Давид Овадия

Кратка информация
Име Давид Хаим Овадия
Роден
гр. Кърджали
Починал
гр. София
Жанровеепиграми, повести, поеми, разкази, романи, стихотворения, биографични очерци, документалистика
ИзданияЛитературен фронт/форум, Отечествен глас, Еврейски вести
Направления и кръговеСоциалистическа литература от тоталитарния период (1944–1989)

Овадия, Давид Хаим (Кърджали, 1.12.1923 – София, 8.04.1995). Син на евреи, преселници от Кавала; бащата е експерт по тютюна, по-късно работник. Учи в Пловдив, през 1942 завършва гимназия. Член на Работническия младежки съюз (от 1940). Партизанин в отряди към Втора средногорска бригада „Васил Левски“ (от април 1944). Военен кореспондент (1945). Завършва руска филология в Софийския университет (1950). Сред основателите на университетския литературен кръжок „Васил Воденичарски“. Редактор във в. „Отечествен глас“ (1944–1946), Радио „София“ (1949–1950), изд. „Партиздат“ (1952–1953) и изд. „Народна младеж“ (1953–1988). Член на СБП (от 1951). Документалният му архив е изгубен след смъртта на съпругата му (2010).

Пише социално ангажирана поезия от ученическите си години. Участва в сборниците „Възстанически песни“ и „Стоманени хора“ (1944). Дебютира във в. „Еврейски вести“ със стихотворението „Обичам аз“ (1945). През следващите години негови стихове и поеми се появяват и във в. „Литературен фронт“. Първата самостоятелна сбирка, „Партизански дневник“ (1948), и следващите четири отново са на граждански, най-вече социалноетически теми. От средата на 50-те създава и интимна лирика. От 60-те пише и в свободен стих. Негови творби са включвани в множество антологии. Пише и епиграми, спомени, документалистика, творби за деца, кратки пътеписи.

Превежда стихове от руски и немски; проза и др. от руски. Съставител и автор на предговори на много поетически сборници и антологии.

За Овадия поезията е „най-истинска, когато нейният автор е в пълно съгласие със съвестта си“. Голямата му тема е партизанското движение, за което трябва да се пише не с патос, подмени и лъжи, а просто и правдиво. Както всички оцелели поети партизани, той се ползва с правото да бъде критичен към нрави и привички в писателските среди, но въздействието му върху процесите в поезията е ограничено, наред с другото и поради специфичната тематика, а и мотивът за революцията бързо е завзет и преформулиран от „априлците“. Овадия обаче упражнява признато влияние с дългогодишната си работа като редактор в „Народна младеж“, където с осъзнатата роля на помощник, а не на цензор, дава път на нови поети.

Големият му принос е в документалистиката, със спомените „Август, август...“, претърпели 5 издания, и най-вече с дълго подготвяните книги „Леваневски“ (1978) и „Дед, или Разгромът“ (1990), които имат необичайна структура: построени като диалози на автора с бивши партизани, те възстановяват разтърсващи събития, уплътнявани от множеството гледни точки. Самата книга „Дед...“, с основание смятана от Овадия за най-доброто му произведение, има драматична съдба. Интервюираните (влиятелни лица) се смятат за подведени и забраняват появата ѝ, а Овадия влиза в полезрението на Държавна сигурност. Публикувана почти 10 години по-късно, тя не получава силен отзвук.

Негови творби са превеждани на рус. ез.

Носител на орден За участие в антифашистката борба (1951, присъден общо на 3802 души); заслужил деятел на културата (1974); почетен гражданин на Кърджали.

 

Нина Иванова

 

Библиографията е изготвена от Нелма Вълчева

Книги от Давид Овадия

ЗаглавиеЖанровеГодина
Партизански дневник стихове1948 (1963, 1969)
До последния миг стихотворения1950
Отрядът живее стихове1951
Родният бряг стихотворения1952
Петър Ченгелов очерци1954
Стихове за партизанския отрядстихове1955
Домстихотворения1956
Омразата не бива да угасва стихотворения1958
Несбъдната среща стихове1960
Епиграми1961
Късна среща стихове1964
Август, август... спомени1965 (1966, 1969, 1973, 1979)
Стихотворениястихотворения1967 (1977, 1985)
Менахо или терористът : Художествено-документална повест [за Менахем Менахемов] повести1972 (1982)
Трябва да се живее стихотворения1972
Избрани стиховестихове1973
Белият снежен килим стихотворения1975 (2 изд. 1995 с подзаглавие Стихотворения, епиграми)
Леваневски : Документална повест за Запрян Георгиев Фазловповести1978 (1980, 1992)
Партизаните : Ист. разказ за децаразкази1980
Избрани произведения : Т. 1 : Поезиястихове1983
Избрани произведения : Т. 2 : Прозапроза 1983
Аз вярвам в мълчаливата любов : Любовна лирикалирика1987
Дед или Разгромът : Документален романромани1990
Защото те обичам стихотворения2005

Книги за Давид Овадия

АвторЗаглавиеГодина
Димитров, БлагойДавид Овадия : [Разговори и беседи]1983