Банчо Банов

Банов, Банчо Рафаилов (Сливен, 16.06.1925 – София, 11.12.1993). Негов баща е генерал-майор Рафаил Банов, осъден от Народния съд и убит. Майка му е известна учителка в Сливен. Банчо Банов завършва средно военно училище (1944) и медицина (1951) в София. Работи като репортер във в. „Изгрев“ (1945–1950), редактор във в. „Вечерни новини“ (1950–1952), редактор и член на редколегията на в. „Литературен фронт“ (1952–1966), заместник главен редактор в Българската телевизия (1966–1968), главен драматург в Народния театър (1984–1990), завеждащ отдел „Драматургия“ и отдел „Изкуство“ в издателство „Български писател“ (1970–1990). Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Литературният му дебют е през 1945 във в. „Народна войска“, където публикува стихотворения. Основно място в творчеството му заема стихотворната басня. Първите му книги с алегорично-сатирични изображения излизат в обкръжението на идеологически закриляни жанрове, като големия роман на партизанска и производствена тема и очерка за социалистическото строителство. В този литературен контекст басните му отзвучават като жест срещу каноничния монументализиран персонаж от революционери и сподвижници на социалистическия строй. На мястото на литературния герой, покровителстван от комунистическата власт, се появява антигероят – егоист и покварен властолюбец. Иносказанието в басните му може да се причисли към т.нар. езоповски език от времето на НРБ-литературата, който развенчава различни деформации в обществения живот. Банчо Банов обновява българската традиция в баснения жанр, като го освобождава от прекия дидактизъм дори когато адресат е детето, смекчава публицистичността, засилва художествената пластика, внася лирическа струя. За цялостното комическо въздействие на неговите книги допринасят илюстрациите на Б. Ангелушев и Цв. Цеков – Карандаш.

Автор е и на редица стихотворения, голяма част от които иронично интонирани. В тях лирическият Аз най-често е личност с гражданска позиция и критично отношение към лъжедемокрацията. С тази част от творчеството си Б. Банов категорично се вписва в сатиричната линия в поезията ни, представлявана от Ст. Михайловски, Д. Подвързачов, Тр. Кунев, Змей Горянин.

Разказите му излизат в публицистична среда и най-често носят отпечатъка на актуалния момент. В тях се долавя характерният за писателя нерв към конфликтни обществени събития и към слабостите в социалния морал.

Банов е автор и на радиопиеси, родени от срещата на двете му големи страсти – към медиите и към литературата. В радиофоничната драматургия той намира широко поле за изява на умението си да създава слово – действие, което всъщност е характерно за всеки разработван от него жанр. Друг важен резултат от ангажираността му с радиотеатъра е съставителството на „Десет радиопиеси“ (1981) – първата антология на българската радиодраматургия. Изборът, направен измежду 400 произведения, е свидетелство за взискателен вкус и професионализъм.

Автор е на 18 драматизации на класически литературни творби. Сред тях важно място заемат Вазовите „Службогонци“, „Казаларската царица“, „Под игото“ и „Чичовци“. За изпълнение на сцена пресъздава и романа „Бесове“ на Ф. М. Достоевски. Творческата му близост с директора на Народния театър Д. Фучеджиев и с режисьорите Кр. Мирски и Е. Халачев допринася за обогатяване на художествения облик на най-значимия  у нас културен институт в областта на драматичното сценично изкуство.

Създава и киносценарии – на мюзикъла „Случаен концерт“ (в съавторство с К. Наумов),  в който участват Н. Гяуров и Ю. Винер; на комедията „Бъди щастлива, Ани“ (в съавторство с В. Ежов) с изпълнители на главните роли Н. Коканова и К. Цонев); на „Князът“ (в съавторство с П. Василев) с артистите Ст. Данаилов и Г. Черкелов) и др. С филмовото изкуство го свързват и актьорските му изяви в игралните филми „Почти любовна история“ и „Последни желания“.

Автор е на либрета за опери и балети по музика на П. Хаджиев – „Сребърните пантофки“, „Лето 681“, „Хан Крум Ювиги“, „Арко Ирис“ и др. Работи в тясно сътрудничество с композитора Ал. Йосифов, който по негови либрета създава музиката на оперите „Робинзон Крузо“, „Юранд“ (по романа „Кръстоносци“ на Х. Сенкевич), „Макс и Мориц“ и др.

В издателство „Български писател“ има заслугата за издаване на сатирици и модернисти, осъдени на забрава по идеологически причини – Ст. Михайловски, Д. Подвързачов, Ем. Попдимитров и др. Неизменният му интерес към комическите жанрове намира израз и в изявата му като редактор на „Смешки и болежки“, издание на клуб „Приятели на хумора и сатирата“ към СБП (1985) – книга с епиграми от 36 български автори. Съставител е на „100 шедьоври на баснята“ (1983), също и на „Избрани произведения“ (1975) от Д. Подвързачов, където доминират сатиричните текстове – стихотворения, басни, фейлетони, разкази. Заедно с Ана Подвързачова съставя томчето „Избрани преводи“ (1978) на Д. Подвързачов с „Маскарад“ на М. Ю. Лермонтов и „От ума си тегли“ на А. С. Грибоедов.

Знак на ревностно отношение към смеха в литературата е и преводаческата му дейност, довела до издаването на „Шест френски фарса от Средновековието“ (1995). Превежда също стихове и пиеси от У. Шекспир, А. дьо Мюсе, Н. Ф. Погодин, Б. А. Лавренков и др.

Произведения на Б. Банов от различни жанрове са издадени на руски, чешки, беларуски, турски и чувашки език.

Огняна Георгиева-Тенева