Георги Шейтанов

Кратка информация
Име Георги Василев Шейтанов
Роден
гр. Ямбол
Починал
гр. Белово
Жанровестатии, стихотворения
ИзданияВезни, Пламък, Работническа мисъл, Протест, Свободно общество, Бунт
Направления и кръговеКръгът около сп. „Пламък“

Шейтанов, Георги Василев (Ямбол, 14.02.1896 – гара Белово, 26.05.1925 или Горна Джумая (дн. Благоевград), 2.06.1925). Произхожда от семейството на дребен земеделец. Учи в родния си град, в гимназията участва в ученическия литературен кръжец „ЛУЧ“. Изключен е от училище през 1913 заради анархистка дейност, която при него се развива от идеята за индивидуалистичния бунт към фиксидеята за поголовна масова революция. През лятото на същата година е арестуван заради палеж на Ямболския окръжен съд, чрез който се опитва да унищожи делата на подсъдимите за противодържавна дейност. Успява да избяга от участъка. През следващите 12 години – до смъртта си, живее като нелегален, с чужд паспорт. Заминава за Варна, за да поеме оттам към Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. В Париж се сближава с дейци на френската левица и руски революционно настроени емигранти, посещава свободното училище на Себастиан Фор „Кошерът“. Яростно критикува буржоазния милитаризъм и предателството на европейската социалдемокрация. През лятото на 1914 се връща в България. След няколко престрелки с полицията край Казанлък е заловен и изпратен в Пловдивския, а по-късно – в Софийския централен затвор, където излежава присъда от 1915 до 1917, през което време организира серия от затворнически бунтове. Там се среща с Александър Стамболийски, Райко Даскалов, Антон Прудкин и други политически активисти. През юни 1917 успява да избяга и от Софийския затвор. Организира бойни групи в България. През март 1918 (по време на Първата световна война) преминава фронтовата линия и стига до Москва, „за да види с очите си революцията“. Установява контакт с дейци на Болшевишката партия (Карл Радек, Кръстьо Раковски), но е разочарован от развоя на революцията. Щом разбира за Владайското въстание, се връща в родината, самото въстание обаче вече е потушено. При акция през октомври 1919, след престрелка с полицията, е арестуван и изпратен в Сливенския затвор. Избягва през март 1920. Оттогава до смъртта си Шейтанов обикаля страната като организатор и агитатор на анархисткото революционно движение (в Ямбол, Сливен, Хасково, Разград, Русе, Кюстендил, Пловдив, Горна Оряховица, Килифарево и др.). Свързва се с представители на различни опозиционни движения и обществено-политически групи: Станке Димитров, Димо Хаджидимов, Петко Д. Петков, Николай Петрини, Тодор Паница. Сближава се с писатели и интелектуалци като Антон Страшимиров, Асен Златаров, Гео Милев, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Ламар, които успява да впечатли с познанията, размаха на мисълта и пламенността на идеите си. След Деветоюнския преврат (1923) се включва като четник в Килифаревската чета. През 1924, заедно със Ст. Димитров, Димитър Грънчаров, Н. Петрини и Т. Паница, Шейтанов е един от създателите и организаторите на Единния фронт между анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни срещу правителството на Демократическия сговор на проф. Александър Цанков – акт, който го изправя срещу много от съратниците му анархисти, за които това е идеен компромис.

След атентата в софийската църква „Света Неделя“ на 16.04.1925, организиран от Военната организация на Комунистическата партия, и последвалите арести Шейтанов и други членове на Килифаревската чета се събират над Килифарево. След сражение с полицията и солидарни с властта контрачети килифаревци се разделят на групи.
Оттук нататък съществуват две версии за края на Шейтанов. Според едната на 26.05.1925 той и сподвижницата му Мариола Сиракова са арестувани край новозагорските села Коньово и Младово и откарани в Нова Загора, откъдето с други задържани след априлските събития, вместо да бъдат съдени в София, са екзекутирани край гара Белово. Според другата версия Шейтанов е отведен в околностите на Горна Джумая (днешния Благоевград), където е съден и убит на 2.06.1925 от хората на Иван Михайлов заради връзките му с комунистическия деец и привърженик на лявото крило на ВМРО Димо Хаджидимов, както и заради участието му в убийството на проф. Никола Милев.
Писателската дейност на Георги Шейтанов протича посред динамиката на революционните му акции и метежния му нелегален живот. Публицистичният му дебют е статията „Предателската социалдемокрация в ролята си“, публикувана във в. „Работническа мисъл“ на 16.09.1914 – при завръщането в България след първата му емигрантска обиколка. Когато през 1918 стига до Русия и се свързва с болшевишките политически среди, публикува 4 статии във в. „Всемирная революция“, в които възхвалява Октомврийската революция и призовава към подкрепата ѝ (сред тях са „Към българите в Русия“ и „Сега или никога“). Връщайки се в България заради Владайското въстание, издава два позива: „Писмо до анархистите“ и „Писмо до интелигенцията“. На 15.08.1920 в Търновския балкан започва издаването на нелегалния си вестник – „Бунт“ (заедно с Георги С. Попов), от който излизат само 3 броя. Там публикува политически и литературнокритически статии, сред които „Някога и сега“, „Диктатурата и ние“, „Организация и тактика“ и др. Участва в организирането и списването на сп. „Пламък“ (1924–1925), като съществува сериозна хипотеза, че Гео-Милевото второ периодично издание (след „Везни“) е спонсорирано и чрез Г. Шейтанов и Васил Икономов със средства от анархистки „експроприации“. Публикува в легалния и нелегалния ляв печат. Сътрудничи на анархистките издания „Протест“, „Свободно общество“, „Работническа мисъл“ и др. Сред нашумелите му статии там са „Нашата програма“, „Анархизмът като философия и дело“, „Какво носим ние“. Въпреки постоянното си движение и радикалното си поведение успява да впечатли левите писателски среди с културата, познанията и бунтарството си. Литературното му наследство е скромно по обем (няколко стихотворения и около 30 статии във вестници и списания), но творчеството му – с революционния си патос, с размаха на социалните наблюдения (черпени често на живо и в мащабен световен обхват), с философската си настройка към обобщения, с остротата и смелостта на мисълта, с експресивния си изказ – го очертава като уникална фигура в историята на българската публицистика. Статиите му „Светлина и свобода“, „Знамето на епохата“, „Изкуството и човекът“, „Начало“, печатани в сп. „Пламък“, остават в литературната ни история като образци в жанра си. Пак там Шейтанов публикува и няколко стихотворения. В някои съвременни изследвания на публицистиката от 20-те години на ХХ в. мотивирано се повдига въпросът за авторството или поне силното влияние на Шейтанов върху програмната статия на Гео-Милевия „Пламък“ „И свет во тме светится“ („Пламък“, г. 1, 1924, №1) – подписана от Гео и популяризирана като една от емблемите на поврата му към социалната проблематика в духа на левите идеи. Първото издание на текстове на Г. Шейтанов в книга е през 1944 – „Избрани статии“. Независимо от различния поглед на политическите конюнктури към делото му и от факта, че дейността и битието му през повечето време са извън закона, този автор е представителна фигура за една относително малко осветявана и изследвана територия в българската литературна история, каквато е анархистката публицистика.

 

Елка Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Книги от Георги Шейтанов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Избрани статиистатии1944
Анархизмът като философия и дело: Творчество. Биографични бележки. Спомениспомени, бележки1994
Арена на духа: Избрани творбиписма, стихотворения, бележки, публицистика2016

Книги за Георги Шейтанов

АвторЗаглавиеГодина
Каранфилов, Ефрем и др.Георги Шейтанов целунат от смъртта : Творчество : Биографични бележки : Спомени2009