Борю Зевзека

Борю Зевзека; Държател: kultura.bg
Кратка информация
Име Борис Николов Руменов
ПсевдонимБорю Зевзека
Роден
гр. София
Починал
гр. София
Жанровеанекдоти, антрефилета, комедии, памфлети, пародии, пиеси, разкази, фарсове, фейлетони, сценки, оперети
ИзданияБарабан, Заря, Зора, Свободна реч, Слово, Дневник, Днес, Утро, Нашенец, Вестник на вестниците, Кооперативно птицевъдство

Борю Зевзека (псевд. на Борис Николов Руменов) (София, 27.12.1884 – София, 10.10.1944). Завършва Първа софийска мъжка гимназия. Следва литература в Софийския университет, но напуска и заминава за Виена, където учи в театрална школа, а след това за Загреб, където завършва драматургия и актьорско майсторство. Назначен е за артист в театъра в гр. Фиуме (дн. Риека, Хърватия). През 1908 се завръща в България и дебютира с успех на сцената на Народния театър. Заедно с това сътрудничи на българския хумористичен печат. Публикува текстове в сп. „Барабан“, като от началото на 1909 до последния му брой, излязъл през ноември 1921, с малки прекъсвания е и негов редактор, а от 1916 – и негов издател. Успява да привлече за сътрудници на списанието много талантливи хумористи, като Д. Подвързачов, Чудомир, Р. Алексиев, Д. Дебелянов, Хр. Смирненски и др. Създава и редактира хумористичните рубрики на вестниците „Утро“ и „Дневник“, наречени съответно „Кукуригу“ и „Кудкудяк“. Сътрудничи още на вестниците „Зора“, „Слово“, „Свободна реч“, „Нашенец“, „Вестник на вестниците“, „Днес“ и др. Включва се като доброволец в Балканската война, където е адютант на поета Тр. Кунев. През 1913 завършва Школата за запасни офицери в Княжево. Участва в Междусъюзническата и Първата световна война като подпоручик. През 1913 създава един от първите фронтови театри в България – Полевия военен театър към Първа пехотна софийска дивизия. През 1920 заедно със съпругата си Цв. Руменова постъпва като артист в новосформирания оперетен театър „Ренесанс“. Изпълнява главната роля във филма „Весела България“ (1928, реж. Б. Грежов). През 1928 създава пътуващ театър, с който изнася преставления из цяла България. Този театър просъществува до 1933. По време на Втората световна война води свое хумористично предаване в Радио София.

Борю Зевзека има големи заслуги за развитието на птицевъдството в България. Той е един от създателите на Балканския птицевъден съюз, на Софийското птицевъдно дружество „Птица“, на Българския птицевъден съюз и на Българската птицевъдна кооперативна централа. Редактира в. „Кооперативно птицевъдство“ (от втората половина на 1942 до края на излизането на вестника през 1944) и рубриката „Птицевъдство“ на в. „Заря“. Води курсове по птицевъдство в цялата страна.

На 10 октомври 1944 двама въоръжени мъже нахлуват в дома на Борю Зевзека и под предлог, че е арестуван, го вземат със себе си. По-късно тялото му е открито в Перловската река. Според спомени на съвременници (Цв. Руменова, Ат. Душков) един от убийците е поетът Станислав Вихров, който е планирал да убие и Елин Пелин, но последният му избягал.

Борю Зевзека е творческа личност с много и разностранни таланти. Той е писател, актьор, драматург, журналист, разказвач, декламатор, имитатор. Името му се свързва с въвеждането на неелитарната смехова култура в литературния печат и на сцената. Публикува в българската периодика от 1905. Автор е на над 700 хумористични произведения: анекдоти, драматически сценки, злободневни антрефилета, политически памфлети, епистоларни творби, пародии, фейлетони, разкази, комедии, оперети. Хуморът му обикновено е добродушен, но понякога преминава в остра сатира и сарказъм. Сред основните теми в творчеството му е изостаналото положение на българската провинция и на България изобщо (разказите „Откраднатата крава“, „Такъв е занаятът“ и др.). Към тази група се отнасят и творбите му, пародиращи плачевното състояние на родния театър и отношението на обикновения българин към това изкуство (разказът „Дон Кихот Таласъмски“ и продължението му „Богиня Мелпомена в с. Таласъмово“, „Иванку на селска сцена“ и др.) Майсторски осмива консерватизма и невежеството на българите, парвенющината, женското лицемерие, нездравите семейни отношения. Много от разказите му с провинциални сюжети диалогизират с текстове на Елин Пелин, Чудомир и Р. Алексиев.

В част от творбите си Борю Зевзека засяга темата за порочните отношения между балканските страни. Такава е пиесата му „Балканската комедия“ (написана през 1913 и публикувана за първи път през 1918, впоследствие разширена) – политически фарс с главен герой Бай Ганьо. Играе се с голям успех на сцените в цялата страна, поставяна е и от Полевия театър, понякога на самата бойна линия.

Борю Зевзека осъществява забележителен преход между изкуствата чрез т.нар. „барабански вечери“, където сюжетите от страниците на „Барабан“ се разиграват на живо.

Превежда от исп. комедията на Х. М. Брана „Жълтото яйце“ (1928).

Други псевд.: Б. З., Борчо

 

Андрей Ташев 

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Борю Зевзека

ЗаглавиеЖанровеГодина
Весели разкази : Т. 1 : [Кор. загл.: Чуйте нещо весело : Хуморист. разкази]разкази ([1935])
Дон Кихот Талъсъмски : Хуморист. разказиразкази ([1935])
Конорто и Мордохай : Весела случкахуморески ([1943])
Анекдотианекдоти1918
Балканската комедия : В 4 д. комедии1918
Войнишки анекдотианекдоти1918
Тренчо на война и други анекдоти / Илюстр. Ал. Божинов, Райко Алексиеванекдоти1918
Комедии за малки сцени : [Кор. загл. Шест комедии с малко действующи лица за малки сцени]комедии1924
Материал за вечеринкианекдоти1926
Малки комедии за вечеринкиминиатюри1930
Приключения във вагонахуморески1935
Нашите великани ; Книга на смехахуморески1944
Балканската комедия : Избрани произведения / Състав. и послесл. Алберт Бенбасатанекдоти, комедии, разкази, хуморески1995