Валери Петров

Петров, Валери (Валери Нисим Меворах; Петров е фамилното име на майка му). (София, 22.4.1920 – София, 27.8.2014). Баща му е професор по право с интереси към изкуството, майка му – учителка. Завършва италианското училище в София (1939) и медицина в Софийския университет (1944). Лекарската си професия не е практикувал, отдава се на литературата. Участва в последната фаза на Втората световна война като военен писател (1945). Един от основателите на в. „Стършел“ – редактор, заместник главен редактор и член на редакционната колегия на вестника (1945–1962). Аташе по печата в Рим (1947–1950). Редактор в СИФ (1955–1968, 1977–1980), в изд. „Български писател“ (1961–1962). Народен представител в VII Велико народно събрание (1990–1991).

За първи път печата стихове в сп. „Ученически подем“ (1936). Сътрудничи във в. „Хоровод“. Като ярък талант се проявява в сп. „Изкуство и критика“ (1943). Периодът 1940–1948 е особено плодотворен за Петров – написва поемите „Палечко“, „Детинство“, „Juvenes dum sumus“, „Край синьото море“, „На път“, „Тавански спомен“, циклите „Нощи в Балкана“, „Стари неща малко по новому“ и др., част от които са включени в сбирката „Стихотворения“. Тя очертава характерния профил на поета, макар да не включва някои от поемите поради цензурните ограничения на времето. Те излизат за пръв път значително по-късно, през 1962.

Познавач на няколко чуждестранни литератури и езици, Петров е сред талантливите и изключително продуктивни преводачи. Превел е цялостно творчеството на Шекспир (2 т. комедии, 1970–1971, 2 т. трагедии, 1973–1974), стихове за деца от Дж. Родари, Р. Киплинг, С. Михалков и др.

Стилът на Петров е изграден от ирония, игрословици, загатнати асоциации, ефектни рими и остава недостъпен за мнозина схематично устроени критици. Петров е един от поетите, които представят духа на модерния град и психиката на младия човек, на студентството. След период на стилова нивелация под натиска на идеологическите конюнктурни фактори Петров се възвръща към автентичната нагласа и създава лирическата поема „В меката есен“ (1960). Критиката започва да коригира оценките си, съзира богатството и многообразието на поезията му. През 60-те години поетът се насочва предимно към сатиричната поема и създава произведения, искрящи от остроумие, хуманизъм, оптимизъм и остра критичност към социалните недъзи. Част от тях са издадени в сборника „На смях“, а значително по-късно, след отпадането на цензурните ограничения, излизат в книгата „Сатирични поеми“.

Валери Петров има значителен принос за развитието на българското кино. Автор е на сценарии: „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първият урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Рицар без броня“ (1966), на киноновели, мултфилми. Петров е между значителните представители на съвременната българска драматургия. Въвежда в нея модерни похвати на естрадата. В лирическата пиеса „Когато розите танцуват“ (1961) съчетава разнородни сценични елементи, хумор, оптимизъм и младежки порив. Представяна е с успех у нас и в чужбина. Автор е на сатиричния спектакъл „Импровизация“ (съвм. с Радой Ралин, 1962), на пиесата „Сън“ (1968), на куклената пиеса „Бяла приказка“ (1973) и др., на пътеписи за Китай и Африка. Негови произведения са преведени на повече от 20 езика.

Псевд.: Асен Раковски, Скамейкин, Приятел

Йордан Василев (текст и библиография Книги от... и Книги за...)

и Нина Зафирова (Статии за...)