Владимир Мусаков

Владимир Мусаков; Дата: 1908; Държател: Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
Кратка информация
Име Владимир Петров Мусаков
Роден
гр. София
Починал
гр. Алфатар
Жанроведневници, драми, импресии, пиеси, приказки, статии, стихове, проза
ИзданияДен, Листопад, Родно изкуство, Светлина, Факел, Балканска трибуна, Дневник, Поща, Седмична илюстрация

Мусаков, Владимир Петров (София, 25.10.1887 – с. Алфатар, Силистренска обл., дн. гр. Алфатар, 28.09.1916). Завършва средно образование в София (1906). По майчина линия има роднински връзки с рода на Драган Цанков, когото нарича „вуйчо“. Постъпва като студент по право в Софийския университет (1906). При закриването на университета за половин година (след освиркването на Фердинанд в Народния театър) заминава за Русия, където учи право, финанси и държавни науки в МГУ (1907–1912). Преподава частни уроци по математика, френски и география, чертае в архитектурно бюро, пише художествена критика и пътешества из Русия, Финландия, Румъния и Турция. Владее немски, френски и руски език. Завръща се в България и работи като адвокат в София (1912–1915). Съосновател е на първото адвокатско дружество в страната. Постъпва в Школата за запасни офицери (1915) и след завършването ѝ е изпратен на фронта. Участва във войната срещу Сърбия, а по-късно частта му е прехвърлена в Добруджа. На фронта между сраженията рисува и пише. На 19.09.1916 на линията Кубадин – Кокарджа е ранен и умира от тетанус във военно-полевата болница в с. Алфатар. Във военната му раница са намерени романът „Яна“ и записките му от фронта „Кървави петна“.

Първата публикация на Мусаков е статията „Животът и учението на Лев Толстой“ във в. „Ден“ – юли 1910, написана по повод смъртта на писателя.

Започва творческия си път с кратки разкази, импресии, приказки и поезия в проза, които публикува в списанията „Листопад“, „Седмична илюстрация“, „Светлина“, „Факел“, „Родно изкуство“ („Хризантема“ – поезия в проза, „Една смърт“ – разказ, „Птичето“ – разказ) и във вестниците „Балканска трибуна“, „Поща“, „Дневник“. Ранните му творби са написани в духа на романтизма и символизма в българската проза, с подчертано отношение към житейските проблеми, с психологически рисунък и акцент към детайла и орнамента. Доминират чувствата на тъга и меланхолия. Влиянието на Оскар Уайлд и Леонид Андреев се забелязва в разказите и приказките му.

Творчеството на Мусаков се формира в предвоенния период, но изразява естетически търсения и художествени експерименти, характерни за развитието на модернизмите по времето на войните и в следвоенния период. Такъв е например художественият метод на синкретизма, типичен за неговата драматургия. Литературните и театралните възгледи на Мусаков се формират въз основа на водещите естетически движения в Русия и Европа от началото на ХХ в. (новите театрални теории на Станиславски и Райнхард, изкуството на МХАТ и на Комисаржевска). В периода 1912–1914 писателят публикува критически статии, манифести и есета върху проблеми на театралното изкуство за сп. „Родно изкуство“ („За декорите“, „Недъзите на Народния театър“, „Цезар и Клеопатра“ и др.). Мусаков е автор на пиесата „Далила“ (1921) и на драматическите поеми „Сатанаил“ (1943), „Ирина“ и „Адриана“, които излизат след смъртта му. Макар и отпечатани след войните, експерименталните драми „Сатанаил“ и „Далила“ са замислени и написани в предходните години. Те са сред най-значимите постижения в развитието на ранномодерната българска драма до войните. Двете пиеси разработват известни библейски сюжети, разчетени през оптиката на модернизма и авангардите, и представляват драматургичен диптих. Митологичната и фантастична образност в тях е стилизирана и декорирана в духа на символизма и сецесиона. Пиесите са наситени с литературни и културни алюзии и препратки. Нова в тях е естетическата концепция за трагичното (Киркегор), а темата за любовта се интерпретира през модерните теории за властта на пола, еротиката и смъртта. В литературноисторически план персонажите на Мусаков продължават екзистенциалната трагика и граничните състояния на вечно търсещия, раздвоен и неудовлетворен Яворов лирически герой. Пиесите са построени на принципа на синкретизма, който включва различни художествени модели в текстурата на драмите, като неоромантизъм, символизъм, експресионизъм и сецесион. Този еклектичен подход сигнализира за радикални промени в драматургичната поетика още до войните. Мусаков публикува и разказите „Куклата“, „Ръката“, „Момче“ и др. В някои негови творби се долавя влиянието на любимия му руски писател Леонид Андреев. Написана в експресивен стил като лични преживявания и впечатления от войната под формата на дневникови записки, „Кървави петна“ (1916) е уникална книга дневник за граничните състояния на личността по време на война, за насилието, безумието и смъртта, за пропаданията и извисяванията на българския дух и е определяна от критиката като най-значителното реалистично антивоенно произведение. Най-често е сравнявана с баталистичната проза на Йордан Йовков.

 

Мариета Иванова-Гиргинова

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова

Книги от Владимир Мусаков

ЗаглавиеЖанровеГодина
Съчинения : Т. 1–21921
Избрани страници1943
Кървави петна : [Дневник]дневници1983
Кървави петна : [Дневник] ; Далила : [Драма в 3 д.]драми1987

Книги за Владимир Мусаков

АвторЗаглавиеГодина
Иванов, ВичоЧетири имена: Христо Ботйов, П. К. Яворов, Димчо Дебелянов, Владимир Мусаков : поменик1926
Кънев, П. Владимир Мусаков : Неизвестното : Материали и комент. 1998