Весела Ляхова

Ляхова, Весела Борисова (Пазарджик, 21.08.1961). Завършва гимназия в родния си град (1979) и българска филология в Софийския университет (1985). Специализира приложен мениджмънт и международни отношения (1995–1998). Работи в Регионалния исторически музей в Пазарджик (1979–1980); като учителка по български език и литература в 39. СОУ „Петър Динеков“, София (1985–1986); като служител в СО „Студентски общежития и столове“, София (1987–1992); в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус към Министерството на външните работи (1992–2001); като учителка по български език и литература в Първа частна английска гимназия „У. Шекспир“, София (2001–2006); от 2006 е служител в Агенция дипломатически имоти в страната, София.

Публикува за пръв път като ученичка есето „Моята България“ във в. „Септемврийско знаме“ (1978). От 1981 активно сътрудничи със свои разкази, критически текстове, рецензии, интервюта с творци и учени и театрална критика на вестниците „Студентска трибуна“, „Пулс“, „Литературен вестник“, „Аз Буки“, „Култура“, „Словото днес“, „Неделник“, на списанията „Отечество“, „Художествена самодейност“, „Летописи“, „Демократически преглед“, „Театър“ и др.

Дебютната книга на В. Ляхова – „До слънцето“ (1993), се състои от три новели: „До слънцето“, „Непрескочената сянка“ и „Огледалото“. Първата от тях е създадена значително по-рано от излизането на книгата и засяга биографично близка тема за писателката – трагичната съдба на българските бежанци от Егейска Македония през 40-те години на ХХ век. Ретроспективният разказ възпроизвежда „края на миналото“, преломното време, причинено от войната, което превръща уседналите хора в бежанци.

По-късно В. Ляхова разгръща този исторически сюжет в обемния си епически роман „Бежанци“ (2013). Изградена по модела на класическия романов наратив, творбата е сравнявана с канонични български произведения като Талевата тетралогия, „Тютюн“ на Д. Димов и „Иван Кондарев“ на Ем. Станев. На фона на събитията непосредствено преди и по време на Втората световна война и тяхната конкретика в Беломорието, книгата проследява съдбата на българите, обитавали тези земи; съдба, предопределена предимно от външни обстоятелства, различни и несъвпадащи със субектната воля на индивида, които в настоящето наричаме политика, а с отдалечаване във времето – история. С богатия набор от герои, принадлежащи към различни етнически и социални общности, споделящи различни идеологически и личностни избори, романът на В. Ляхова пресъздава жестокостта, травматичността на този период. Подготвян близо петнадесет години, с прецизно проучване на източници и факти, както и на свидетелски разкази, „Бежанци“ е роман за насилието, което политическите решения упражняват върху съдбата на човека, избрал да живее в нормите на доброто и вярата, крепен от съзнанието за националната си идентичност. Това е една от големите теми на творбата – пространството (земята), което героите обитават, и родината (родното), с която се идентифицират. Типично за Балканите, те невинаги съвпадат. Войната променя границите; човекът, търсейки спасение, се опитва да се завърне и да „събере“ земя и родно, но е обречен да бъде винаги и навсякъде припознат като чужд.

Мотивите за паметта (родова, биографична, емоционална) и времето (историческо и персонално); въпросите как човекът преминава през света и онова, което го застига по пътя му, каква е цената на усилието да не изневери на възгледите си и да не се впише в разрухата на заобикалящото го, са смисловият център, който обединява творчеството на писателката. Затова и документалната книга на В. Ляхова „Живот мисия“ (2001), посветена на живота и делото на големия, но позабравен български философ Цеко Торбов, по своеобразен начин представя проблема за принудителните и самотни миграции на човека в света.

Последната засега книга на В. Ляхова е сборникът с 13 разказа „Квартал „Зона обиколна“ (2015). В нея авторката се обръща към съвременността, редуцирана до всекидневната събитийност, невписваща се в значими исторически дати, но драматично, понякога и трагично важна за персонажите („Златна сватба“). „Зона обиколна“ не се асоциира с един конкретен столичен топос, тя е зоната, обитавана от онези, които надали ще попаднат в новините, но преживяват своите кризи, малки мълчаливи съпротиви, надежди и разочарования. Отчужденост, липса на емпатия, формалност и студенина в човешките отношения, самотност – това е лабиринтът, който обитава индивидът сред множеството себеподобни в „Зона обиколна“.

Весела Ляхова е носител на Първа награда за белетристика на Националния литературен конкурс за млади автори Цветан Зангов (1987), на наградата на Министерство на културата Хр. Г. Данов за художествена литература (2014); на Първа награда за белетристика на първите годишни награди за литература и хуманитаристика на Портал „Култура“ (2014); представя България на Международния панаир на книгата и на Европейския фестивал на първия роман в Будапеща (2014).

Отделни разкази и цели книги на В. Ляхова са преведени на англ., макед., пол., словен., тур. и унг. ез.

Маринели Димитрова