Георги Алексиев

Алексиев, Георги Иванов (с. Якимово, Монтанска област, 10.09.1927 –  Пловдив, 26.06. 2011). Завършва гимназия в Берковица (1949) и Военноартилерийско училище (1952). До 1956 служи като офицер, работи в Централния комитет на ДСНМ (1956–1957) и в Окръжъжния комитетт на ДСНМ в Пловдив (1957–1960). Завършва задочно право в Софийския университет (1960). Работи в Окръжъжния комитет на БКП в Пловдив (1960–1972); заместник главен редактор (1972–1975) и главен редактор (1975–1988) на алманах „Тракия“. Народен представител в VІІ-то Велико народно събрание (1990).

От 1970 публикува разкази в периодичния печат в Пловдив. В романовата трилогия „Кръстопът на облаци“ (1973),  „Духовете на Цибрица" (1976) и „Горещници“ (1978) изобразява бита и социалните борби в едно българско село през периода от Освобождението до наши дни. Обобщеният притчово-утопичен модел на националния исторически живот е постигнат чрез съвместяването на исторически факти и конкретни битови детайли с езически и раннохристиянски ритуално-обредни жестове. Съотнасянето им подчертава устойчивостта и значимостта на духовната традиция и паметта за миналото. Историята на Тополовия род, която е средоточие на повествованието, е доразвита в новелистичните сборници „Засука се вихрушка“ (1971), „Разпятие“ (1978), „Разсечено небе“ (1984), „Сказание за Млечния път“ (1987). В романите „Добър ден, неудачнико“ (1988) и „Господ е болен“ (1991) обект на художествено-психологическия анализ са обществените деформации в годините на тоталитаризма: разминаването между идеологически постулати и социална практика, култовското насилие върху личността, незачитането на човешката индивидуалност, безпринципността, корупцията, кариеризмът.

Произведенията на Г. Алексиев са преведени на пол. и рус. език.

Носител на Национална литературна награда Йордан Йовков (1971).

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Диана Ралева