Георги Илиев

Кратка информация
Име Георги Георгиев Илиев
Роден
с. Тарфа, Турция
Починал
гр. Стара Загора
Жанровеповести, романи, стихотворения
ИзданияБългаран, Гребец, Ново време, Смях, Изгрев, Остен

Илиев Георгиев, Георги (с. Тарфа, 25.07.1881 – Стара Загора, 18.07.1961). Родното му село е в Източна Тракия, Чаталджанско, днес в Турция. Две години учи в Духовната семинария в Цариград, откъдето е изгонен: неговите възпитатели откриват дневника му, в който се осмиват техните особи и църковните ритуали. Дневникът привлича вниманието на екзарх Йосиф. По време на Илинденско-Преображенското въстание Илиев учи в с. Тарфа. Обхожда селата по поръчение на екзарха и не остава настрани от революционната дейност. Арестуван е и попада в затвора. Лежи в затворите на Цариград (1902–1904). По-късно отново е арестуван, осъден за подривна дейност и изпратен на доживотно заточение в Смирна (Мала Азия). Успява да избяга с български параход и през 1905 се озовава в Бургас, откъдето идва в Стара Загора. Тук със закъснение завършва гимназия. Учителства няколко години. Завършва строително инженерство в Мюнхен (1914). Взема участие в Първата световна война. Работи дълго време в Областното инженерство в Стара Загора.

Първите си литературни творби печата в сп. „Ново време“ (1906) и в хумористичните списания „Смях“ и „Българан“. Печата във в. „Остен“ (1910) и др. По-късно е редактор на списание „Гребец“ (1934–1941). Въпреки че дебютната книга на автора е стихосбирката „Тъжни напеви“ (1906), неговото значение за българската литература се определя от пионерското му дело в областта на научната фантастика.

Георги Илиев е автор на първия български научнофантастичен роман „О-Корс“ (1930), издаден в Стара Загора в 1000 екземпляра. Замисълът му е да изобрази живота на човечеството милиони години след нашето време. Любопитно е, че още с излизането на „О-Корс“ критиците го възприемат като роман на настоящето и търсят неговия алегоричен смисъл.

Вторият научнофантастичен роман „Теут се бунтува“ (1933) е награден от Министерството на просвещението през 1934 г. За пионерството на автора в областта на българската научна фантастика е характерно, че описва фантастичен свят (свят на бъдещето; на чужда планета); главните му герои са учени – тяхната дейност засяга съдбата на планетата и човечеството, на цивилизацията; научно-техническите елементи в творбите му имат художествено (сюжетно-организиращо, пластично-изобразително и идейно концептуално) значение. Двата му романа изразяват интересен оптимистичен планетарно-социален катастрофизъм.

Влияние върху автора оказва поетиката на символизма. И тъкмо това създава специфични трудности при възприемането на неговите фантастични романи. Необичайната научнофантастична образност; езиково-стилистична атмосфера; речта на неговите романи, чието действие се развива след хиляди години, е силно архаизирана. Останалите прозаични творби на Г. Илиев показват, че това е съзнателен похват. Историческата му повест „Три капки кръв“ е значително по-малко архаизирана и стилизирана, отколкото фантастичните му романи.

Погледнато в широк европейски контекст, появата на научната фантастика на Георги Илиев в този период не е неочаквана. През 20-те и 30-те години фантастичната литература в отделните европейски страни се развива успоредно и почни независимо. Това се дължи на факта, че и самата наука по онова време започва да набира сериозна инерция в посока на научно-техническите открития, клонирането и др. Липсата на подобна жанрова традиция у нас в този период от развитието на българската литература не подтиква критиката към оценяване на жанровата автономност на фантастичния свят на Г. Илиев. Оценката на литературната критика е, че научнофантастичните романи на писателя са интересни по замисъл, но не може да бъдат възприемани като романи на бъдещето въпреки опита му да даде нов облик на живота на бъдещото човечество, преди да се появи този живот в нови форми. Човешката психика в произведенията на Г. Илиев остава непроменена. Те са по-скоро съвременни картини на пътищата на окървавеното човечество, символи на вярата в доброто начало.

Не може да се отрече обаче, че заслугите на Г. Илиев като пионер на научната фантастика у нас не са маловажни, особено пионерската му разработка на образа на учения – застъпник на онази амбивалентна нравственост на човека на науката, която все повече занимава съвременните писатели, психолози и др. Трябва да се подчертае и фактът, че в произведенията на Г. Илиев се среща жена учен, при това представена като равностоен професионален партньор на мъжа.

 

Псевд.: Пиери, Георги Смирнов, Г. И. Смирнов, ГИЛ, Г. И., Ausgerütscht, S. Saltans

Елена Борисова

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

Книги от Георги Илиев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Тъжни напеви : Стихотворна сбиркастихотворения1906
Горести1921
О-Корс : Романромани1930
Теут се бунтува : Романромани1933
Повест за Нантиповести1937
Три капки кръв : Повест за смъртта на Пребонда, княз Ригинскиповести1940