Борис Делчев

Делчев Стойчев, Борис (Пазарджик, 22.01.1910 – София, 6.04.1987). Завършва гимназия в родния си град (1929) и право в Софийския университет (1933). Следва история на изкуството в Париж (1939). Работи като адвокат в Пазарджик и София (до 1944). Сътрудник в апарата на ЦК на БКП (1944–45), редактор във в. „Литературен фронт“ (1944–49), културен аташе в Париж (1949–52), началник на кабинета на председателя на Президиума на НС (1953–56), главен редактор и редактор в изд. „Български писател“ (1956–70). Член на лит. кръжок Хр. Смирненски (1934–35), интерниран два пъти.

Дебютната му публикация е статията „За някои основни грешки в нашата белетристика“ (РЛФ, № 148, 26 ноем. 1933). Сътрудничи в левия периодичен литературен печат – „РЛФ“, „Кормило“, „Заря“, „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Час“, „Нова камбана“, както и на авторитетното сп. „Философски преглед“, издавано от проф. Д. Михалчев. Формирането на Делчев като критик става през сектантския период от дейността на БКП и това се отразява върху неговите възгледи през ранния период на развитието му, но от средата на 50-те г. той постепенно преодолява този недъг и става един от най-активните критици със свой поглед и независима преценка за литературните явления. След речта на Т. Живков от 15 април 1963 е отстранен от участие в литературния живот, лишен е от достъп до печата.

Под негова редакция излизат много томове от поредицата „В спомените на съвременниците си“, където в отделни книги са събрани спомени за най-големите наши писатели. Редактор е на сб. „Български писатели за литературния труд“ (1964) и „Български писатели за себе си за своето творчество“ (1970). Под негова редакция излизат творби на Цв. Спасов (1947), Н. Вапцаров (1950), П. П. Славейков (8 т., 1958–60), К. Величков (5 т., 1986) и др.

Делчев е оперативен литературен критик, който откликва на всяко интересно явление. Още с първата си книга „Литературни въпроси“ (1941), както и с по-късните си творби – „Мъките на реалиста“, „С любов и ненавист“, „Литература, изкуство, критика“ той проявява усет за стойностите и за особеностите на всеки автор, противопоставя се на подценяването на някои характерни творби. С книгата си „Родени между две войни“ разглежда творчеството на писатели от своето поколение – Цв. Спасов, Вес. Ханчев, Б. Божилов, Ал. Геров, Ив. Радоев, Ал. Вутимски. След 1963 г. Делчев създава поредица от очерци, в които се преплитат крит. наблюдения и спомени. Издадени са в два тома – „Познавах тези хора“ (т. 3 не е завършен, излиза посмъртно под ред. на Ив. Сарандев), които представят значителни автори – Елин Пелин, Ал. Балабанов, Вл. Василев, Н. Лилиев, К. Константинов, Д. Димов, К. Цонев, Ил. Бешков, П. Елюар, Ат. Далчев, С. Радев, Жорж Папазов и др. Есетата от книгата „В късни часове“ представляват равносметка на Делчев, разкриват негови размисли за изкуството, философията, историята. Съставил е антологията „Български революционни поети“ (1945).

Йордан Василев (текст и библиография)