Георги Бакалов
Кратка информация | |
---|---|
Име | Георги Иванов Бакалов |
Роден | гр. Стара Загора |
Починал | гр. София |
Жанрове | критически бележки, литературнокритически очерци, литературноисторически изследвания |
Издания | Звезда, Нов път, Нова литература, Брод, Ведрина, Кормило, Работническо дело, Сиромашки защитник / Работнически другар, Съвременник |
Направления и кръгове | Социалистическа литература (от 1880-те до 1944 г.) |
Бакалов, Георги Иванов (Ст. Загора, 27.11.1873 – София, 14.07.1939). Завършва гимназия в Сливен и естествени науки в Женева (1893). Като студент изучава марксизма в средите на руската революционна емиграция, установява лични връзки с Г. В. Плеханов. Учител е във Враца (1893-94) и Сливен (1894-95), където е сътрудник и ред. на в. „Сиромашки защитник“ (преименуван по-късно на „Работнически другар“). Делегат на Лондонския (1897) и на Амстердамския (1904) конгрес на ІІ Интернационал; член на БРДСП (т.с.) и редактор на нейния орган в. „Работническо дело“ (1903-05). През 1905 е изключен с групата на анархолибералите, встъпва отново в партията през 1920. Редактор на левите списания „Съвременник“ (1908-1910) и „Нов път“ (1923-25). След априлските събития от 1925 емигрира в СССР и Франция (от 1929), член-кореспондент на АН на СССР (1932). Завръща се в България (1932), издава литературните списания „Звезда“ (1932-34) и „Нова литература“ (1935; през год. ІІ със заглавие „Мисъл“).
Бакалов е изтъкнат представител на войнстващата марксическа критика в България. Активен пропагандатор на марксизма, изследовател на Българското възраждане, литературен историк, критик и публицист, редактор и организатор на комунистически литературен печат, преводач, лексикограф и издател. Критическите му възгледи се формират под въздействието на руските революционни демократи – „шестдесетници“, и особено на Плеханов. Поддържа тезата на Плеханов за „социалния еквивалент“ и оценностява литературните факти съобразно техния обществено-утилитарен, класово-революционен ефект. Осветлява революционно-борческата линия в доосвобожденския обществен живот, представена от Г. С. Раковски, В. Левски, Г. Бенковски, Бачо Киро, Хр. Ботев. В остри полемики с буржоазната историография, утвърждава българския пролетариат като единствен законен наследник на възрожденските националреволюционни идеали. Показателно е становището му за личността и делото на Хр. Ботев: Ботев е предтеча на научния социализъм и пролетарската борба. Еволюционистко-просветителските нагласи на част от българската възрожденска интелигенция остават извън полезрението му. От политико-идеологически ъгъл той наблюдава и литературната действителност след Освобождението, като обвързва значимостта на художествената творба с идейно-обществената позиция на нейния автор и по-специално – с отношението му към социалистическата идеология. Бакалов пръв приветства революционно-призивната действеност на сб. „Да бъде ден“ от Хр. Смирненски, но се изказва рязко отрицателно за Ив. Вазов и Ст. Михайловски; недооценява постигнатото от Н. Лилиев и Т. Траянов. С особена жестокост реагира срещу „ренегатството в литературата“. Заради факта, че П. К. Яворов, А. Страшимиров, Ив. Кирилов, П. Ю. Тодоров, Ив. Ст. Андрейчин са били симпатизанти на социализма, но по-късно са му „изменили“, Бакалов отрича и творческите им приноси. Темата за „ренегатството“ е общо място в литературно-критическите му публикации почти до края на живота му. Тя избухва с нова сила, когато младите сътрудници на сп. „Нов път“ А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев и Г. Цанев са отлъчени от пролетарските литературни среди, тъй като публично са почели паметта на „ренегата“ Яворов. Като законодател и организатор на пролетарския литературен фронт през 20-30-те г. Бакалов обобщава чрез собствената си позиция принципни слабости на партийната културна политика: доктринерска нетърпимост към инакомислещите, абсолютизиране на „единствено правилния“ класов мироглед за сметка на стилово-изобразителното многообразие, ценностен релативизъм, свеждане на критиката до контролно-надзорен и репресивен фактор. След завръщането си в България Бакалов демонстрира квалификации, усвоени от сталинистките методи. Следвайки лозунга за ленинизиране на пролетарската култура, той уточнява отношението си към Вазов, преоценява публично увлеченията по Плехановия вулгарен социологизъм. Преходът от плехановската към ленинската естетика обаче не освобождава Бакалов от груповщината и доктринерската едностранчивост. Не случайно в т. нар. кормиловски спор, разгърнат във в. „Кормило“, „Ведрина“ и „Брод“, Бакалов поддържа „идейниците“, които абсолютизират тематично-съдържателния аспект на литературната творба, и обявява за „разколничество“ и формалистичен уклон опитите да се дискутира темата „художествено качество“. Наред с литературно-критическата си дейност Бакалов се изявява като издател на съчиненията на Маркс, Енгелс, Плеханов, Фриче, някои от които са в негов превод. Превежда творби от А. С. Пушкин, А. С. Грибоедов, Л. Н. Толстой, В. В. Вересаев и други, поредица представителни образци на античната и западноевропейската литература (Еврипид, Аристофан, Платон, Гьоте, Лесинг, Молиер, А. Франс и др.).
Псевд.: Базаров, Г. Байкалов, БАК, Войнов, Генчоата, Георги Гочо, Дилетант, Занаятчия Г., Зарски, Г. Зарски, Ж. Зарски, Иванов, Г. Иванов, Б. А. Калов, Литератор, Немо, Н. Немов, Онуфрий, Православний християнин Онуфрий, Н. Соколов, Твой приятел Георги, Ж. Фанчев, Nemo, Onufrius.
Сабина Беляева, Добромир Григоров
Библиографията е изготвена от Диана Ралева
Книги от Георги Бакалов
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Блага вест за работниците / Волен прев. от пол. от Г. Б. | 1894 (1901) | |
Да живее социализмът! : Социалдемократ. сборник | 1895 | |
Против военщината | очерци | 1899 |
Буквар за работници | 1900 (1901) | |
Отстъпничество от социализма : Към полемиката в Раб. социалдемокр. партия | полемики | 1903 (1918) |
Оръжията на нашите противници | очерци | 1905 |
Министър Шишманов и католиците във Варна | очерци | 1905 |
Буржоазният блок и пролетариатът 1907; | очерци | 1907 |
Преговорите по партийното обединение между “широки” социалисти и “пролетарци” | 1908 | |
Българската литература и социализмът | литературнотеоретически изследвания | 1911 (1920) |
Иван Вазов : Крит. етюд | литературнокритически очерци | 1911 (1914, 3. изд. 1920) |
Към социална революция | 1919 | |
Христо Ботев социалист | литературнокритически очерци | 1919 |
Измяната на центъра | 1920 | |
Русия : Най-великата демокрация | 1920 | |
Диктатурата на пролетариата по Маркса, Плеханова и Ленина | 1920 | |
Социализъм и комунизъм | 1920 | |
Спорните въпроси на социалистическата тактика | 1920 | |
Христо Ботев и пролетариатът | литературнокритически очерци | 1920 |
Жената и комунизмът | 1921 | |
Литературни очерки и бележки. | литературнокритически очерци | 1921 |
Беседи по изкуството | беседи | 1924 |
Нашите революционери : Раковски, Левски, Ботев | исторически очерци | 1924 |
Ораторско изкуство за работници | беседи | 1924 |
Сергей Нечаев и Христо Ботев. [Крит. студия] | литературнокритически очерци | 1924 |
Писатели и книги. Т. 1–2. | литературнотеоретически изследвания | 1925 |
Христо Смирненски : [Крит. студия] | литературнокритически очерци | 1925 (1946) |
Великани на мисълта и делото | литературнотеоретически изследвания | 1925 |
Закрилата на труда в Съветския съюз и безправието на българския работник | 1928 | |
В. Г. Плеханов в Болгарии. М., | литературнокритически очерци | 1928 |
Димитрий Благоев. „Дедушка” болгарского пролетариата. М.-Л., | 1931 | |
Д. И. Полянов пролетарски поет ли е? | литературнокритически очерци | 1933 |
Интервю за Съветския съюз | интервюта | 1933 |
Алеко Константинов и Бай Ганьо | литературнокритически очерци | 1934 |
Васил Левски | исторически очерци | 1934 |
Г. С. Раковски | литературноисторически очерци | 1934 |
Николай Чернишевски | литературнокритически очерци | 1934 |
Против меншевизма в литературоведението. Критика и самокритика | литературнокритически очерци | 1934 |
Христо Ботев | литературнокритически очерци | 1934 |
Бачо Киро | литературнокритически очерци | 1936 |
Очерки по българското национално-революционно движение | исторически очерци | 1936 |
В защита на Христо Ботев | литературноисторически очерци | 1937 |
Заветите на Българското възраждане | исторически очерци | 1937 |
От Пушкин до Смирненски | литературнокритически очерци | 1937 |
Руските приятели на Христо Ботев | литературноисторически очерци | 1937 |
Христо Ботев критик | литературнокритически очерци | 1937 |
Априлското въстание и Бенковски | исторически очерци | 1938 |
Бунт против Левски | исторически очерци | 1938 |
Днешната българска литература : Крит. очерки. | литературнокритически очерци | 1938 |
Пълен руско-български речник | речници | 1938 |
Христо Ботев. Живот, идеи и съчинения | биографични очерци | 1938 |
Речник на чуждите думи | речници | 1939 (1948) |
Характер и принципи на нашата партия | 1946 | |
Избрани произведения / Състав. и ред. М. Димитров | 1953 | |
Избрани исторически произведения / Състав. Ж. Натан, Ал. Бурмов; Предг. Ж. Натан | 1960 | |
Избрани произведения. В 4 т. / Под ред. на Л. Бакалова; Предг. Ж. Авджиев | 1964 | |
Литературни статии и изследвания / Под ред. с предг. А. Тодоров | литературноисторически изследвания | 1973 |
Избрани произведения. В 2 т. / Под ред. , предг. Л. Павлов | 1983 | |
Избрани произведения / Състав. Владимир Сомоев | 2007 |
Книги за Георги Бакалов
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Кол. | Георги Бакалов : Възпом. л. / Под ред. на Ст. Г. Бакалова и др. - София | 1939 |
Павлов, Т. | Георги Бакалов, литературен критик | 1940 |
Сб. | Зимна тетрадка : Лит. сб. : В памят на дядо Георги Бакалов | 1940 |
Кол. | Георги Бакалов : Възпом. л. / Под ред. на Ст. Г. Бакалова и др. - Стара Загора | 1947 |
Авджиев, Ж. | Георги Бакалов. Лит.-крит. дейност | 1959 |
Данчева, Й. | Георги Бакалов : Биобиблиогр. | 1963 |
Кол. | Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Бакалов, Димитър Полянов в спомените на съвременниците си | 1968 |
Данчева, Й. | Георги Бакалов : Биобиблиогр. по случай 100 г. от рождението му | 1973 |
Авджиев, Ж. | Георги Бакалов | 1975 |
Славчев, Св. | Улици в Женева : документална повест за Георги Бакалов | 1977 |
Еленков, К. | Георги Бакалов : Лит.-крит. очерк | 1983 |
Василев, М. | Георги Бакалов : (Биогр.) | 1985 |
Сб. | Георги Бакалов. Живот и дейност : (Сб.) / Състав. и ред. М. Бъчваров, К. Андреев | 1989 |
Константинов, Здр. | Бунтът на „анархолибералите” : Бакалов срещу Благоев | 1995 |
Петрова-Чомпалова, В. | Георги Бакалов : Общ.-полит. и култ. дейност 1891–1903 | 2002 |
Чернявский, Г. | Георгий Бакалов : Политическая биогрфия (с культурологическим компонентом) | 2006 |
Камбуров, Г. | Литературно-исторически студии Георгиада : Георги Кирков, Георги Бакалов, Георги Димитров | 2008 |