Атанас Далчев

Далчев, Атанас Христов (Солун, 12.06.1904 – София, 17.01.1978). Баща му Христо Далчев работи като адвокат и учител в Солун, там се ражда вторият му син – Атанас. От 1908 до 1912 семейството живее в Цариград, където Христо Далчев е народен представител на българското население от Серска област в турския парламент, а синът му учи в българското училище. По време на Балканската война се връщат в Солун, после се изселват в Дедеагач (дн. Александруполис), а през 1914 се установяват в София. Там Атанас Далчев завършва класически профил на Първа мъжка гимназия (1922) и философия и педагогика в Софийския университет (1927). Заминава за Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, с когото няколко месеца обикалят страната. Далчев учи италиански език, в Рим слуша лекции по история на изкуството. През 1928–1929 пътува из Франция, посещава лекции в Парижкия университет, отива и до Лондон. В периода 1930–1936 работи като училищен инспектор и учител по български език. По време на второто си пребиваване във Франция (1936–1937) живее в Тулуза, завършва курс за преподаватели по френски език към Сорбоната, отново пътува из страната. През 1937 по предложение на Н. Фурнаджиев го назначават за учител в българското училище в Цариград, но турските власти не му позволяват да практикува. Остава в града около шест месеца. В годините до 1947 заема различни длъжности в сферата на образованието: инспектор на прогимназиалните училища, директор на Първа прогимназия „Христо Ботев“, началник на отдел „Обществено възпитание“ на Министерството на информацията и изкуствата. От 1947 до 1952 е без щатна работа, занимава се активно с преводи. В периода 1952–1956 е редактор в сп. „Пламъче“, продължава да превежда, вече и съвместно с главния редактор на списанието Александър Муратов. В следващите години преводите остават основният източник на доходи за издръжка на шестчленното семейство на Далчев.

По данни на Ал. Муратов поетическият дебют на Далчев са две стихотворения, издадени в ученическото списание „Фар“ (1921, кн. 3) под псевдоними („Залези“ и „Аз своя тъмен и безславен ден проклинам...“)[1]. Далчев избира да не включи тези творби в книгите си, за разлика от публикуваното в сп. „Хиперион“ (1923, кн. 1) стихотворение „Хижи“. През 1923 излиза поетическият сборник „Мост“, съдържащ стихотворения на Димитър Пантелеев, Георги Караиванов и Атанас Далчев. Оформилата се около в. „Изток“ група интелектуалци през 1927 създава и свой вестник – „Стрелец“. Атанас Далчев е важна фигура в тази група, известна като литературен кръг „Стрелец“, настояваща още в своята програма за изравняване на „двете начала в душата на българския писател: източното и западното“, и за оформяне на писателите на новото време като „българи и все пак европейци“. Свои стихове, преводи, критически текстове Далчев публикува също и във „Вестник на жената“, в. „Мисъл“, в. „Литературни новини“, списанията „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Демократически преглед“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Пламъче“ и др.

Заради неголемия брой свои стихотворения (общо близо 80), неразточителния си стил и дългите периоди, през които не публикува нови свои творби, Далчев често е определян като поет на мълчанието. Първите му три стихосбирки излизат през 2 години: „Прозорец“ (1926), „Стихотворения“ (1928), „Париж“ (1930), а четвъртата – след цели 13: „Ангелът на Шартър“ (1943). Следващите няколко нови стихотворения ще се появят едва през 1965 в книгата „Стихотворения“, която съдържа тях и предишните му 4 стихосбирки. Самият Далчев обяснява тази своя сдържаност и самовзискателност така: „Обвиняват ме, че съм печатал само добрите си стихотворения, а лошите съм криел. Не, моята хитрост е още по-голяма: аз пиша само добрите“. На много места из своите фрагменти, бележки и писма той настоява на това, че „количеството само по себе си има малко значение в изкуството“, че писателят „личи и по това, което той не си позволява да пише“, че „за поезията е нужен не само талант, но и вкус, високи изисквания“.

Ерудит с изключителна хуманитарна култура, по собствените му думи „непрактичен, занесен човек“, Далчев никога не се приспособява към идеологически и политически принуди. Живее повече от скромно, издържа съпругата си и четирите си деца с преводи, не се оплаква, изолира се от неразбирането, арогантността и раболепието. Сред най-често изтъкваните му в последните десетилетия качества е именно моралната безкомпромисност, с която той се разграничава от „лъжата, угодничеството, интригантството, заговорничеството, груповщината, умишленото изопачаване“.

Лириката на Далчев се смята за основа на философска поетическа линия в българската поезия, част от която стават поети като Ал. Геров, Ив. Пейчев, В. Петров, Ал. Вутимски, Н. Кънчев, К. Павлов и др. Творчеството му изкушава множество литературоведи и хуманитаристи – общ за критическия поглед на мнозинството от тях върху поезията на Далчев е акцентът върху нейната предметност, вещност, вещественост. Тази всепризната предметност обаче се тълкува в широк диапазон: от бездушна формалистичност и антисоциалност (през 50-те) до „изразител на философско и социално съдържание“ (Р. Ликова). В интериорния веществен свят на Далчев се виждат „въплътени емоции“ (Д. Аврамов), зад материалното се търси абстрактното: „обективно-пластичните картини на Далчев са максимално наситени със субективност“ (Св. Игов).

Стихотворенията на Далчев са многоизмерни, съчетават различни пластове и философски посоки. Външно поезията му е ясна, подредена и стройна; вътрешно тя е сложна, екзистенциално блъскаща се, дълбока. За Далчев основната задача на добрия писател е не „хубавият език“, а това „да извади от дълбочината на душата си един свят и да му даде форма“. По следите на философски въпроси и отговори той насища поетическия си свят с повествователни елементи и мъдра разсъдъчност. Основен герой, който невидимо присъства навсякъде в лириката му, е времето. Основно действие е гледането – за Далчев то е „познавателен процес“, „вмислена описателност“ (К. Гълъбов).

Поезията му е определяна като „философско-мистична“ и с „образно мислене“ (К. Гълъбов), „есеистична“ (Ж. Николова-Гълъбова), „визуалнопластична“ и „натюрмортна“ (Св. Игов), а някои негови стихотворения („Болница“, „Път“, „Къщата“, „Убийство“, „Дяволско“ и „Метафизически сонет“) дори са характеризирани като „типично диаболични творби и по концепция, и по образен реквизит, и по звучене“ (Ив. Сарандев). Самият Далчев скромно настоява предимно на своята мисловност: „Да, всъщност аз не съм бил никога писател. За мене е била достатъчна само мисълта. Тя ме радва. Всичко след нея ми е неприятно“.

Именно тази „липса на думи“ и тази мисъл, която по собствения му израз у него „се ражда гола“, най-пълноценно се въплъщава в поетично-философските бележки на Далчев, в неговите фрагменти, мисли и впечатления, събрани първоначално в сборника „Фрагменти“ (1967), а сетне и в други издания. Кратки, точни, прецизно афористични или литературнокритически и теоретични, някои дори своеобразни лирически миниатюри, те най-красноречиво доказват твърдението на самия Далчев: „Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагменти“.

Освен философски, поетически и естетически, размислите на Далчев са и литературоведски: той посвещава немалко свои наблюдения на различни аспекти на литературата, на конкретни автори и произведения от българската и световната литература и култура, на елементи от творческия и възприемателския процес. Тези проблеми Далчев разглежда както във фрагментите си, така и в свои есета и по-обемисти статии. Сред най-известните от тях са: публикуваният през 1927 във в. „Изток“ текст срещу естетиката на символизма „Поезия и действителност“; скандално нашумялата му статия срещу Лилиев, написана през 1925 съвместно с Д. Пантелеев, „Мъртва поезия“; оригиналните наблюдения „Религиозното чувство в българската лирика“ (1929); размислите му за Дебелянов, Ботев, Яворов и мн. др. И в критическите си текстове, както и в поетическите, писането на Далчев се отличава с интелектуалност и „блестящо точен език, без клишета“ (Здр. Чолаков).

Атанас Далчев е сред най-изтъкнатите български преводачи на художествена литература. Сам (а често и заедно с Ал. Муратов) е превел хиляди литературни творби от различни езици с вещина, ерудираност и внимание; съставител е на преводни поетически антологии. Сред по-известните му преводи са произведения на Дюма, Ларошфуко, Лафонтен, Стендал (от френски), Паустовски, Пушкин, Ал. Толстой, Чехов, Шолохов (от руски), Гьоте, Хьолдерлин (от немски, съвм. с Ч. Шишманов), Лорка, Неруда, Ретамар (от испански), хиляди стихотворения (вкл. от гръцки, индийски, италиански, полски, чешки, унгарски, фламандски автори) и мн. др. Макар да му помага да се справя с тежкото материално положение на семейството си и макар да влага много сили и енергия в него, Далчев оценява превеждането и като убиващо поезията, т.е. като една от главните причини за пестеливото му поетическо творчество в късните десетилетия. По собствените му думи: „Малцина писатели си дават сметка за опасността от превеждането. […] Свикнал да предаваш и улавяш чуждите мисли и чувства, преставаш да имаш свои, ставаш автомат“.

През 1925, 1927 и 1930 Далчев получава парични награди от Фонда за поощрение на родната литература и изкуство при Министерството на народната просвета. Носител на Знак почета, орден на Президиума на Върховния съвет на СССР – за приноса му в популяризирането на руската и съветската литература (1967); званието Заслужил деятел на културата (1967); наградата Готфрид фон Хердер на Виенския университет за цялостно творчество (1972); званието Народен деятел на изкуството и културата (1974); орден Народна република България, III степен (1974).

Негови творби са преведени на много езици, вкл. англ., ит., нем., рус., словаш., унг., фин., фр., чеш. и др.

 

Калина Захова

 

[1] Стихотворенията са публикувани от Здравко Недков в текста му „Лирическите книги на Атанас Далчев и неговата творческа съдба“ (послепис към първия том на изданието на Далчев „Съчинения в два тома“. София: Български писател, 1984, с. 317–319).

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Аудиоархив


Атанас Христов Далчев (15.10.1963 г.)

Изпълнява стихотворенията си „Среща на гарата“ и „Носачи на реклама“.

Файл: Далчев чете свои стихотворения.mp3 (7,09 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Атанас Далчев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Прозорец : [Стихотворения]стихотворения1926
Стихотворениястихотворения1928
Париж : [Стихотворения]стихотворения1930
Ангелът на Шартър : [Стихотворения]стихотворения1943
Стихотворениястихотворения1965 (1969)
Фрагменти : Бележки, [импресии и афоризми] за поезията, литературата и критикатаафоризми, импресии, бележки1967
Svátky v drobných starostech / Z bulh. orig. Stichotvorenija přel. Vilém Závada a Dana Hronkováстихотворения1970
Балкон : Стихове / Подредба на Радой Ралинстихове1972
Стихотворения и фрагментиафоризми, импресии, стихотворения, бележки1974
Öszi hazatérés1974
Стихотворения, фрагменти, мисли и впечатленияимпресии, стихотворения, мисли1978
Töredékekафоризми, импресии, бележки1979
Страници : [Лит.-крит. статии]статии1980
Избранное / Пер. [от бълг.] стихов М. Петровых ; Пер. прозы М. Тарасовой1980
Fragmente. – Leipzigафоризми, импресии, бележки1980
Poesie e pensieriстихотворения, мисли1980
Съчинения : В 2 т. / Ред. кол. Александър Муратов и др.1984
Стихотворения; Преводи; Миниатюри / Подб., ред., предг. и прил. Радой Ралинминиатюри, стихотворения1990
Поезия / Предг., състав. и прил. Чавдар Добревпоезия1993
И сърцето най-сетне умира : Стихотворения, Фрагментиафоризми, импресии, стихотворения, бележки1994 (1998)
Прозорец / Атанас Далчев ; Препев на макед. јаз. и белешки Гане Тодоровскистихотворения1996
Стихотворения; Фрагментиафоризми, импресии, стихотворения, бележки1999
Стихотворения : [Брайлово изд.]стихотворения2001
Стихотворения; Избрани фрагменти и преводиимпресии, стихотворения, бележки2002
[Избрани произведения] : Т. 1. Стихотворения.стихотворения2004
[Избрани произведения] : Т. 2. Фрагменти; Мисли и впечатленияафоризми, импресии, мисли, бележки2004
[Избрани произведения] : Т. 3. Критически страницикритически бележки2005
[Избрани произведения] : Т. 4. Поетически преводипоезия2006
Писма / Състав., предг. Румяна Пенчеваписма2006
151 приказки на народитеприказки2007
Поглед зад очилата / Състав. Мария Далчева и др. импресии, критически бележки, поезия, мисли2008
И сърцето най-сетне умира : Стихотворения, фрагментиафоризми, импресии, стихотворения, бележки2014

Книги за Атанас Далчев

АвторЗаглавиеГодина
Лазовски, Ат.Атанас Далчев : Литературно-критически очерк
Лазовски, Ат.Атанас Далчев : Литературно-критически очерк.1966
Каролев, Св.Атанас Далчев : Монография1988
Делчев, Б.Познавах тези хора : [за Симеон Радев, Жорж Папазов, Атанас Далчев] : Кн. 31994
Кол.Атанас Далчев. Критически прочити / Състав. Б. Кунчев2000
Кол.Атанас Далчев – текст и интерпретация : Сборник2001
Димитрова, Е.Изгубената история : Аспекти на митологичното и историчното в българската поезия от 20-те години на ХХ в. (Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Николай Лилиев, Атанас Далчев)2001
Петрова, В.В подлунния свят на Далчев2002
Кунчев, Б.Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров2003
Кол.Да четем Далчев : Сб. от науч. конф. по случай 100 г. от рождението на Атанас Далчев / Състав. М. Неделчев и др.2006
Ангелова, Сн.Интерпретации върху религиозната поезия на Атанас Далчев2007
Селяшки, Л.В поетичния свят на Атанас Далчев : Архетипност и художественост като смисъл и знакова система. Архетипите път, дом и предмети-философско-психологическо и естетическо значение и функциите им в поезията на Далчев2010
Колева, Д.Атанас Далчев – поетът философ2014
Цацов, Д.Principium individuationis. Атанас Далчев – поетичният вариант на презентационизма2014