Божан Ангелов

Ангелов Великов, Божан (Русе, 01.11.1873 – София, 02.07.1958). Завършва гимназия в родния си град и славянска филология във Висшето държавно училище (днес Софийския университет, 1894). Учителства в Свищов, Видин, Русе, във Втора мъжка гимназия в София (1902–1908); главен инспектор по български език в Министерството на народното просвещение (1908–1909); директор на Народния театър в София (1909–1911; 1918–1920); директор на Народната библиотека в София (1923–1928).

Дебютира през 1896 в сп. „Училищен преглед“. Сътрудничи с литературни статии в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“, „Българска мисъл“, „Родна реч“, „Читалище“, „Съвременен преглед“, както и във вестниците „Развигор“, „Пряпорец“, „Литературен глас“  и др. Автор на множество учебни помагала и сборници. Изключително популярни в продължение на няколко десетилетия са „Стилистика за ІV клас на гимназията“ (1906), „Кратка теория на прозата и поезията за V клас“ (1907).  Широко използвани за практически упражнения и извънкласна подготовка са: „Съчинението в нашите средни училища с теория, скици, планове и теми“ (1912), „Христоматия за ІV клас“ (1915), „Христоматия за V клас“ (1915). Като литературен критик Ангелов е изключително продуктивен. Той създава поредица от обзорни творчески портрети (повече от 30) и с това налага този жанр в периодичния печат. В повечето от тях интересът му е насочен към по-малко известни автори и забравени произведения, за които дава богат фактологически материал  и с това провокира интереса на читателската публика към тях. Въпреки, че активно публикува рецензии, те не влияят ценностно на литературния процес, защото най-често са твърде схематични и повърхностни. Анализът, обременен от многословие и стремеж към фактологическа достоверност, не улавя художествените послания на текста. Интересни са конкретните наблюденията, които прави на базата на оригинален изворов материал върху тематичните пресичания между фолклор и литература, на влиянието на народното творчество върху поетиката на съвременната лирика в изследванията: „Българска народна поезия. Отбор народни поетически творения“, в съавторство с Михаил Арнаудов (1921); „Сенки изневиделица. Книга за българската народна балада“, в съавторство с Христо Вакарелски (1936); „Книга на народната лирика“, в съавторство с Христо Вакарелски (1946) и др. Коректното посочване на изворите, документите и архивите, които използва, прецизният справочен корпус, който съпътства неговите книги ги превръща в полезен източник на емпирична информация.

Като литературен историк Ангелов има амбицията да създаде цялостен литературноисторически корпус. Неговите очерци – „Българска литература. Исторически очерк на старата българска литература от началото до Отец Паисий“, Т. 1, (1923) и „Исторически очерк на новата българска литература от Отец Паисия до днес“, Т. 2, (1924) имат повече информативен, отколкото аналитичен характер. За него литературната история е възможност за изследване на фактите и тяхната причинно-следствена обусловеност на различни равнища. При очертаване на творческата индивидуалност на писателите авторът поставя акцент преди всичко върху социално-политическите и житейските обстоятелства, а не върху художествените тенденции. Провокиран от острите критически коментари, които предизвикват книгите, той основно преработва втората част, която издава през 1933. Тя дава обективно, макар и фрагментарно познание за социалнополитическата хронология на времето, с ясно очертани връзки между традиция и съвременност и в исторически контекст се приема като етап в документалното проучване на Българското възраждане.

Елка Трайкова

Библиографията е изготвена от Аделина Германова