Георги Борисов

Кратка информация
Име Георги Борисов
Роден
гр. София
Жанровепоезия, проза
ИзданияФакел, Литературен фронт/форум

Борисов, Георги (Георги Борисов Богданов, София, 17.07.1950). Роден в семейство на лекарка и оперен певец. Завършва Френската езикова гимназия в София (1969) и Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (1974). През 1974–1976 отбива редовната си военна служба, от която се уволнява като младши лейтенант от запаса. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“ (1976–1981), завeжда отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“ (1986–1989), продуцент е на направление „Литература и публицистика“ в БНТ (1992–1993). От създаването на сп. „Факел“ (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991–1995) и „Факел експрес“ (от 1995 досега).

Още дебютната му поетическа книга „По пладне някъде в началото“ (1977) взривява конвенционалното мислене и е възторжено приета не само от модерната критика, но и от поетическото крило на по-младата литературна аудитория. Следват книгите  „Оставете човека“ (1981), „Врати“ (1986), „Пришълец“ (1992), „Живият бог“ (1997), „Картаген“ (2000), „Точно в три“ (2008), „Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода“ (2012, Москва), „Нищо“ (2015), „И замирисва на море“ (2019).

Ярката творческа физиономия на поета е в класическата метричност, осъществена в богати, разгърнати метафори. Темите в стиховете му не са породени само от рефлексия на нещо изстрадано – Георги Борисов е концептуалист с ясна представа за случващото се около него и с него самия. Той е сред тези поети, които могат да защитят нравствен, социален и художествен максимализъм от голям мащаб. Трите основни теми  в творчеството му са любовта, свободата и смъртта. Поетът дава нов живот и нов смисъл на еротичното в любовните си стихове, ново в този аспект за българската поезия. Визиите на Г. Борисов за смъртта са александъргеровски – смъртта не е екзистенциален избор, не е революционният призив „свобода или смърт“, а има онтологичен смисъл. Приемайки нейното изначалие, Г. Борисов внушава, че и свободата е дарение свише, но за тези, които имат очи, слух и глас за нея, затова твърде лекомислено би било да се разпилява нейната цялост. Тя заслужава да се превърне в жизнено право, да е истинската опора за човешкото, за човечността. По негови стихове са създадени редица популярни песни, като най-известната сред тях е „И замирисва на море...“ (по музика на Стефан Димитров, изпята за първи път през 1987 във филма „Забранено за възрастни“ на режисьора Пламен Масларов).

Борисов е автор на множество публикации – документална и художествена проза, сред които „Хиатус“ (2007), в съавторство с Анатолий Корольов; публицистични и критически статии, есета, литературни анкети и разговори (Б. Окуджава, Ю. Нагибин, Д. Пригов, А. Кучаев, М. Розанова, Вл. Буковски, Е. Евтушенко, Вл. Шаров, В. Ерофеев, Е. Попов, А. Корольов, Анабел Маркова, Робърт Конкуест, Ю. Андрухович, Грегоар Делакур, Ясмина Реза, Ненад Величкович, Йордан Радичков, Вера Метафчиева, Миряна Башева, Никола Радев, Алек Попов, Христо Бойчев, Елена Алексиева, Владислав Тодоров и др.).

Важно място в творческата му биография заема „Факел експрес“, независимо издателство за българска и чуждестранна литература, учредено от него през 1995 Авторите, с които работи са сред най-изтъкнатите представители както на класическата европейска, руска и българска литература, така и на съвременната художествена и документална проза, поезия, есеистика в цял свят. Особено ценен за българската култура и литература е приносът на „Факел експрес“ в налагането и популяризирането на литературното списание „Факел“, получило високо признание – и на цялата общественост у нас, и на множество световноизвестни писатели, хуманитаристи и обществени дейци в чужбина. Списанието се утвърждава като независимо издание за българска и преводна проза, поезия, критика, публицистика и се превръща в духовен ориентир на българина.

От 2009 до 2016. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“. Председател е на журито за наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза (2003–2007) и член на журито на националната литературна награда „Милош Зяпков“ (2010–2015).

Превежда руски, френски и английски поети (Ал. Пушкин, Ал. Блок, В. Хлебников, Д. Хармс, К. Симонов, М. Светлов, А. Вознесенски, Е. Евтушенко, Ю. Кузнецов, Й. Бродски, Ю. Алешковски, Г. Аполинер, Р. Флинт, Дж. Балабан).

Георги Борисов е участник в редица престижни международни литературни срещи и фестивали от 80-те години на ХХ в. до днес. Носител е на множество награди, сред които наградата Владимир Башев (1977) за най-добра първа стихосбирка, голямата награда за поезия на в. „Труд“ Златният ланец (1999), Националната награда Иван Николов за най-добра поетична книга (2001), Славейковата награда за лирично стихотворение (2007) и др. През 2009 става първият носител на националната награда Милош Зяпков за най-добра книга. През 2008 Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал Петър I, а през 2013 получава наградата на Министерството на културата Златен век. Лауреат е на международната награда Русская премия за „принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация“ (2015).

Негови стихове са включвани в различни представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Турция, Чехия и др., превеждан е на почти всички европейски езици.

 

Мариана Тодорова
 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Георги Борисов

ЗаглавиеЖанровеГодина
По пладне някъде в началотопоезия1977
Оставете човека : Стихотворениястихотворения1981
Врати : Стихотворениястихотворения1986 (2004)
Пришълец : Стихотворениястихотворения1992
Живият Бог : Поемипоеми1997
Картаген : Поезия : Избрани стихотворения и поемипоеми, стихотворения2000
Точно в три : Стихотворениястихотворения2008
Какво ми каза свободата : Стихотворения и преводи – Что мне сказала свобода : стихотворения и переводы. – Москвастихотворения2012
Нищо : Стихотворения и поемипоеми, стихотворения2015