Георги Райчев

Райчев, Георги Михайлов (с. Топрак хисар, дн. с. Землен, Старозагорска обл., 7.12.1882 г. – София, 18.02.1947. Роден е в семейството на Михаил Райчев, дългогодишен кмет и кръчмар, основател на читалище в селото. Получава начално образование в родното си село, после учи гимназия в Стара Загора, но не успява да завърши. Работи като дребен чиновник – писар в канцеларии в Стара Загора (1906–1907) и София (1908–1910 в III мъжка гимназия), деловодител в новоучредената IV мъжка гимназия в София (1910–1919). По време на войните е мобилизиран като редник, но след 1916 е военен кореспондент към редакцията на военните издания сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. След Първата световна война работи като библиотекар в Министерството на финансите (1919) и в Народното събрание. През 1923–1924 е командирован в Мюнхен, където по това време са други двама ярки представители на диаболизма в нашата литература – Св. Минков и Вл. Полянов. Работи като коректор, журналист и инспектор по читалищата към Министерството на народното просвещение.

Негови работи се появяват в печата в началото на ХХ век. Първата му публикация е баснята „Волове и теле”, поместена през 1900 г. в старозагорския земеделски вестник „Справедливост“. През 1902–1903 печата любовни и социални стихотворения в сп. „Развитие“ и „Труд“. Подписва ги с псевдонима Г. М. Орлин. Дебютът му с проза е в Антон-Страшимировото списание „Наш живот“, където под псевдонима М. Орлин през 1907 г. (г. II, № 8) печата „Спътници“, „стихотворение в проза“, в което се откриват бледи следи от наративност. До 1912 сътрудничи във в. „Българан“, сп. „Шантеклер“ и „Смях“, през войните и в сп. „Българан“. В тези издания публикува хумористични и сатирични стихове и „весели разкази“ под псевдонима Гриша Печорин, които след войната издава  в книгата „Любов в полето“. За първи път се подписва със собственото си име през 1909 г. в Бакаловото списание „Съвременник“. Тук се сприятелява с Д. Подвързачов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, също сътрудници на списанието. Заедно с тях участва в сп. „Звено“, в което през 1914 Д. Подвързачов обединява младите символисти. Белетристът Райчев, такъв какъвто преимуществено го е записала българската литературна история, дава сериозна заявка на страниците на Страшимировия „Наблюдател“ през 1911 с няколко сполучливи разказа – „Врагове“, „Гюрга“, „Старци“. Първия си военен разказ – „Картал тепе“, печата през 1914 в сп. „Съвременна мисъл“. В него търси причините за жестокостта на войната в животинската природа на човека. През Първата световна война в сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“ публикува стихове под псевдоним и опитва различни форми на разказа – репортажен, очерков, документален, все жанрове, характерни за военновременните му ангажименти на кореспондент. Преживяното по фронтовете на войната и сътрудничеството в различни издания през второто десетилетие на века го сближават също с Й. Йовков, К. Константинов и др. След войните сътрудничи в сп. „Златорог“, „Демократически преглед“, „Българска мисъл“ и др.

Приятелството на Райчев с групата на символистите му помага да разшири културата си, да се запознае със съвременните тенденции в чуждите литератури. Той възприема символистичните възгледи за изкуството, но в зрялото си творчество не се изявява в това направление. В началото на века изучава западноевропейските и руските културни и литературни явления, увлича се от творчеството на Ж. Роденбах, Кн. Хамсун, Ф. М. Достоевски, Й. П. Якобсен, Ст. Пшибишевски. Райчев е противоречив, разнолик, своеобразен белетрист. Творческият му път е сложен, изпъстрен със страстни увлечения и упорити търсения, с неудовлетвореност и стремеж към развитие. Амбицията да надмине не само предшествениците си, но и самия себе си понякога го изправя пред риска от творческо поражение (романът „Господинът и момичето“). В най-добрите си произведения писателят остава верен на себе си, на отзивчивата си натура, на вродената си чувствителност и наблюдателност (повестите „Мъничък свят“ и „Грях“, разказите „Лина“, „Карачакал“, „Смърт“, „Мерзавец“). Прониква дълбоко в душевността на българския селянин и в разкъсаната от противоречия същност на следвоенния градски човек. Силата му е в пластичното изобразяване на конкретна човешка страст („Грях“, „Мерзавец“). Стреми се винаги да бъде проблемен, да откроява човешкото в образите („Незнайният“, „Страх“). Най-понятен му е светът на първично, на примитивно-стихийното, но силно го привличат висшите сфери на духа. Представител е на аналитичния психологизъм в българската белетристика и майстор на психологическата характеристика. Негов учител в тази насока е Ф. М. Достоевски. Повествованието му се отличава с динамизъм, нервност, драматично емоционално напрежение.

До войните Райчев пише повестта „Царица Неранза“, незавършения роман „Ecce Homo“, стихове и поеми за селото и множество хумористични произведения. Сложната проблематика на следвоенното време навлиза в зрялата белетристика на писателя – повестта „Мъничък свят“, разказа „Вълци“, психологическата повест „Грях“ и др. Повестта „Мъничък свят“, наред със селските му разкази и повести, е най-далече от чуждите образци. Тя е един от върховете в творческото му развитие и разкрива таланта на зрял писател хуманист.

Името на Георги Райчев е свързано със следвооенните модернистични тенденции в българската литература. Сборникът му „Разкази“ (1923) съдържа типично диаболистични творби. В „Страх“, „Безумие“, „Съновидения“, „Карнавал“, „Lustig“, „Незнайният“ писателят изследва патологични душевни състояния, показва разпадането на човешката личност сред разрушителните стихии на войната. Под влияние на романтизма и на Йовковата белетристика Райчев създава повестта „Песен на гората“ и приказно-лирическата пиеса в стихове „Еленово царство“. През 30-те и 40-те години на ХХ в. повествованието му става по-конкретно и жизнено („Карачакал“, „Вълчето“, „Майчина вяра“, „Коледна нощ“, „Пъстрата броеница“ и др.). Издава няколко сборника с приказки и разкази за деца, които са значима страница в българската детска литературна класика. В края на живота си, овладял метода на психологическия реализъм, Райчев разработва селската проблематика (повестите от книгата „Златният ключ“).

Превежда „Басни“ на И. А. Крилов, произведения на Ф. М. Достоевски.

Творби на Г. Райчев са преведени на англ., пол., рус., словаш., унг. и др. езици.

Псевд.: Г. М. Орлин, М. Орлин, Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавива, Г. М. Оралков

 

Елка Константинова, Пенка Ватова

 

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева

Книги от Георги Райчев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Любов в полето : Весели разказиразкази1918
Мъничък свят : Бележник на един разлюбен1919 (1983)
Царица Неранза повести1920
Грях / Състав., ред. Ив. Гранитски; Послесл. Е. Константинова1923 (2003)
Греховна повестповести1923
Разкази : Кн. 1 разкази1923
Песен на гората : Избр. творби / Подб. и уредба Д. Дамев1928 (1980)
Песен на горатаразкази1928 (1980)
Еленово царство : Легенда в стихове, пролог и 4 карт.1929 (1935)
Божи дароверазкази1930
Легенда за парите разкази1931
Ягодова майка приказки1933
Димчови страници : Стихове за Д. Дебеляновстихове1934
Най-хубавото птиче : Избр. приказки и разкази за деца и юноши / Състав. и ред. Н. Янковприказки, разкази1937 (1962, 1977, 1990)
Водният цар : Разказчета за юноши и децаразкази1938
Чудното огледало приказки1939 (1998, 2010)
Котешки заговезни разкази1940
Намереният дневник1940
Небесният войн легенди1940
Невидимият ездачприказки, разкази1940
Избрани съчинения : Кн. 1: Мъничък святповести1940
Избрани съчинения : Кн. 2 : Незнайниятразкази1940
Златният ключ : Триптих1942
Измамената лисанкаразкази1942
Цар скъперник1942
Калинка1943
Краден заяк1943
Краден заяк1943
Крилати гостиразкази1943
Хайдушкото село1943
Избрани съчинения :Кн. 3: Каракачалразкази1943
Борко веселият разкази1945
Марко мързеланко : Весели приказкиприказки1945
Благословен гост разкази1946
Врабци-крадци разкази1946
Верен другар разкази1947 (1965)
Малкият спасител разкази1949
Избрани повести и разкази / Предг. М. Николовповести, разкази1953
Пъстра броеница : Избр. приказки и разкази за деца и юноши / Ред. С. Султанов, М. Райчеваприказки, разкази1956
Избрани произведения : [Т.] I.: Повести и разказиповести, разкази1957
Избрани произведения : [Т.] II.: Разкази и повестиповести, разкази1957
Вълчеторазкази1959
Съчинения : [Т.] 1: [С предг. от Елка Константинова]1968
Съчинения :[Т.] 21968
Имало едно мече / (Подб., уредба, библиогр. справка и бел. Д. Дамев)приказки, разкази1970 (1981)
Майчина вяра / Подб. уредба, бел. Д. Дамев; Под ред. на М. Г. Райчева, Д. Дамевразкази1971
Повести и разказиповести, разкази1975
Избрани творби / Под ред. [с предг.] на Е. Константинова1982
Мъничък свят / Състав., предг. и бел. Ст. Коларовповести, разкази1983
Джуджетата под пряспата приказки1986
Лика-прилика приказки1987 (1998, 2010)
Сговорна дружина разкази1994

Книги за Георги Райчев

АвторЗаглавиеГодина
Сб. Димчо Дебелянов ; Николай Лилиев ; Георги Райчев : В спомените на съвременниците си1967
Константинова, Елка ГеоргиеваГеорги Райчев1970
Константинова, Елка ГеоргиеваГеорги Райчев : Жизнен и творчески път1982
Бумбалов, Любен Стоянов Лабиринтите на Психея : Георги Райчев и психол. търсения на бълг. белетристи между двете световни войни : [Моногр.]1988
Иванова, АнгелинаГрехът в "Грях" на Георги Райчев / [Предг. Радослав Радев]2000