Димитър Бабев

Бабев, Димитър Георгиев (Велико Търново, 25.10.1880 – Велико Търново, 4.12.1945). Завършва основно образование в родния си град, гимназия в Пловдив. Учи право в Брюксел и София. Редактор е заедно с Димитър Подвързачов на сборника „Театър и вечеринки“ (1910). Участва в Балканската война. Редактор на сп. „Листопад“ (1913–1934). Един от създателите на Съюза на българските писатели през 1913 Драматург на Народния театър (1921–1923). Дългогодишен уредник на издателството на Министерството на народната просвета. Сътрудничи на вестниците „Утро“ и „Мир“, и на сп. „Детска почивка“.

Димитър Бабев дебютира със стихотворения в сп. „Българска сбирка“ през 1902. Творческата му биография се изпълва с произведения в различни жанрове. През 1919 излиза книгата му със стихове „Приказки за живота и смъртта“, следва „Някога и никога“ (1923) и „Книга на откровенията“ (1926). Характерни за стиховете му са екзистенциални и философски теми. Откроява се темата за „новия човек“. Стилистиката е авангардистка, на места стиховете звучат доста декларативно и отвлечено. Част от стиховете са неримувани ескизи на социални и естетически теми. Диапазонът на чувствата в поезията му е широк – от оптимизъм до резигнация. Първата му книга като критик – „Нашите писатели“ (1916), съдържа статии за Ив. Вазов, Ст. Михайловски, П. П. Славейков, К. Христов, П. К. Яворов и др. и с психологическото си портретуване демонстрира нестандартен подход към животописа. „Критики на един поет“ (1928) е с разнородно съдържание – включва статии за живота и изкуството, за руски поети, театрални бележки и др. Бабев е автор и на пиесата „Секулова невеста“ (1932). Прави впечатление, че с всяка своя следваща книга писателят се изявява като творец-новатор, постоянно търсещ нови пътища за изразяване на своите идеи – чрез жанровете, стилистиката, психологическия подход. Детайлното запознаване с творчеството на Бабев го откроява като интересна и дейна фигура в културния и обществения живот до края на Втората световна война.

Димитър Бабев оставя следа и в литературата за деца – макар и с малко свои произведения, но много игриви, закачливи, които дори стават христоматийни за по-малките. Творчеството му за деца се отличава с интерес към детската игра, креативност и спонтанност.

Съставя антологията „Френски поети“ (1920). Активно превежда руска поезия: стихотворения и поеми от А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, П. Якубович, А. Ахматова. Превежда също творби на Дж. Байрон, на немски поети, пиесата „Призраци“ от Х. Ибсен, новелата „Нами-ко, или кукувичката“ от японския писател Кенджиро Рока Токутоми, произведения от Ги дьо Мопасан, С. Лагерльоф, Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой, М. Прево, Б. Бьорнсон, Л. Хърн, статии от Ж. Дюамел, О. Шпенглер и др.

Голяма част от произведенията на Д. Бабев са преведени на рус., фр., швед., нем. ез., есперанто.

Псевд.: Надежда Милчева, Homo duplex

Росица Чернокожева

Библиографията е изготвена от Аделина Германова