Владислав Тодоров

Тодоров, Владислав Тодоров (София, 14.06.1956). Завършва ВИТИЗ в София (1982). Защитава две докторски дисертации: едната по изкуствознание в БАН, на тема „Концепцията за трагедия в западната мисъл“ (1987), а другата в областта на славистиката, на тема „Авторитарна държава, добро управление и появата на интелигенция в имперска Русия“ 1996) в Пенсилванския университет (САЩ), където преподава културна история на Русия и Източна Европа. Член-основател на кръга „Синтез“.

Първата публикация на Вл. Тодоров е статията „Общото дело в драматургията на Йордан Радичков“, която излиза във в. „Народна култура“ (1984, № 10). Дебютната му книга е „Адамов комплекс“ (1991). Автор е още на „Червен квадрат, черен квадрат: Органон за революционно въображение“ (1995), „Малък парадокс за театъра и други фигури на живота“ (1997), „Хаотично махало: политическа публицистика“ (2005) и на романите „Дзифт“ (2006), „Цинкограф“ (2010) и „Пумпал“ (2017). Тодоров е и сценарист на филма „Цветът на хамелеона“ (с работно заглавие „Цинкограф“).

Владислав Тодоров е културолог и писател, който експериментира с жанровете. Негови белетристични произведения излизат за първи път в американските списания „Постмодерна култура“ и „Челси“. Авторът публикува във вестниците „Народна култура“, „Литературен вестник“, „Култура“, списанията „Философска мисъл“, „Granta“ и др. Неговият първи роман е „Дзифт“ – черен роман (филмиран през 2008). В него писателят отправя поглед към миналото и по-точно към годините на комунистическия режим, който е видян през сатирична перспектива. Образите в „Дзифт“ са гротескни, романът е провокативен, характеризира се със специфична и реалистична мрачна атмосфера.

„Цинкограф“ е вторият роман на Вл. Тодоров (филмиран през 2013 със заглавието „Цветът на хамелеона“). В него авторът експериментира с жанра на шпионския роман, който той превръща в черна, сатирична гротеска.

„Пумпал“ е последната му творба, която е роман дистопия. Докато в „Дзифт“ писателят се вглежда в миналото, то „Пумпал“ е отправен към едно постапокалиптично бъдеще. Тодоров е вплел в него пародийни елементи. „Пумпал“ представлява и експеримент с модела на вълшебната приказка. В него приказността е преплетена с постапокалиптични елементи.

Езикът в произведенията на Вл. Тодоров е самобитна сплав от високия и ниския речев регистър. Характерен е кинематографичният начин на разказване. Женските романи в персонажите му са ярки представители на femme fatale, които придърпват мъжките персонажи към инфернални пространства и им носят чувство за обреченост (Ада от „Дзифт“ и Гаргара в „Пумпал“).

В творчеството на писателя се откриват влиянието на творци като Дж. Кейн и А. Камю.

Негови творби са преведени на англ., нем., пол. и латв. ез.

 

Боряна Владимирова

Книги от Владислав Тодоров

ЗаглавиеЖанровеГодина
Сценичността и драматическата поетика : опит за изследване на драмата и нейните интерпретации като живот и като святдисертации1987
Искусственный интеллект в социалных исследованиях : теоретико-методологические аспектыдисертации1987
Адамов комплекс : слова в жаргона на орнаменталния маниеризъм : към критика на политическото въображение1991
Red square, black square : organon for revolutionary imagination1995
Малък парадокс за театъра и други фигури на живота1997
Хаотично махало : политическа публицистикапублицистика2005
Дзифт : черен романромани2006 (2017)
Цинкографромани2010
Die Motte : Roman noirромани2011
Dzifts : melnais detektivsромани2013
Пумпал : брутална приказкаромани2017