Димитър Аврамов

Димитър Аврамов; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Димитър Григоров Аврамов
Роден
гр. Бургас
Починал
гр. София
Жанровеалбуми, монографии, статии, студии, изкуствоведски изследвания, философски изследвания
ИзданияФилософска мисъл, Проблеми на изкуството

Аврамов, Димитър Григоров (Бургас, 6.09.1929 – София, 1.05.2008) Получава средно образование в Бургас (1943–1949) и висше в Софийския университет. Следва право и завършва философия (1951–1955). Работи в БАН, първоначално в Института по философия, по-късно в Института по изкуствознание (1961–1988) и в Института за литература (1989–1991). Доктор на философските науки с дисертация на тема „Естетиката на Шарл Бодлер“ (1985). Чете лекции в Софийския университет по история на новата българска култура от 1983, и в Пловдивския университет след 1991. Ред. в сп. „Философска мисъл“ (1955–1960) и зам. главен редактор в сп. „Проблеми на изкуството“ (1968–1980).

Първата му публикация е в сп. „Философска мисъл“ (1954) – статията „Необходимост и случайност“. След занимания с чисто философска проблематика (Декарт, Лайбниц, субстанция и материя) от 60-те години на ХХ в. Аврамов се насочва към проблеми на естетиката и по-специално – към теорията и историята на модернизма. Прицел на тогавашната догматична и идеологически обременена критика, европейският модернизм получава при Аврамов широко документирана и концептуално изградена защита. Монографията му „Естетика на модерното изкуство“ (1969) представя същностните тенденции в разбирането за изкуство през XIX и XX в. чрез навлизане в полемиките и сблъсъка на различни позиции. Художествените явления са дадени в техния социокултурен контекст и са въплътени в запомнящи се характеристики на творците чрез техните възгледи и спорове, чрез личните свидетелства, съхранени в кореспонденция и дневници. Този „индуктивен“ подход е съпроводен от категориален и понятиен апарат, опиращ се както на широката ерудиция на автора, така и на отстояването на свой възглед за критика. Въвеждането на концептуално мислене, което съчетава философско и методологическо осмисляне с термините от специфичните аспекти на изкуството, остава емблематичен за Аврамов и рязко го отличава както от сухия академизъм, така и от словесната игра на критическия импресионизъм, характерни за периода.

Съчетаването на пластичния физиономичен портрет с теоретичното проясняване на творчеството откриваме не само в обемните му монографии, но и в многобройните критически статии, с които той активно участва в културния живот през четирите десетилетия от 60-те години насам, сътрудничейки на основните периодични издания. Наред с изследванията на европейския модернизъм Аврамов разработва проблеми и на българския. Той пише за автори и творци, за които официозната критика мълчи. Така се очертават три полета на неговата дейност: философско-теоретично осмисляне на модерното изкуство, включително и художествени явления на ХХ в.; активна критическа дейност – като един от най-изтъкнатите изкуствоведи, проследяващ и утвърждаващ новите тенденции в българското изобразително изкуство; историк на българския модернизъм и на българската култура. От 70-те години, заедно с монографии и албуми на художници, Аврамов посвещава редица студии на творчеството на писатели (Чавдар Мутафов, Кирил Христов, Атанас Далчев, Трифон Кунев). 80-те години е период, в който той публикува капиталното си изследване върху Шарл Бодлер (1985), видян в неговата сложност и вътрешна противоречивост.

Етичните проблеми и взаимодействието им с естетиката занимават трайно Аврамов. Критическото му съзнание е аналитично, то прониква в разнородни художествени явления и в същото време се опира на човешки опит, отворен и търсещ етическите измерения на нонконформизма. Той пише с разбиране както за homo duplex на Бодлер, така и за неоромантика Владимир Димитров-Майстора (1989). Сложната връзка между категориите национално и универсалистично, традиционно и съвременно Аврамов разработва в студиите, събрани в „Диалог между две изкуства“ (1993). Още преди 1989 той започва работа по една хроника на българския културен живот, където чрез документи показва същността и механизмите на потисническия режим („Летопис на едно драматично десетилетие“, 1994; допълнено изд. 2015). С развенчаването на така наречената „априлска линия“ в „Неспокойната 1962“, както и в редицата студии, посветени на паметниците на тоталитаризма, а също и в обобщаващата статия „Коя култура да спасяваме?“ Аврамов допринася за проясняване на понятията на критическия хуманизъм.

Носител на редица награди, през 1995 той е отличен с журналистическата награда Паница, а през 2000 е удостоен с орден Стара планина, първа степен. През 2004 в негова чест е публикуван сборникът „Разум и възвишеност“.

 

Рая Кунчева

Книги от Димитър Аврамов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Спецификата и границите на някои изкуства : [Поезията, живопистта, скулптурата и музиката] 1964
Естетика на модерното изкуство1969 (2009)
Кирил Петров монографии1975
Владимир Димитров - Майстора 1978
Шарл Бодлермонографии, изследвания1985 (2010)
Майстора и неговото време : Моногр. [за Владимир Димитров-Майстора]монографии1989
Диалог между две изкустваизследвания1994
Летопис на едно драматично десетилетие : Бълг. изкуство между 1955-1965 г. : Ч. 1: 1994 изследвания1994
Лика Янко 2000
Литература и изкуство : мирогледно-естетически контексти / Състав. Рая Кунчева, Божидар Кунчев2011
Български художници 2014
Летопис на едно драматично десетилетие2015