Георги Алексиев

Алексиев, Георги Иванов (с. Якимово, Монтанска област, 10.09.1927 –  Пловдив, 26.06. 2011). Завършва гимназия в Берковица (1949) и Военноартилерийско училище (1952). До 1956 служи като офицер, работи в Централния комитет на ДСНМ (1956–1957) и в Окръжния комитетт на ДСНМ в Пловдив (1957–1960). Завършва задочно право в Софийския университет (1960). Работи в Окръжния комитет на БКП в Пловдив (1960–1972); заместник главен редактор (1972–1975) и главен редактор (1975–1988) на алманах „Тракия“. Народен представител в VІІ-то Велико народно събрание (1990).

От 1970 публикува разкази в периодичния печат в Пловдив. В романовата трилогия „Кръстопът на облаци“ (1973),  „Духовете на Цибрица" (1976) и „Горещници“ (1978) изобразява бита и социалните борби в едно българско село през периода от Освобождението до наши дни. Обобщеният притчово-утопичен модел на националния исторически живот е постигнат чрез съвместяването на исторически факти и конкретни битови детайли с езически и раннохристиянски ритуално-обредни жестове. Съотнасянето им подчертава устойчивостта и значимостта на духовната традиция и паметта за миналото. Историята на Тополовия род, която е средоточие на повествованието, е доразвита в новелистичните сборници „Засука се вихрушка“ (1971), „Разпятие“ (1978), „Разсечено небе“ (1984), „Сказание за Млечния път“ (1987). Сюжетната рамка в разказите на Г. Алексиев сплита индивидуалните човешки истории с динамиката на голямата История (Османска Турция, следосвобожденска България, въоръжената съпротива срещу държавния режим от 20-те години на ХХ в., Втората световна война, Деветосептемврийския преврат от 1944 г. и последвалата колективизация). Историята нерядко си остава част от литературните кулиси и невинаги предопределя литературните развръзки и личностни избори на героите. Представата за нейната същност включва разнородни времеви пластове – легенди, сказания и поверия съжителстват с модерната картина на света, очертана от първите медии, въведени в масова употреба през първите десетилетия на ХХ в., и актуалните тогава технически нововъдения. Затова и връзката между света на живите и мъртвите, и границата между доброто и злото се разпознава в ритуалните практики на предхристиянски обичаи, в появата на свръхестествени сили и същества, обединени в общ християнско-езически календарно-обреден цикъл, чиято основна роля е да съхранява паметта на родното място (Драговец, Цибрица), или родовата памет (Геновци, Корташовци, Толовци). От друга страна, родовата памет носи основанията за формирането на моралните устои, споделяни от героите на Г. Алексиев. В част от разказите и красотата на изкуството е белязана с романтичния ореол на магична ирационална сила, пред която логиката на конкретната историческа ситуация може да се окаже безсилна.

В романите „Добър ден, неудачнико“ (1988) и „Господ е болен“ (1991) обект на художествено-психологическия анализ са обществените деформации в годините на тоталитаризма: разминаването между идеологически постулати и социална практика, култовското насилие върху личността, незачитането на човешката индивидуалност, безпринципността, корупцията, кариеризмът.

Носител на Национална литературна награда Йордан Йовков (1971). Почетен гражданин на гр. Пловдив (от 2001).

Произведенията на Г. Алексиев са преведени на пол. и рус. език.

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Диана Ралева