Георги Рупчев

Рупчев, Георги Кирязов (София, 2.09.1957 – София, 28.11.2001). Завършва гимназия в София (1975) и българска филология в Софийския университет (1983). Дебютира като поет през 1980 във в. „Литературен фронт“. През 1981 във в. „Пулс“ е публикуван първият му поетически превод. През 1982 излиза първата му стихосбирка – „Уморени от чудото“. Печата стихове и преводи от английски и руски език в сп. „Родна реч“, „Пламък“, „Септември/Летописи“, „Съвременник“, „Панорама“, „Факел“, „Сезон“; в. „Литературен фронт/форум“, „Студентска трибуна“, „Пулс“, „Литературен вестник“; алм. „Море“, „Зорница“, „Ах, Мария“; в самиздатските списания „Глас“ и „Мост“; в електронното списание „Liteos“. Проявява интерес и към литературната история – негови статии са включени в поредицата „Периодика и литература“ (БАН, Т. 1, 2; 1985, 1993).

В литературния календар Г. Рупчев може да бъде поставен сред поетите, дебютирали през 70-те и 80-те години на ХХ в. (М. Башева, Б. Христов, Г. Борисов, Вл. Левчев, Р. Леонидов, Зл. Златанов, Н. Андреева, М. Николчина, А. Илков, Е. Сугарев и др.), с които го свързва родство на светогледните и естетическите нагласи. По-далечни поетически родства може да се търсят с Ал. Вутимски и Ат. Далчев. Поезията му (стихотворения и поеми) е израз на себеосъзнаването на неговото поколение като затворено в тресавищните очертания на реалността, където единствените възможни бягства и спасения са в самия себе си, в отстояването на крехките и уязвими нишки между малцина, в културата на човечеството, носеща постигната свобода и истина. Лирическият субект е азов и множествен едновременно, често иронично самодистанциран; той е вместилище на тъга, породена от невъзможността да усвои тук-сегашния свят като единèн с всевремието, да установи духовните граници на живота и смъртта, да приеме живеенето като значимо и сериозно. В стиховете на Рупчев се сливат и размесват дълбинни психоемоционални и културни нагласи от различни времена, познати на поета от културното наследство на големи световни творци. За поезията му са особено характерни явните и скрити препратки към литературни, музикални и други образци на изкуството, сплавени с модерната му визия за съкровеност и дистанция в поезията. Произведенията му са еднакво талантливо съградени и в класически, и в свободен стих. Важни за разбиране на творчеството му са неговите интервюта, пръснати из литературния печат на 90-те години на ХХ в.

Още преди да излезе първата му поетическа книга, Г. Рупчев става носител на наградата за поезия Димчо Дебелянов (1980), на Националната награда за студентска поезия (1980, 1981, 1982). За „Уморени от чудото“ получава националната награда Южна пролет (1983).

Наред с поетическите книги на Рупчев излизат и множество негови преводи на поезия и проза от английски – Р. П. Уорън, Т. Елиът, Л. Фърлингети, Дж. Ленън, У. Такъри, Е. А. По, А. К. Дойл и др., и от руски език – А. Ахматова, Б. Окуджава, Н. Гумильов, Ал. Веденски, Й. Бродски, М. Цветаева и др. Съвместно с Даниел Хаким превежда „Песен на песните Соломонови“ (от иврит, 1992). За нея и за „Розата и пръстенът или Историята на принц Глупендрино и принц Каскио…“ от У. Такъри получава Наградата на Съюза на преводачите в България (1992, 1994). А за „Поезия“ от Н. Гумильов – националната награда Христо Г. Данов (2001).

Произведения на Г. Рупчев фигурират в български и чуждоезични литературни антологии. Негови стихове са превеждани на англ., грц., исп., ит., нем., унг., фр. и чеш. ез.

 

Пенка Ватова

 

Книги от Георги Рупчев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Уморени от чудотостихове1982
Смяна на нощната стражастихове1986
Силните на нощтастихове1991
Зонатастихотворения1996
Отдалечаване на въздуха Рупчев / Състав. Деянов, Деян2002
Инстинкт за неприспособимост : Стихове ; Поеми ; Избрани преводи / Състав. Рупчева, Валетнина Божиковапоезия2007
Превъртане на световете : избрани стихове и поемипоезия2014