Георги Караславов

Караславов, Георги Славов (с. Дебър, дн. квартал на Първомай, 12.01.1904 – София, 26.01.1980). Завършва гимназия в Първомай (1922). Постъпва в Телеграфо-пощенското училище в София, където се включва в младежкото комунистическо движение. Учи в педагогически училища в Харманли (1923) и Казанлък (1924–1925). Участва в Септемврийското въстание през 1923. Следва агрономство в Софийския университет (1925–1928), но е изключен като един от инициаторите на студентка стачка. Продължава следването си в Карловия университет в Прага (1929–1930) и същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. След завръщането си в България завършва агрономство (1930). Заради повестта „Селкор“ (1933) е осъден и лежи в Софийския централен затвор. Полицията конфискува и „Изчадия адови“ (1932) , и „На два фронта“ (1934). Участва в списването на вестниците „Ведрина“ и „Кормило“. След 1944 работи в Политическото управление на армията. Директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1947–1949), главен редактор на сп. „Септември“ (1952–1958), главен секретар и председател на СБП (1958–1962).

Започва да пише стихотворения през 1916. За първи път печата стихотворение през 1920 в сп. „Ученическа мисъл“, подписано Георги С-в (Георги Славов). От 1919 сътрудничи на в. „К`во да е“ с пародии, вицове, сатири и се подписва с псевд. Жан фастък.

През 1924–1926 помества разкази в сп. „Полярна звезда“ и „Единство“. В дебютния сборник разкази „Уличници“ (1926) обект на изображение са децата от крайните градски квартали. В този сборник ясно е изразен както нравствено-психологическият, така и политико-идеологическият подход към личността и нейното социално обкръжение. Сборникът „Кавалът плаче“ (1927), излязъл в издаваната от Антон Страшимиров библиотека „Зарници“, е тематично и идейно свързан със Септемврийските събития през 1923. През 1931 Караславов издава първия си роман „Споржилов“ – за живота на пражките строителни работници.

В белетристиката си от 30-те години Г. Караславов навлиза все по-широко в явленията от обществената действителност, които интерпретира от партийни позиции. Постижения в романовия жанр и в традицията на българската „селска“ проза са романите „Татул“ (1938) и „Снаха“ (1942). Изборът на проблема за престъплението и наказанието определя както идейната връзка на двата романа, така и различието при психологическия и социално-идеологическия анализ на обществения и частния живот на човека. Писателят замисля и осъществява поредицата „Обикновени хора“ (1952–1975), от която излизат 6 части. За този мащабен проект той се готви още от 1922. Романът епопея отразява българския живот от Първата световна война до 9 септември 1944. В него Караславов съчетава документалното с художественото претворяване на националния живот през една сложна епоха. Замисълът и реализацията на „Обикновени хора“ е обвързан и с разцвета на епическата романова вълна в българската литература през 50-те години на XX век, характеризираща се с монументалното си повествование, фолклорна епика, проследяване на национално-социалните движения и др.

Караславов е автор на няколко драматични творби: „Камък в блатото“, „Габерови“, „Ленин влезе в нашия дом“ и др. Герой на социалистическия труд (1964), Народен деятел на културата (1963), носител на Димитровска награда (1950,1959).

Произведения на Г. Караславов са преведени на алб., англ., ест., нем., пол., рум., тур., и др. езици. Романът „Снаха“ е издаден на 29 езика.

Псевд.: Асор млад, Асор Чернорък, Жан фастък, Касий, Кир, Кирдяга, Кос, Карас, Кречетало, Крик, А. Московски, Редактор Церберов, А. Репов, Репортьор, Репортьор Кос, Селянин, Стършел, Трън, Ротю Фанев, Фриц, Червенокап, Чичо Дичо, Karas.

Елена Борисова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева