Валентин Дишев

Дишев, Валентин Диков (Благоевград, 7.05.1962). Завършва Национална хуманитарна гимназия "Св. Кирил и Методий" Благоевград, 1980) и философия в Софийския университет (1987), където последователно е специализант и докторант с теза „Технология и тоталност: към критическата история на личността и технологията“ (1991). Съосновател, първи директор и главен редактор на издателската програма на Дружеството за разпространение на научни знания „Критика и хуманизъм“ (1990); заместник главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (1990–1994); главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“ (1990). Хоноруван асистент в катедрите „Философия“ на Софийския университет (1988–1991) и „Етнология и социология“ на Пловдивския университет (1997–1999) От 2002 е редактор в БНР – Радио Благоевград. Главен редактор е на издателство и сп. „Панорама“ (2017–2019). От 2007 е създател и главен редактор на онлайн списанията “Dictum” и „Кръстопът“. Съосновател на Националния литературен фестивал „Глоси“ (2007), който от 2018 се развива в международния „София ГлосиФест“. Съосновател и лектор в Школата за литература и хуманитаристика „Глоси“ от 2016. Член е на редица конкурсни журита за литература. Представя самостоятелни (2014, 2017, 2018) и участва в общи изложби с фотографии и картини.

Дебютното стихотворение на В. Дишев е отпечатано през 1977 в литературната притурка „Вяра“ на в. „Пиринско дело“. През 1991 в самостоятелна малка книга излиза есето му “Homo Liber”. Публикува поетически, прозаични и научни текстове в сп. „Съвременник“, „Море“, „Пламък“, „Глоси“, „Социологически преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика и хуманизъм“ и в. „Новият Пулс“, „Литературен вестник“, „Антимовски хан“, „Компас“ и др. Под псевдоним издава шест книги по приложна психология и маркетинг.

Първият концептуален проект на Дишев – „Четири“, включва издадените през 2007 и 2008 книги с поезия „Квадриги“ (дебют), „Кап(ища)“, „Квадрати“ и „Послесловия“, отличаващи се с осезаемото присъствие на взиращите се погледи в неизреченото, мимоходното, стряскащото. "RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ (2010) е съставена от две книги – „RES“ и „Другата книга“. Поетиката на творбите му се характеризира с острота на изказа, самобитни запаметяващи се образи, болезнена вглъбеност в екзистенциалните въпроси на битието. Съавторската, с Л. Филчева, книга „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2010) включва кратки прозаични монологични текстове и стихотворения. Философското мъжко-женско говорене за човешките отношения и тяхната невъзможност отвъд един андрогинен свят проблематизират конвенционалните разбирания за изкуството. През 2014 книгите „Ортелий“ (2011) „Маргьорит (и други регистри)“ (2013) и „Тиха книга“ (2014) са допълнени и преиздадени в трилогията „Тезей“, последвана от диптиха „Деиксис“ (2016), състоящ се от книгите „Покрив (и други основания)“ и „И го живея“. През 2020 излиза книгата му „Янус“.

Валентин Дишев е носител на Специалната награда за поезия Биньо Иванов (2008, 2016), Годишната награда на Академия Liber (2010, 2015), Националната награда Христо Г. Данов (2013) – с общо пет номинации в различни години, Националната награда за поезия Иван Николов (2017) за книгата „И го живея“.

Негови творби са преведени на англ., рус., слов., сръб., макед., араб., бенг. и исп. ез.

Псевд.: Теодор П. Христов

Андриана Спасова