Боян Дановски

Дановски, Боян Иванов (рождено име: Буко Данон) (Русе, 19.08.1899 – София, 09.03.1976). Завършва гимназия в София. Учи инженерство и музика в Милано (1918–1921). Става член на ВМРО и участва в редица нелегални мисии на организацията в Албания (1925–1928). Драматург на Плевенския театър (1928–1931). Учи театрална режисура в Берлин и Дармщат, Германия (1930–1932). Асистент-режисьор на Густав Хартунг в Дармщатския драматичен театър. Запознава се с Б. Брехт и присъства на негови репетиции. През 1932 в Берлин се среща с Георги Димитров и от тази среща се ражда идеята за създаване на работнически театър в София. През 1932 Дановски се завръща в България и заедно с Борис Михайлов основава и ръководи самодейните работнически театри „Трибуна“ и „Народна сцена“ в София (1932–1933). През 1934 прекарва няколко месеца в Москва, където се запознава с руската режисьорска школа на К. Станиславски, Вс. Майерхолд, Ал. Таиров. Режисьор в Русенския театър (1935–1936). Основава и ръководи театър „Студия“ (1936–1937). Работи като главен режисьор на Радиотеатъра (1944–1945), на Народната опера (1946–1947) и на Народния театър (1946–1951). От 1951 е професор по актьорско майсторство и режисура във Висшето театрално училище (днес НАФТИЗ „Кръстьо Сарафов“) и негов ректор (1953–1954). Режисьор в Българска кинематография.

Първата публикувана творба на Дановски e стихотворението „Нощ“ (сп. „Везни“, 1920–1921, № 2). Сътрудничи и на списанията „Хиперион“, „Златорог“, „Български артист“, „Български театър“, „Септември“, „Театър“ и др., на вестниците „Литературни новини“, „Литературен глас“, „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“ и др. с поетически и драматически текстове, с есета, манифести и статии за модерното изкуство и театъра, с критически отзиви и рецензии.

Условно можем да разделим творчеството на Дановски на два периода – литературен и театрален. Първият е свързан с лириката, лироепиката и авангардистките пробиви в новата ни драма през 20-те и 30-те години. През 1922 издава в библиотека „Везни“ модернистичната поема “Quasi una fantasia” с оригинални илюстрации на Гео Милев и културни алюзии към едноименната соната на Бетховен. Стихосбирката му „Гусларски песни“ (1928) предлага модерна обработка на фолклорно-митологични мотиви и образи в духа на Яворовите и Гео-Милевите интонации.

През 20-те години писателят е увлечен от авангардните експерименти в изкуството и се формира като модерен творец под прякото влияние на своя ментор и кумир Гео Милев. Публикува във „Везни“ статии и очерци за футуризма, за Дж. Папини, У. Шекспир, А. Стриндберг, Ф. Хьолдерлин, К. Голдони, Т. Маринети и др. Утвърждава в българската литература жанра на драматическото видение. От 1922 до 1928 Дановски публикува в сп. „Хиперион“ осем свои драматически видения. Заедно с тях печата във „Везни“ и поредица от критико-есеистични статии за новата драма, в които критическият манифест съжителства с художествения текст. През 1929 излиза книгата му „Драматически видения“. Като конструктивни решения и художествени послания виденията кореспондират с тезите на Дановски за синтетичния принцип в новото изкуство, което се гради върху марионетния театър, футуристичния синтез и гротеската, огласени в манифестните му статии и есета: „Новата драма“, „Футуризмът“, „Маринети и футуризма“, „Корабът на Одисей“ и др. Авторът е срещу психологията и психологизма, кухите социални и етични теории, срещу реалистичното изобразяване на дребните обществени конфликти, срещу добре очертаните характери и натиска на публичния вкус. Виденията на Дановски са едни от първите авангардистки драматически текстове, написани в стила на експресионизма и сюрреализма. Те се вписват в една традиция в българската литература, която тръгва от апокрифите, фолклорните балади и видения и тяхната интерпретация в модерната литература (творбите „Среднощни видения“ от П. К. Яворов, „Видения из древна България“ от Н. Райнов, „Видения на кръстопът“ от Л. Стоянов, „Видения и съзерцания“ от Ив. Грозев, „Съновидения“ от Г. Райчев и т.н.). Смисловият център на виденията е постигането на Абсолютната Душа. Героите са водени от мистериозни сили, съдбата им е предначертана, стилизирани са в духа на Метерлинковите малки драми. Независимо от време, пространство, пол, социална маркировка персонажите мислят в категориите на магическото, демонологията, вещателно-фаталистичното. Присъствието на приказни елементи, на тайнствени и отвъдни същности – ангели и демони, русалки, самодиви, призраци, е с декоративни функции и е част от едно бароково светоусещане, характерно за пиесите на Шекспир и приказките на Хофман. Поетиката на виденията е свързана с механизма на марионетъчното и неговата символно-магична същина.

Дановски превежда произведения на класически и съвременни автори от английски, италиански, немски, руски и френски езици.

След 1929 Дановски се насочва изцяло към театъра, с което започва вторият плодотворен период в неговата дейност: на театрален режисьор, педагог, театровед и драматург. В сп. „Златорог“ публикува редица теоретични статии и проблемни материали за сценичното и филмово изкуство („Актьорът по „системата“ на Станиславски“, 1938; „Театрална рутина“, 1940; „Сценичен говор“, 1940; „Филм без театър“, 1942 и др.). Първите му постановки, с които заявява безспорен режисьорски талант, са „Унижените и оскърбените“ от Достоевски и „Процесът на Мери Дюгън“ от Баярд Вейлер на сцената на Плевенския драматичен театър през 1928. Своя нов подход към режисурата разработва в основания от него театър „Студия“. Поставя спектакли и в Народния театър, превежда пиеси и пише театрална критика, преподава актьорско майсторство и режисура. В периода 1938–1945 Дановски издава три книги с размисли, есета и теоретични материали за театъра като специфично публично изкуство. През 1942 става част от кръга на творци с левичарски възгледи като Александър Жендов, Никола Вапцаров и Антон Иванов.

След 9 септември 1944 Дановски прави забележителна кариера на режисьор, педагог, драматург и театрал. Той създава десетки значими спектакли и с широката си култура, ерудиция и талант руши клишетата в театралното образование в социалистическа България. Дановски е режисьор на първия цветен български филм – „Точка първа“ (1956). Споделя своя богат режисьорски опит в спомените си „От двете страни на завесата“ (1969).

Творецът е удостояван с различни престижни български и чуждестранни награди.

 

Мариета Иванова-Гиргинова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Аудиоархив


Боян Иванов Дановски (07.07.1973 г.)

Разказва за появилия се у него още в детските години интерес към театъра, за работата си като драматург на театъра в Плевен и в Берлин през 1932 г. като асистент на режисьора Густав Хартунг.

Файл: Дановски за интереса си към театъра.mp3 (3,12 MB) Държател: Архив на Българското национално радио

Книги от Боян Дановски

ЗаглавиеЖанровеГодина
Гусларски песни : [Стихотворения]стихотворения1928
Драматически видения : [Пиеси]пиеси1929
Дъщерята на Самуила : Легендалегенди1929
Разпети петък : Летопислетописи1929
Театър и зрителикритически бележки1938
Ръководство за любителски театри1939
Театър1945
Тайни : Фейлетон в 5 картини [В съавт. с Петър Славински]комедии1960
Вълци : Басня в 9 картини [В съавт. с Петър Славински]1963
От двете страни на завесата : [Театр. спомени]спомени1969
По обе стороны занавеса. – Москваспомени1976
Кръстопътища : [Спомени, статии, есета, режисьорски разраб.] / Състав. Владимир Дановски; Науч. ред. и творчески портр. Невяна Инджеваесета, мемоари, статии1988

Книги за Боян Дановски

АвторЗаглавиеГодина
Инджева, Н.Боян Дановски : Творчество и идеи1969