Блага Димитрова

Блага Димитрова; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Блага Николова Димитрова
Родена
гр. Бяла Слатина
Починала
гр. София
Жанроведрами, очерци, поеми, пътеписи, романи, сатира, стихотворения
ИзданияБългарска реч, Изкуство и критика, Литературен живот, Септември/ Летописи, Ученически подем, Прометей

Димитрова, Блага Николова (Бяла Слатина, 2.01.1922 – София, 2.05.2003). Учи във Велико Търново, Плевен, завършва класическия отдел на I девическа гимназия в София (1941) и славянска филология в Софийския университет (1945). Учи пиано от дете във Велико Търново, Плевен и след това в София при проф. Андрей Стоянов, който влияе върху формирането ѝ като автор. Аспирантка в литературния институт „М. Горки“ в Москва, където защитава дисертация за Маяковски (1951). Редактор в сп. „Септември“ (1950–1958), като през 1952–1954 пребивава по свое желание на строежите в Родопите и редактира многотиражка, редактор в изд. „Български писател“ (1962), което напуска в знак на несъгласие с цензурни ограничения. Редактор в изд. „Народна култура“ (1963–1982), когато се пенсионира. По време на войната във Виетнам посещава страната 5 пъти. Тя е между учредителите на „Комитета за защита на Русе“ (3.03.1988) и на „Клуба за гласност и демокрация“ (3.11.1988); участва в ръководството на „Националния клуб за демокрация – СДС“, на фондация „Отворено общество“ (1990–1995); председател на фонд „Райна Кабаиванска“ (1995–2003), на Свободно поетическо общество; народен представител в ХХХVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992–1993), подава оставка. Участва в международни срещи за правата на човека, общоевропейска култура, бъдещето на Европа, както и в много литературни събирания.

Димитрова печата за пръв път стихове в сп. „Българска реч“ (1938), след това – в списанията „Ученически подем“, „Изкуство и критика“, в. „Литературен живот“. В редактираното от проф. Ал. Балабанов сп. „Прометей“ публикува преводи на „Метаморфози“ от Овидий. През 50-те години участва в бригадирското движение.

Като редактор в изд. „Нар. култура“ дава път на десетки книги с преводи от руски, френски и полски автори, както и на първата стихосбирка на Ст. Гечев „Бележник“ (1967). Участва в съставянето и превеждането на много сборници, между които е „Виетнамска антология“ (1972). Под нейна редакция са издадени за първи път стиховете на поетесата В. Василева, загинала млада при катастрофа (1981, 1990). В своята първа книга „Най-младата съветска поезия“ (1948) чрез очерк и преводи представя някои от значителните по-късно автори. Превела е от полски език поемата „Пан Тадеуш“ от А. Мицкевич (1959, 1979), „Илиада“ от Омир (съвм. с Ал. Милев, 1969, 1971, 1993), както и книги от В. Инбер, Ал. Твардовски, Е. Сьодергран и Й. Шьостранд (и двете съвм. с А. Приматарова-Милчева), В. Шимборска (1989, 1998).

Димитрова е авторка на стихове, поеми, романи, есета, драми, спомени, документална проза. Започва да пише в класически стих, но скоро нарушава строфиката и постепенно преминава към бял и свободен стих. В романите си включва силен есеистичен елемент и се отдалечава от традиционните форми. В драмите си въвежда и поетичен момент, като вплита в текста и стихове. Ползва няколко езика, следи постоянно развитието на световната литература. Издала е десетки стихосбирки, между които изпъкват „До утре“, „Обратно време“, „Как“, „Забранено море“, „Глас“, „И пак отначало“, „Ден живот“. Първият ѝ роман „Пътуване към себе“ си побира впечатления от нейното пребиваване на строежите в Родопите, но всъщност разкрива обществени и човешки взаимоотношения през 50-те г. на ХХ в., атмосферата на подозрителност и страх, а на този фон се разгаря една необичайна любов. Романът „Отклонение“ пресъздава обстановката в София след края на Втората световна война. По него е заснет филм. Романът „Лице“ разкрива същностни черти от действителността по време на комунистическия режим. Той е конфискуван и остава в затвор за книги 9 години. Заедно със съпруга си Й. Василев Димитрова създава два тома документална проза – „Младостта на Багряна“ и „Дни черни и бели“. Чрез разказа на Багряна и на нейни колеги, близки и сродници е показано богатството на културния живот у нас през първата четвърт на ХХ в. Догматичната критика подлага на унищожителна хайка в почти всички печатни издания творбата и т. 3 е спрян. В почти всички творби на Димитрова – поезия, проза, драматургия, есеистика – на преден план изпъкват морални и обществени проблеми.

Носител е на награди: на Полския ПЕН-клуб за превода на „Пан Тадеуш“ (1977), Лундквист (1984) за преводи на шведска поезия, Хердерова (1991), национална награда Хр. Г. Данов (1992), на европейския кръг „Коге“ (1999) и др.

Нейни творби са преведени на повече от 20 езика. Драмата „Д-р Фаустина“ е поставена в Ибсеновия театър, Осло.

Псевд.: Светла Станчева, Блага Звездина.

 

Йордан Василев

Аудиоархив


Блага Николова Димитрова (01.12.1987 г.)

На среща на Радиоклуба „Приятели на музиката“ на тема „Връзката между поезията и музиката“ говори с много обич за своя „незабравим“ учител по пиано проф. Андрей Стоянов. Отбелязва, че той я въвежда в стихосложението. Описва атмосферата в неговия кръжок, в който освен музикални теми обсъждат и стихове, предимно от Пенчо Славейков и Николай Лилиев. Посочва, че именно от тогава за нея словото е свързано с ритъма, с музиката.

Файл: Димитрова за връзката между музиката и поезията.mp3 (4,94 MB) Държател: Архив на Българското национално радио