Григор Ленков

Кратка информация
Име Григор Кръстанов Ленков
Роден
с. Опицвет (София)
Починал
Ленинград, дн. Санкт Петербург, Русия
Жанроведневници, есета, писма, статии, стихотворения, фрагменти
ИзданияРодна реч, Студентска трибуна

Ленков, Григор Кръстанов (с. Опицвет, Софийска обл., 10.05.1938 – Санкт Петербург, 7.06.1977). Завършва Техникума по електроника „С. М. Киров“ в София (1957) и българска филология в Софийския университет (1962). Работи като учител в с. Петърч, Софийска обл. (1962–1964), като литературен консултант във в. „Студентска трибуна“ (1965), а в Радио София е част от редакцията за чуждестранна литература (1965–1968). От 1968 до края на дните си е заместник главен редактор на сп. „Родна реч“. Участва в учредяването на Съюза на българските преводачи (1974) и активно се включва в дейностите на организацията. За внезапната му смърт в Ленинград (по време на Пушкиновите празници през 1977) има различни версии: инфаркт, лекарска грешка, самоубийство, убийство. Независимо от недокрай изяснените обстоятелства ранната кончина на Ленков потриса и силно разстройва българската културна общественост.

Григор Ленков пише от малък, ученическите му стихотворения от 50-те години са издадени от съпругата му Цвета Ленкова в сборника „Спасена светлина“ (2002), а първото му отпечатано стихотворение е „Следа“ (1957) – в рубриката „Първи стъпки“ на новосъздаденото списание „Родна реч“. Но приносът на Ленков към българската поезия далеч не се изчерпва със собственото му неголямо по обем, но ярко творчество – десетгодишната му работа в „Родна реч“ превръща списанието в лаборатория за млади таланти, в която, по думите на Блага Димитрова, Ленков „с любов и грижливост на градинар“ отглежда „най-младите поетични дарования от цялата страна“.

За творчеството на Ленков, както отбелязва Валери Стефанов, „най-често се говори през призмата на несбъднатото, на огромния потенциал, който по ред причини не е намерил своята реализация“. През 70-те години той вече има немалко публикувани стихотворения, посрещнати добре от критиката, но приживе не успява да издаде своя авторска поетическа книга. Причина за това е не само ранната му смърт, но и фрагментарността на писането му – съпругата на Ленков свидетелства за множество джобни тефтерчета, изпълнени с хрумвания за стихотворения, из чекмеджетата и множество листчета между книгите и тетрадките, които така и не добиват цялост. Картината на творчеството му бива допълнена с издадените след смъртта му сборници със стихотворения, дневници, фрагменти и пр. Като ключови персонажи на лириката му В. Стефанов откроява твореца, жената и труженика.

Подобно на Далчев и на други талантливи български преводачи, Ленков се оплаква от невъзможността да съвместява преводаческата си дейност с оригинално творчество: „Не мога да съчетавам превеждането с писане. Съзнанието ми трябва да е освободено от преводи“. Според Здравко Петров Ленков „погребва таланта си под чужди имена“, но всъщност именно превъплъщавайки се в различни поети, без да изгубва оригиналния им глас, той проявява най-големия си талант, наречен от Александър Шурбанов „сътворчество“. Григор Ленков е признат за един от най-добрите преводачи в България. Сред превежданите от него автори са: Нгуен Зу, Пушкин, Гьоте, Шели, Хайне, Байрон, Тютчев, Незвал, Ян Неруда, Връхлицки, Белла Ахмадулина, Вознесенски, Евтушенко, Рима Казакова, Юнна Мориц, Ласло Наги и мн. др. За връх на българското преводаческо изкуство са признати преводите му на „Едисон“ на Витезслав Незвал и особено на „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин.

Ленков участва като съставител, преводач и редактор в множество поетични антологии, сред най-известните от тях са: „Антология на световната любовна лирика“ (1967), „Чешки и словашки поети“ (1971), „Виетнамска поезия“ (1972), „100 шедьоври на европейската любовна лирика“ (1976) и мн. др. Негови колеги и приятели свидетелстват за многостранния му талант на съветник, редактор, критик, съставител, преводач, поет, както и за вдъхновяващото му присъствие в българския културен живот.

 

Калина Захова

 

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева

Книги от Григор Ленков

ЗаглавиеЖанровеГодина
Небесни релси : [Сборник]дневници, лирика, спомени, статии1986
Понтийска елегия : Стихотворениястихотворения1988
Спасена светлина2002
... Как всичко се превръща в болка и история... 2002

Книги за Григор Ленков

АвторЗаглавиеГодина
сб.Небесни релси : [Сборник]1986
сб.Преди да станеш радост... : сборник в памет на Григор Ленков по случай недоживяната 60-год. от рождението му / състав. Горяна Ленкова, Величко Тодоров1998
сб.О, тази вечна самозабрава на труда… Спомени за Григор Ленков2019