Димо Хаджилиев

Кратка информация
Име Димитър Георгиев Хаджилиев
Познат катоДимо Хаджилиев
Роден
Крива Паланка, Македония
Починал
гр. София
Жанроведрами, импресии, мемоари, разкази, стихотворения
ИзданияПламък, Автономна Македония, Народна борба, Отбрана

Хаджилиев, Димитър Георгиев (по-известен като Димо Хаджилиев) (Крива паланка, дн. Македония,15.10.1895 – София, 6.12.1960). Произхожда от учителско семейство, завършва Солунската българска мъжка гимназия в последния ѝ (XXVII) випуск през 1913. Учителства в село Гърбино, Кюстендилска област (1913–1916). В началото на 1916 е мобилизиран. След няколкомесечно обучение в Школата за запасни офицери заминава на фронта и воюва до края на Първата световна война. През 1919 постъпва на работа като чиновник във Враца. Работи във в. „Автономна Македония“ (1920). Завършва Търговската академия във Виена (1923). Продължава работа като счетоводител в австрийска фирма (1923–1933) и в Търговското дружество на платопродавците (1933–1945). Става секретар на Съюза на трудовоборческите писатели (1932–1934) и директор на „Реалистичния театър“ (1936–1937). На 16.09.1944 подписва Апела на писателите от ОФ като член на Акционния комитет към това обединение. Целта на Акционния комитет е провеждането на политическа чистка и гарантирането на проправителствената линия в писателските среди. На другия месец – през октомври 1944, Хаджилиев става член и на Съюза на българските писатели. Следва редакторската му кариера във в. „Народна борба“ (1946–1950) и сп. „Отбрана“ (1951–1952).

През 1913 в Кюстендил издава поемата си „Всред мъглите“, доминирана от модерните за времето декадентски настроения на скръбна обреченост. През 1920 следва „Книга за живите“, включваща стихове и лирични импресии в проза, издадена във Враца под псевдонима Д. Г. Лина. В софийските литературни среди навлиза покрай приятелството си с Гео Милев, датиращо от 1923. В неговото списание „Пламък“ прави първите си значими публикации (1924) – разкази с експресионистична естетика, които по-късно ще влязат в сборника „Камъните говорят“ (1929). Текстовете му гравитират около кошмарите на Септемврийското въстание и покрусата от потушаването му. Именно „покруса“ е ключовото понятие, през което този автор мисли събитията от 1923. Хаджилиев е един от ясно разпознаваемите „септемврийски“ писатели, макар че по неизвестни причини по-късно ще бъде изваден от септемврийския канон – въпреки принадлежността си към официозната литературна линия след 9.09.1944 и въпреки че самият той през 1932 съставя и издава антологията „Покрусена България“ с творби, посветени на Септемврийското въстание.

Текстовете му от 20-те години се характеризират с поетика, залагаща на условността и алюзията. В тях фрагменти с ярка образност се редуват в общия поток на апокалиптичното умонастроение – черти, които вписва безпроблемно творчеството му от този период в експресионистичната вълна от 20-те години в българската литература. Пиесата на Хаджилиев „Песента за мъртвия брат“ (драма в 7 картини) от 1935, писана по мотиви на народната песен „Чумави“, също изразява модернистичната му нагласа, макар и по-скоро в един неоромантически уклон към фолклорно-баладичното. След очертаването на конюнктурата на соцреализма през 40-те години Д. Хаджилиев се обръща към официалната идейна линия и реалистичната поетика – в сборниците с разкази „Невероятно, но факт“ (1945), „Умираше един свят“ (1947) и „Героични дни“ (1955) и в пиесата „Борбата е открита“ (1946). Нов акцент в антологийното съставителство за него е бригадирското движение – „Бригадирски сборник“ (1948). Работата му в областта на мемоарния жанр също изразява официозната литературна тенденция – издава сборника „Партизаните разказват“ (1950) и „Спомени за Николай Хрелков“ (1960). Димо Хаджилиев по един или друг начин винаги е бил автор с леви убеждения. Онова, което прави впечатление след 1944 обаче, е преходът от „ретроградната“ авангардно-модернистична поетика към „прогресивния“ реализъм във време, в което поетиката е превърната в идеологически маркер.

Едно от делата, с които Димитър Хаджилиев ще се помни в литературната ни история – въпреки компромисите в собственото писане, е неговият превод на романа „На Западния фронт нищо ново“ от Е. М. Ремарк.

Сред литературните му приятелства от различни времена следва да се отбележат имената на Гео Милев, Николай Хрелков, Димитър Осинин и разбира се, на критика Борис Делчев, който го запечатва в спомен като „младия по дух и вечно усмихнат Димитър Хаджилиев“.

Член на БКП, Хаджилиев получава и орден „Червено знаме на труда“ (1955) по случай 60-годишнината си.

Псевд.: Д. Г. Лина

 

                                                                                                                        Елка Димитрова

 

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова

Книги от Димо Хаджилиев

ЗаглавиеЖанровеГодина
Всред мъглите поеми1914
Книга за живитеимпресии, стихове1920
Камъните говорят: Разказиразкази1929
Антология Покрусена Българияразкази, романи, стихове1932 (1945)
Песента на мъртвия брат: Драма в 7 карт. драми1935 (1947)
Невероятно, но факт : Полит-сатир. разказиразкази1945
Борбата е открита: Едноактна пиесапиеси1946
Умираше един свят: Разказиразкази1947
Партизаните разказват: Сборник от партизански спомениспомени1950 (1951, 1961)
Героични дни: Избрани разказиразкази1955
Избрани произведения разкази1963
Избрани разказиразкази1968