Борис Шивачев

Борис Шивачев; Държател: Дженю Василев. Борис Шивачев. Литературно-критически очерк. София: Български писател, 1976.
Кратка информация
Име Борис Константинов Шивачев
Роден
гр. Плевен
Починал
гр. София
Жанровеесета, комедии, портрети, пътеписи, разкази, рецензии, романи, статии
ИзданияТеатър и критика, Вардар, Вестник на жената, Глобус, Идеи, Литературен глас, Литературни новини, Новис, Развигор, Светлоструй, Мисъл

Шивачев, Борис Константинов (Плевен, 24.03.1902 – София, 30.01.1932). Завършва гимназия в Ловеч (1920). От ученическите си години проявява талант на художник. На 7.11.1920 заминава за Южна Америка (Аржентина и Чили), където в продължение на четири години е хамалин, металоработник, чертожник, зидар, работник в кланица, по параходи и при петролни извори, сезонен работник. Сътрудничи на испанския и латиноамериканския печат. През 1924 напуска Южна Америка. Прекарва няколко месеца в Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия и Истанбул. През 1925 се връща в България болен от туберкулоза. Следва дипломация и консулство в Свободния университет в София (1927), но не успява да се пребори с болестта.

Започва литературната си дейност като публицист. Първите му публикации в България са от началото на 1926 във в. „Развигор“. Сътрудничи със статии, рецензии и преводи и на „Литературен глас“, „Глобус“, „Литературни новини“, „Мисъл“, „Театър и критика“, „Светлоструй“, „Идеи“, „Новис“, „Вестник на жената“, „Вардар“. Шивачев е първият последователен популяризатор и преводач на испаноезичната литература в България. Пише кратки есеистични портрети за М. де Унамуно, Х. де Еспронседа, М. Тамайо, Б. де лос Риос, Б. Ибанес, Ф. Кабалеро и др.; превел е на български романа „Доня Лус“ от Х. Валера (1929), повестта „Продавачката“ от Х. Кесада (1933), откъси от романа „Анга“ от С. Стрезов (публикувани във вестниците „Литературен глас“ и „Вардар“ през 1929 и в сп. „Новис“ през 1930) и др. А в испанската и аржентинската преса публикува материали за българския културен живот. Изявява се и като литературен критик. Статиите му са написани темпераментно и смело, с много добро познаване на обекта, с динамичен език и естетически вкус. Показват острота на наблюдението и оригиналност на оценките.

С художественото си творчество (разкази, роман, пътеписи) Шивачев въвежда темите за свободното скиталчество, космополитизма и Южна Америка в българската литература. Поставя началото на т.нар. южноамериканско направление в литературата ни, което включва още М. Вълев, Т. Ценков, С. Стрезов, Св. Минков, Ив. Аржентински, Л. Христофоров и др. Заради скитническия си живот става известен като „българския Джек Лондон“. „Изобретателят“ е експериментален психологически роман, в който за първи път в българската литература се засяга темата за хомосексуалността. Повлиян от психоанализата на З. Фройд, той е опит да се изследват неразгаданите в науката подсъзнателни процеси в човешката психика чрез разказа за съдбата на един българин в Аржентина. Шивачев го определя и като „социален и космополитен роман“. „Изобретателят“ остава неразбран и недооценен от критиката.

Борис Шивачев става известен главно със сборника разкази „Сребърната река“ и пътеписа „Писма от Южна Америка“. Тези две книги са увлекателен и проникновен разказ за Южна Америка. В тях авторът подлага на анализ механизма на живота и социалните отношения в далечните екзотични страни (който според него не се различава от този в България). Разкрива острите социални конфликти със средствата на един суров реализъм, смекчен от специфичните за Шивачев лиризъм, модерно романтично светоусещане и деликатно чувство за хумор, които обагрят цялото му творчество. С емоционална овладяност примирява трагичното и комичното, красивото и грозното в живота. Силно изразен е автобиографичният елемент. Придържа се близо до факта, до документалното. Разказите и пътеписите на Шивачев се отличават с пестеливост, немногословност на изображението; предпочита експресивната белетристична зарисовка и динамичната кинематографична смяна на обектите пред пространното описание, което го приобщава към водещите тенденции в европейската и американската литература между двете световни войни.

Единственият му опит в драматургията – комедията „Дружество с ограничена отговорност“, запазена в архива му – остава незавършен.

Псевд.: Борислав Витски

 

Андрей Ташев