Г. Плеханов за обществения характер на изкуството и тясната му обвързаност с трудовата дейност. Обширното представяне на школите на западноевропейската естетика в работите на Натев в този период и по-задълбочената „научност“ спомагат за развиването на родната естетико-философска мисъл и отдалечаването ѝ от прекомерните идеологизации на Т. Павлов, оставайки все пак привидно в рамките на „теорията на отражението“ и методологическата идея за т.нар. „саморазвитие в литературната наука и изкуствознанието“. Цялостно естетическите идеи за изкуството като „обществено самодвижение“ той излага в по-късната си книга „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988).

От началото на 60-те години Натев активно се занимава с теория на драмата и театрална естетика, както и с оперативна критика на западноевропейските тенденции в драматургията. В книгите си „Съвременна западна драматургия“ (1965), „Драматично и драматургично“ (1967) и „Подстъпи кам теория на драмата“ (1972) той излага основните си възгледи за същността на драмата: за наличието на естетическа категория драматично, независима от родовата формация драма, за възпрепятстването на „основатленото“ действие като еманация на драматизма (базирайки се на драматически образци като „Три сестри“ на Чехов и „В очакване на Годо“ на Бекет), за антракта (следвайки идеите на Дидро) като композиционно организиращ принцип и пр. Наред с проф. Любомир Тенев и проф. Васил Стефанов, Атанас Натев, под маската на критицизъм, има изключителен принос за популяризирането на западноевропейски театрални и драматургични явления, като абсурдизма, „интелектуалната драма“ и екзистенциализма, „сърдитите млади хора“ и др., в стагнираната среда на налагания социалистически реализъм.

Научни разработки на Натев са преведени на руски и немски език, в това число и книгите му „Изкуство и общество“ и „Подстъпи към теория на драмата“.

 

Николай Кирилов

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Атанас Натев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Okuma gruplarina kilavuz1952
Цел или самоцел на изкуството : Критични наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в Българияфилософски изследвания1960
Изкуство и обществофилософски изследвания1961
Между спорното и безспорното : Лит.-теорет. и крит. опити : [Сборник от статии] статии1961
Съвременна западна драматургия : Насоки и тенденции [Очерци]литературнокритически очерци1965
Драматично и драматургично : [Сборник статии и доклади] статии1967
Литературознание и изкуствознание : Методол. въпросилитературнотеоретически изследвания1969
За театъра като изкуствоизкуствоведски изследвания1971
Das Dramatische und das Drama1971
Подстъпи към теория на драмата : С оглед на някои кризисни явления в съвременната западна драматургияизкуствоведски изследвания1972
Изкуство и културна конфекцияизкуствоведски изследвания1974
Залежи в познатото : [Лит.-крит. очерци] литературнокритически очерци1977
Обрати на художествеността : [Моногр.] изкуствоведски изследвания1982
Обрати на художествеността : [Моногр.] изследвания1983
Литературни идеи на XX век. Индивид и култура [Изследване] изследвания1985
Беседи върху самобитността на изкуствотобеседи1988
Изкуството като антитеза на културатаизследвания1991
Interkulturalität aus osteuropäischer Sicht1996