Георги Бакалов

Бакалов, Георги Иванов (Ст. Загора, 27.11.1873 – София, 14.07.1939). Завършва гимназия в Сливен и естествени науки в Женева (1893). Като студент изучава марксизма в средите на руската революционна емиграция, установява лични връзки с Г. В. Плеханов. Учител е във Враца (1893-94) и Сливен (1894-95), където е сътрудник и ред. на в. „Сиромашки защитник“ (преименуван по-късно на „Работнически другар“). Делегат на Лондонския (1897) и на Амстердамския (1904) конгрес на ІІ Интернационал; член на БРДСП (т.с.) и редактор на нейния орган в. „Работническо дело“ (1903-05). През 1905 е изключен с групата на анархолибералите, встъпва отново в партията през 1920. Редактор на левите списания „Съвременник“ (1908-1910) и „Нов път“ (1923-25). След априлските събития от 1925 емигрира в СССР и Франция (от 1929), член-кореспондент на АН на СССР (1932). Завръща се в България (1932), издава литературните списания „Звезда“ (1932-34) и „Нова литература“ (1935; през год. ІІ със заглавие „Мисъл“).

Бакалов е изтъкнат представител  на войнстващата марксическа критика в България. Активен пропагандатор на марксизма, изследовател на Българското възраждане, литературен историк, критик и публицист, редактор и организатор на комунистически литературен печат, преводач, лексикограф и издател. Критическите му възгледи се формират под въздействието на руските революционни демократи – „шестдесетници“, и особено на Плеханов. Поддържа тезата на Плеханов за „социалния еквивалент“ и оценностява литературните факти съобразно техния обществено-утилитарен, класово-революционен ефект. Осветлява революционно-борческата линия в доосвобожденския обществен живот, представена от Г. С. Раковски, В. Левски, Г. Бенковски, Бачо Киро, Хр. Ботев. В остри полемики с буржоазната историография, утвърждава българския пролетариат като единствен законен наследник на възрожденските националреволюционни идеали. Показателно е становището му за личността и делото на Хр. Ботев: Ботев е предтеча на научния социализъм и пролетарската борба. Еволюционистко-просветителските нагласи на част от българската възрожденска интелигенция остават извън полезрението му. От политико-идеологически ъгъл той наблюдава и литературната действителност след Освобождението, като обвързва значимостта на художествената творба с идейно-обществената позиция на нейния автор и по-специално – с отношението му към социалистическата идеология. Бакалов пръв приветства революционно-призивната действеност на сб. „Да бъде ден“ от Хр. Смирненски, но се изказва рязко отрицателно за Ив. Вазов и Ст. Михайловски; недооценява постигнатото от Н. Лилиев и Т. Траянов. С особена жестокост реагира срещу „ренегатството в литературата“. Заради факта, че П. К. Яворов, А. Страшимиров, Ив. Кирилов, П. Ю. Тодоров, Ив. Ст. Андрейчин са били симпатизанти на социализма, но по-късно са му „изменили“, Бакалов отрича и творческите им приноси. Темата за „ренегатството“ е общо място в литературно-критическите му публикации почти до края на живота му. Тя избухва с нова сила, когато младите сътрудници на сп. „Нов път“ А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев и Г. Цанев са отлъчени от пролетарските литературни среди, тъй като публично са почели паметта на „ренегата“ Яворов. Като законодател и организатор на пролетарския литературен фронт през 20-30-те г. Бакалов обобщава чрез собствената си позиция принципни слабости на партийната културна политика: доктринерска нетърпимост към инакомислещите, абсолютизиране на „единствено правилния“ класов мироглед за сметка на стилово-изобразителното многообразие, ценностен релативизъм, свеждане на критиката до контролно-надзорен и репресивен фактор. След завръщането си в България Бакалов демонстрира квалификации, усвоени от сталинистките методи. Следвайки лозунга за ленинизиране на пролетарската култура, той уточнява отношението си към Вазов, преоценява публично увлеченията по Плехановия вулгарен социологизъм. Преходът от плехановската към ленинската естетика обаче не освобождава Бакалов от груповщината и доктринерската едностранчивост. Не случайно в т. нар. кормиловски спор, разгърнат във в. „Кормило“, „Ведрина“ и „Брод“, Бакалов поддържа „идейниците“, които абсолютизират тематично-съдържателния аспект на литературната творба, и обявява за „разколничество“ и формалистичен уклон опитите да се дискутира темата „художествено качество“. Наред с литературно-критическата си дейност Бакалов се изявява като издател на съчиненията на Маркс, Енгелс, Плеханов, Фриче, някои от които са в негов превод. Превежда творби от А. С. Пушкин, А. С. Грибоедов, Л. Н. Толстой, В. В. Вересаев и други, поредица представителни образци на античната и западноевропейската литература (Еврипид, Аристофан, Платон, Гьоте, Лесинг, Молиер, А. Франс и др.).

Псевд.: Базаров, Г. Байкалов, БАК, Войнов, Генчоата, Георги Гочо, Дилетант, Занаятчия Г., Зарски, Г. Зарски, Ж. Зарски, Иванов, Г. Иванов, Б. А. Калов, Литератор, Немо, Н. Немов, Онуфрий, Православний християнин Онуфрий, Н. Соколов, Твой приятел Георги, Ж. Фанчев, Nemo, Onufrius. 

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Книги от Георги Бакалов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Блага вест за работниците / Волен прев. от пол. от Г. Б.1894 (1901)
Да живее социализмът! : Социалдемократ. сборник 1895
Против военщината очерци1899
Буквар за работници 1900 (1901)
Отстъпничество от социализма : Към полемиката в Раб. социалдемокр. партияполемики1903 (1918)
Оръжията на нашите противници очерци1905
Министър Шишманов и католиците във Варна очерци1905
Буржоазният блок и пролетариатът 1907;очерци1907
Преговорите по партийното обединение между “широки” социалисти и “пролетарци” 1908
Българската литература и социализмътлитературнотеоретически изследвания1911 (1920)
Иван Вазов : Крит. етюдлитературнокритически очерци1911 (1914, 3. изд. 1920)
Към социална революция 1919
Христо Ботев социалистлитературнокритически очерци1919
Измяната на центъра 1920
Русия : Най-великата демокрация1920
Диктатурата на пролетариата по Маркса, Плеханова и Ленина 1920
Социализъм и комунизъм 1920
Спорните въпроси на социалистическата тактика 1920
Христо Ботев и пролетариатътлитературнокритически очерци1920
Жената и комунизмът1921
Литературни очерки и бележки. литературнокритически очерци1921
Беседи по изкуствотобеседи1924
Нашите революционери : Раковски, Левски, Ботевисторически очерци1924
Ораторско изкуство за работницибеседи1924
Сергей Нечаев и Христо Ботев. [Крит. студия] литературнокритически очерци1924
Писатели и книги. Т. 1–2.литературнотеоретически изследвания1925
Христо Смирненски : [Крит. студия]литературнокритически очерци1925 (1946)
Великани на мисълта и делотолитературнотеоретически изследвания1925
Закрилата на труда в Съветския съюз и безправието на българския работник 1928
В. Г. Плеханов в Болгарии. М., литературнокритически очерци1928
Димитрий Благоев. „Дедушка” болгарского пролетариата. М.-Л., 1931
Д. И. Полянов пролетарски поет ли е? литературнокритически очерци1933
Интервю за Съветския съюзинтервюта1933
Алеко Константинов и Бай Ганьолитературнокритически очерци1934
Васил Левскиисторически очерци1934
Г. С. Раковскилитературноисторически очерци1934
Николай Чернишевскилитературнокритически очерци1934
Против меншевизма в литературоведението. Критика и самокритикалитературнокритически очерци1934
Христо Ботевлитературнокритически очерци1934
Бачо Киролитературнокритически очерци1936
Очерки по българското национално-революционно движениеисторически очерци1936
В защита на Христо Ботевлитературноисторически очерци1937
Заветите на Българското възражданеисторически очерци1937
От Пушкин до Смирненскилитературнокритически очерци1937
Руските приятели на Христо Ботевлитературноисторически очерци1937
Христо Ботев критиклитературнокритически очерци1937
Априлското въстание и Бенковскиисторически очерци1938
Бунт против Левскиисторически очерци1938
Днешната българска литература : Крит. очерки. литературнокритически очерци1938
Пълен руско-български речникречници1938
Христо Ботев. Живот, идеи и съчинениябиографични очерци1938
Речник на чуждите думиречници1939 (1948)
Характер и принципи на нашата партия1946
Избрани произведения / Състав. и ред. М. Димитров1953
Избрани исторически произведения / Състав. Ж. Натан, Ал. Бурмов; Предг. Ж. Натан1960
Избрани произведения. В 4 т. / Под ред. на Л. Бакалова; Предг. Ж. Авджиев1964
Литературни статии и изследвания / Под ред. с предг. А. Тодоровлитературноисторически изследвания1973
Избрани произведения. В 2 т. / Под ред. , предг. Л. Павлов1983
Избрани произведения / Състав. Владимир Сомоев2007

Книги за Георги Бакалов

АвторЗаглавиеГодина
Кол.Георги Бакалов : Възпом. л. / Под ред. на Ст. Г. Бакалова и др. - София1939
Павлов, Т.Георги Бакалов, литературен критик1940
Сб.Зимна тетрадка : Лит. сб. : В памят на дядо Георги Бакалов1940
Кол.Георги Бакалов : Възпом. л. / Под ред. на Ст. Г. Бакалова и др. - Стара Загора1947
Авджиев, Ж.Георги Бакалов. Лит.-крит. дейност1959
Данчева, Й.Георги Бакалов : Биобиблиогр. 1963
Кол.Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Бакалов, Димитър Полянов в спомените на съвременниците си1968
Данчева, Й.Георги Бакалов : Биобиблиогр. по случай 100 г. от рождението му1973
Авджиев, Ж.Георги Бакалов1975
Славчев, Св. Улици в Женева : документална повест за Георги Бакалов 1977
Еленков, К.Георги Бакалов : Лит.-крит. очерк1983
Василев, М.Георги Бакалов : (Биогр.)1985
Сб.Георги Бакалов. Живот и дейност : (Сб.) / Състав. и ред. М. Бъчваров, К. Андреев1989
Константинов, Здр.Бунтът на „анархолибералите” : Бакалов срещу Благоев1995
Петрова-Чомпалова, В. Георги Бакалов : Общ.-полит. и култ. дейност 1891–19032002
Чернявский, Г. Георгий Бакалов : Политическая биогрфия (с культурологическим компонентом) 2006
Камбуров, Г.Литературно-исторически студии Георгиада : Георги Кирков, Георги Бакалов, Георги Димитров2008