Атанас Наковски

Атанас Наковски; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Атанас Фотинов Наков
Познат катоАтанас Наковски
Роден
гр. София
Починал
гр. София
Жанровеновели, очерци, повести, разкази, романи
ИзданияПламък, Септември/ Летописи, Литературен фронт/форум, , Народна армия , Народна младеж, Отечествен фронт, Студентска трибуна

Наковски, Атанас Фотинов (София, 31.08.1925 – София, 3.09.2014). Завършва гимназия в Силистра (1943) и икономически науки в Стопанския факултет в София (1949). Работи във в. „Студентска трибуна“ (1947–1948) и Радио София (1949–1958). От 1958 завежда отдел „Белетристика“ в изд. „Български писател“, където е и главен редактор до 1975. Впоследствие е заместник-главен редактор в сп. „Септември“ (1975–1986). Член на СБП.

Наковски печата първия си разказ „В средата на април“ във в. „Литературен фронт“ (1945, № 41). Печата още във в. „Народна младеж“, „Отечествен фронт“, „Народна армия“, в сп. „Пламък“, „Младеж“ и др. В тях Наковски се очертава преди всичко като белетрист – автор на разкази, очерци, новели, повести, в т.ч. и произведения за юноши. Предпочитанието към белетристичните жанрове постепенно му открива пътя към романа. В него той има най-сериозни и трайни постижения, някои от романите му претърпяват по няколко издания. Интересите му на романист и новелист са съсредоточени главно около проблемите на съвременния град („Мария против Пиралков“), на влиянието на урбанизацията и научно-технически промени върху човешкия характер (сборникът с новели „Без сенки“). Сред основните черти на прозата му са интелектуалистичният подход към развитието на сюжета, следването на определена логика в противовес на артистичната непосредственост и неочакваните обрати. Художествените решения се определят повече от цялостността и дадеността на етическите възгледи, въз основа на които героите действат, отколкото на линиите и нюансите на психологическото им развитие. Голямото различие в етическите системи поражда конфликтността, която Наковски иска да изобрази („Мария против Пиралков“). Въпреки това той не се отказва от психологизиране на персонажите си чрез лирически отстъпления и ретроспекции, разкриващи образите им в по-широк психологически ракурс („Светът вечер, светът сутрин“).

Наковски е автор и на фантастична и криминална проза. С фантастичните си новели и романи излиза от рамките на обществената и политическа действителност, търсейки решенията на нравствените и психологическите проблеми в по-широк спектър от художествените възможности. Криминалната му проза пък се ориентира по-директно към психологията, като интелектуалистичното конструиране на персонажите и сюжетите му дава възможност детайлно да осветлява вътрешните деформации в човешката личност.

През 1956 Наковски е сред наградените белетристи за книги за деца и юноши („За три дни“ и „През пролетта“). Романът му „С любов и без любов, или „Разминаване на полюсите“ получава І награда на конкурса за романи на съвременна тема (1988), а „Спирала“ е отличен с наградата на СБП (1997).

Превеждан на чеш. и унг. ез.

 

Румен Шивачев