Димитър Подвързачов

Кратка информация
Име Димитър Димитров Подвързачов
Роден
гр. Стара Загора
Починал
гр. София
Жанровеафоризми, басни, поеми, стихотворения, фейлетони
ИзданияЗвено, Оса, Смях, Военни известия, Демократически сговор, Днес, Епоха, Зора, Македония, Пътека, Смях и сълзи, Час, Отечество
Направления и кръговеКръгът около сп. „Звено“

Подвързачов, Димитър Димитров (Ст. Загора, 6.10.1881 – София, 13.11.1937). Учи гимназия в Ст. Загора (до 1895) и в Хасково (1896–1997), но не завършва поради липса на средства. Чиновник в Окръжна училищна инспекция в Ст. Загора (до 1903) и в Шумен (1903-07). Секретар на ІІІ мъжка гимназия в София (1907–1911). Редактор на хумористичното сп. „Оса“ (1909–1910). През 1911–1912 редактира с Ал. Божинов сп. „Смях“, през 1914 – сп. „Звено“, където привлича за сътрудници Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Й. Йовков, К. Константинов, Г. Райчев и др. Участва в Балканската война (1912–1913). През Първата световна война е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. Редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918–1920), драматург на Народния театър в София (окт. – дек. 1920). От 1919 до 1934 е журналист и коректор във в. „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Демократически сговор“, „Македония“. Заедно с Елин Пелин и Й. Сливополски редактира (1934–1936) детския в. „Пътека“. Редактор (1936–1937) във в. „Днес“.

За пръв път печата стихове (с псевд. Забравен талант) през 1898 във в. „Смях и сълзи“. Сред ранните му творби особено място заема пародията. Създава класически образци на фейлетона, баснята, афоризма, хумористично-сатиричното стихотворение и художествения превод. Подвързачов е духовен стожер на поетите-символисти от литературния кръг около сп. „Звено“.

Хумористично-сатиричните му творби се отличават с нетрадиционното двуединство на лирика и сатира, висока култура на стиха. Присъщи са му мрачните, сгъстени сентенции, иронията, скептицизмът, близки до моралистичния патос на Ст. Михайловски. Подвързачов обновява традициите на афоризма, баснята, сатиричната парабола в българската литература. Автор е и на произведения за деца, сред които се отличава хумористичната поема „Приключенията на Крачун и Малчо в София“. Заедно с Д. Дебелянов е съставител и редактор на „Българска антология“ (1910) – първата представителна антология на българска поезия в началото на ХХ в. С Д. Бабев е редактор на сб. „Театър и вечеринки“ (1910).

Подвързачов оставя на българската култура съвършени преводи от световната класика: „Разкази“ (3 т., 1904–1905) и „Тома Гордеев“ (1905) от М. Горки, „Похожденията на Чичикова или мъртвите души“ (2 т., 1911–1914, съвм. със Ст. Миндов; от 1950 – със загл. „Мъртви души“ – 18 издания) и „Ревизор“ (1917, 1919) от Н . В. Гогол, „Пътуванията на Гъливера из далечни и незнайни страни на света“ (2 т., 1914) от Дж. Суифт, „Хамлет“ (1917) от У. Шекспир, „Картоиграч“ (1923) и „Братя Карамазови“ (1928) от Ф. М. Достоевски, „Дон Кихот Ламаншки“ (1926) от М. де Сервантес, „От ума си тегли“ (1930) от М. Грибоедов, „Крокодил Крокодилов Крокодилски“ (1930) от К. Чуковски, „Квадратурата на кръга“ (1930) от В. Катаев, „Малката стопанка на голямата къща“ (1930), „Романът на три сърца“ (1930), „Приключенията на Джоанна“ (1933), „Дъщерята на снеговете“ (1934), „Джери островитянина“ (1935) от Дж. Лондон, „Маскарад“ (1935) от М. Ю. Лермонтов. За Нар. театър в София превежда пиеси от А. Н. Островски, Л. Н. Толстой, А. П. Чехов, М. Горки, Б. Шоу, Кн. Хамсун, Е. Ростан, В. Баум.

Негови творби са превеждани на рус. и чеш. ез.

Псевд.: Забравен талант; Хамлет, принц Датски; Некий Нагел; Гений № 3; Деметриус П.; Стар воин; Нестроевая сволоч; Extravag; Бай Станьо Познавача; А. А., Д. П., Н. Н. и др.

 

Вихрен Чернокожев