Георги Белев

Белев, Георги Трендафилов (Кюстендил, 4.05.1945 – Бостън, 13.05.2020). Израства и учи в София, където завършва елитното 22 средно училище „Георги Ст. Раковски“ през 1963 г. Дипломира се като радиоинженер във Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) „Ленин“ (1969). Работи за кратко като проектант в „Транспроект“ (1970–1971), след това се отдава изцяло на журналистическа и литературна дейност: редактор във в. „Орбита“ (1971–1973), в. „Литературен фронт“ (1974–1982) и в изд. „Народна култура“ (1983–1989). От 1990 г. живее в гр. Бостън (САЩ). През 1993 г. защитава магистратура по сравнителна поетика в Бостънския университет.

Първото нещо, което предприема след емигрирането си, е да подготви и издаде (съвместно с Лиса Сапинкопф) антология на българската поезия („Clay and Star“, 1992), която има широк отзвук в американските литературни среди, получава и престижната награда на американската асоциация на преводачите.

Заменя активното писане с превод. Превежда на английски и публикува собствени стихотворения в редица американски списания („Poetry“, „Boston Review“, „Partisan Review“, „Harvard Review“ и др.), както и в други страни; печели награди. Не издава авторски книги в САЩ. Пише малко нова поезия, част от нея е включена в последната му антологична книга на български език, която се появява след продължителна пауза през 2012 г. („Умерена облачност и други стихотворения“, изд. „Жанет 45“).

За пръв път публикува като студент в официозното сп. „Септември“ (стихотворението „Майката“, кн. 8 от 1969, с. 221). Дълго време се колебае между поезията и журналистиката, съумявайки да ги съчетае: освен че активно пише и публикува поезия, сътрудничи с журналистически материали на периодичния печат: дописки, публицистични статии, интервюта. Заедно с Петър Маринков е съставител на сборника „Както живеем“ (изд. „Народна младеж“, 1982), който събира текстове на изтъкнати общественици, учени и творци от различни области, разискващи актуални проблеми на младежта, както и някои недъзи на социалистическото общество. Специално го привличат проблемите на науката и техниката, участва в радиопредавания по въпроси на инженерните науки и литературата. Техническото му образование слага отпечатък и върху поезията му (това отбелязва и Здравко Петров в насърчителния предговор към дебютната му стихосбирка „Разчетен надпис“, 1976).

Още с първата си книга Белев се разкрива като представителна фигура в модерната/интелектуална поетика, наследник едновременно на Априлската поезия и на „тихата лирика“, осъществявайки характерен синтез между тях. В поезията му отзвучават „градски“ рефлекси на миграционните процеси през 60-те и 70-те години. Стилът му се характеризира с уникално съчетание между лиризъм и сатирични интонации, като двете линии се разгръщат успоредно и преливат една в друга. Сатирата му често преминава в гротеска и черен хумор, които все повече се засилват през 80-те години. Отначало, през 70-те, на прицел е все по-оеснафяващият се бит на късния соц, неговият специфичен симулакър, сведен до явления като художествената самодейност и псевдофолклорния кич.

В късната поезия на Белев от 80-те и началото на 90-те години, преди да емигрира, елементите на гротеската и абсурда все повече се усилват, което го сближава с Константин Павлов и едновременно с поколението на 80-те. Включена в тази развойна линия, поезията му в много отношения се явява свързващо звено между К. Павлов, „младата“ поезия на 80-те и представителни тенденции, които ще се разгърнат в „младата“ поезия през 90-те години.

Белев е автор и на книга с поезия за деца („Смешки“, 1986).

Редактор е на книги с поезия на американските поети Робърт Блай (1986) и Галуей Кинъл (1989).

Умира в болница в Бостън от Covid-19 само дни след като навършва 75 години.

Пламен Антов

Библиографията е изготвена от Аделина Германова