Владимир Василев

Владимир Василев.; Дата: 12.03.1941; Държател: Национала библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Кратка информация
Име Владимир Василев Матеев
Познат катоВладимир Василев
Роден
гр. Бургас
Починал
гр. София
Жанровекритически бележки, литературнокритически очерци, рецензии, статии, студии, полемики
ИзданияБългарска сбирка, Демократически преглед, Златорог, Светулка
Направления и кръговеКръгът около сп. „Златорог“

Василев Матеев, Владимир (Бургас, 4.11.1883 – София, 27.12.1963). Завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София (1900), записва се да учи славянска филология, но по настояване на семейството се прехвърля в Юридическия факултет и завършва право в Софийския университет (1903). Работи в Университетска библиотека (1906–1907), после като съдия в Радомир, Плевен, Пловдив и София. Заема поста Председател на Апелативния съд. По време на Първата световна война е мобилизиран в щаба на армията в Кюстендил. За отличия и заслуги е награден с орден Свети Александър. От юни 1923 до май 1939 няколко пъти е директор на Народния театър в София. След политическите промени на 9.09.1944 на Вл. Василев е наложена забрана да публикува, принуден е да прави унизителни самокритики за литературнокритическите си позиции и оценки. Ръководството на СБП забранява публично да бъде оповестена смъртта му с официален некролог и да се присъства на погребението му.

Литературната си дейност Вл. Василев започва с рецензии, публикувани в списанията „Светулка“ (1900) и „Българска сбирка“ (1904). Сближава се с писателите от кръга „Мисъл“ и редовно сътрудничи на списанието с литературнокритически статии – пише за Елин Пелин, Г. П. Стаматов, Ив. Вазов, А. Страшимиров, П. К. Яворов. В периода 1905–1914 негови статии излизат и в сп. „Демократически преглед“. Сп. „Златорог“ (1920–1943) е най-изстраданото и значимо произведение на Вл. Василев, в което най-отчетливо се експонира както неговата личност, така и литературнокритическата му система. Високата естетическа мяра, която задава и поддържа като редактор, и привличането на елитен кръг от автори превръщат изданието в културна институция. Публикуваните в него класически произведения създават канона на новата българска литература. Комунистическият режим заклеймява списанието като невписващо се в доктрината на социалистическия реализъм. В продължение на десетилетия забранява или ограничава свободния достъп до него, а идеологически обремененият етикет „златорожци“, „златорожщина“ носи тежки екзистенциални и творчески последствия не само за редактора, но и за неговите сътрудници – изявени български творци и интелектуалци.

В „Златорог“ Вл. Василев публикува всички свои значителни коментарни студии, статии, ретроспективни обзори, задълбочени изследвания на творчеството на отделни автори. Без да се обвързва идеологически, без да проявява пристрастие към определено естетическо направление или литературнокритическа школа, Василев е един от най-обективните български критици. Отделяйки внимание само на талантливи автори – П. П. Славейков, П. К. Яворов, Д. Дебелянов, Й. Йовков, Д. Бояджиев, Н. Лилиев, Ел. Багряна и др., той прецизно и аргументирано ситуира тяхното творчество в контекста на един национален и европейски културен модел. Владимир Василев анализира не само поетиката на художествения текст, но и критически интерпретира неговите многозначни послания. Той насочва вниманието си към психологията на творческата личност, върху която оставят неизменен и предопределящ отпечатък както личната биография, така и характерни социокултурни ситуации. В обзорните студии „Мотиви из нашата любовна лирика“ (1910), „Нови опити в романа“ (1921), „От пет години насам“ (1928), „От 1920 до днес“ (1932), „Поети на смирението“ (1936) и др. интерпретира ключови проблеми на динамичния литературен процес. Чрез задълбочен и многоаспектен анализ проследява влиянието на модерни тогава естетически течения и философски системи върху българската литература, маркира интерпретацията на теми, провокирани от обществено-политически събития, изследва трансформацията на мотиви в променящата се авторова поетика. Поставя строги професионални и нравствено-етични изисквания пред българската критика, прави провокативни наблюдения върху националната културна традиция през оптиката на народопсихологията, настоява за приемственост в духовното развитие. И като редактор, и като критик, Вл. Василев прилага високи критерии при оценка на художествените явления, утвърждава елитарната българска литература, воювайки срещу плагиатството, епигонството и пошлостта на масовата култура. Това му създава славата на законодател на литературния вкус близо четвърт век, но предизвиква злостни коментари, обвинения и отрицание на неговите тези.

Владимир Василев е автор на множество полемично-публицистични бележки, подписани с псевдонима Н. Р-ски. В тях най-често гротескни характеристики на опонентите и остроумни игрословици се преплитат с иронично пренебрежение към бездарието и графоманията. В остро критичните си статии с емблематични заглавия – „Пантеисти и маниаци“ (1912), „Между сектантство и демагогия“ (1923), „Хулиганство в литературата ни“ (1927) обективността и логичното систематизиране на фактите, характерни за критическия стил на Василев, са подчинени на предпоставени идеи и лични пристрастия. Брошурата „Бараж от литературни формули“ (1942) разобличава комунистическата идеология, въвеждаща система на принуда, институционализиран контрол и манипулации в литературата, показва липсата на смисъл и изобилието от логически противоречия във философските доктрини на Т. Павлов. Именно тя се превръща в една от причините за тежките екзистенциални последствия и за забрана на текстове на редактора на „Златорог“ по време на тоталитарния режим в България.

Василев е активен и проникновен театрален критик. В редица свои статии той прави критически прочит на класически и модерни тогава чуждестранни пиеси, насърчава създаването на оригинална българска драматургия, съизмерима с европейските тенденции, коментира репертоарната политика и рецензира постановките на Народния театър, препоръчва интелектуално шлифоване на актьорския талант. В началото на своята кариера като директор на Народния театър назначава за драматург Н. Лилиев, обновява състава с млади талантливи артисти – О. Кирчева, П. Герганова, З. Йорданова, К. Кисимов, В. Трендафилов и др. Прави и режисьорски опити.

Под редакцията на В. Василев излиза първото издание на съчиненията на П. К. Яворов в 3 тома (1924) и издание в 5 тома (1934–1936, II изд. 1939–1940); избрани стихотворения на Ем. Попдимитров – „Купол“ (1943), и др.

Псевд.: Н. Р-скиВ. Вл., В. Ямуков, П. Рудевиц

 

Елка Трайкова

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Владимир Василев

ЗаглавиеЖанровеГодина
В магйосната стая : Крит. очерк върху творчеството на М. Кременлитературнокритически очерци (б. г. [отпеч.])
Николай Лилиевбиографии, литературноисторически изследвания (б. г. [отпеч.])
Нови опити в романаизследвания (б. г. [отпеч.])
Мотиви из нашата любовна лирикаизследвания1910 ([отпеч.])
Българският репертоар на Народния театъризследвания1934 ([отпеч.])
Яворов : Лит. очерклитературноисторически очерци1934 ([Кн. представлява предг. към Съчинения на П. К. Яворов. Т. 1, 1934, отпеч. самостоятелно])
Бараж от литературни формулиизследвания1990
Студии, статии, полемики / Състав. Ал. Йорданов и др. статии, студии, полемики1992
Пантеисти и маниаци / Състав. Андрей Андреевстатии2008
Писма до Ловеч / Състав. Васил Колевписма2011

Книги за Владимир Василев

АвторЗаглавиеГодина
Гълъбов, К. Пакостната дейност на един критик – Владимир Василев1927
Василев, С.Литературният мит Владимир Василев2000
сб.Владимир Василев – критикът, редакторът, естетът/ Състав., ред. Сава Василев2005
Радев, Ив. Низвергнатият Владимир Василев : Страници от него и за него2016
Белчева, Ев.Самотен в своето време : Кн. 1 2016
Белчева, Ев.Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев : Два портрета в ретро – от натура : 73 неизвестни писма2017