Биньо Иванов

Иванов, Биньо Стоянов (с. Бараково, Кюстендилска обл., 16.01.1939 – Кюстендил, 16.04.1998). Завършва Висшия икономически институт в София (1965). Работи като икономист в промишлено предприятие „Марек“ в Кюстендил и в местния литературен печат. В началото на 80-те години участва в радиопредавания на „Дойче веле“ и „Свободна Европа“. Редактор (1982) и главен редактор (1998) на алманах „Струма“. През 90-те участва активно в обществено-политическия живот, като обявява гладна стачка (1993), заставайки зад исканията на поета Едвин Сугарев за оставка на президента Жельо Желев.

Дебютното му стихотворение „Нощ“ е публикувано в сп. „Родна реч“ през 1958. По-късно печата стихотворения и епиграми във вестник „Народна младеж“ (1964–1973), а след 1967 – стихотворения във в. „Пулс“ и „Литературен фронт“. Публикува стихотоворения, разкази, рецензии, есета, статии в редица вестници – „Век 21“, „Демокрация“, „Литературен вестник“, „Пулс“, и списания – „Море“, „Македония“, „Пламък“, „Факел“, „Тракия“ и др. Първата му стихосбирка, „До другата трева“ (1973), е завършен дебют още през 1967–1968, но остава неиздадена години наред поради алтернативното присъствие на Б. Иванов в българския литературен живот.

Първоначалната рецепция на дебютната му книга е свързана с положителните рецензии на Здравко Недков в сп. „Пламък“ (1973) и на Румяна Узунова в алм. „Тракия“ (1973) и със злословната статия на Иван Спасов във в. „Пулс“ (1973). През същата година идеологическата ситуация в България възпрепятства излизането на критическия текст на Михаил Неделчев като контрапункт на отрицателния отзив на Симеон Хаджикосев във в. „Пулс“. Официалната критика уличава поета във всевъзможни упадъчни въздействия, като модернизъм, сюрреализъм, западната литература, резигнация, психологизъм и др. Иванов не попада в списъка на напълно забранените и отлъчени автори и следващите му стихосбирки получават критическата подкрепа на Атанас Лазовски, Михаил Неделчев, Енчо Мутафов, Иван Цанев и Любомир Левчев, като Левчев съдейства за приемането на Б. Иванов в Съюза на българските писатели.

Първите стихосбирки и голяма част от текстовете на Б. Иванов са свързани с работническата тема и с фигурата на „огняроинтелигента“ след Никола Вапцаров и Пеньо Пенев, но поетиката му се откроява и оразличава от масовото соцрелиастическо стихотворство. В творбите му са проблематизирани фалшът на политическата система и социалната действителност, непрекъснатите спекулации от името на народа. Нравствено-философското светоусещане към екзистенциалните смисли е съчетано с изключителната сетивност и екстатичното и болезненото съпреживяване на битието. Поезията на Б. Иванов е провокация към читателската рецепция, която може да припознае творбите му като традиционни, с патриотични и пасторални сюжети. Една от особеностите на стихотворенията и поемите му, която го причислява към гениалните и трудноповторими поети, е радикалният езиков експеримент в тях: усложнената и абстрактна образност, изплъзващата се ирония, неофолклористичният сюрреализъм, разбиването и играта на ниво синтаксис.

Биньо Иванов участва в осъществяването на преводи от румънски, унгарски, руски, френски и словашки език: Титус Попович, Ференц Юхас, Ендре Ади, Семьон Алтов, Никита Богословски, Андре Брьотон и др.

Посмъртно става носител (1999) на Специалната награда на Сдружението на българските писатели за книгата „Часът за участта“ (1998).

На негово име община Кюстендил и народно читалище „Братство 1869“ учредяват ежегоден Национален литературен конкурс „Биньо Иванов“ (от 2007).

Стихотворенията на Б. Иванов са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания на англ., нем., пол., унг. ез.

Андриана Спасова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева