Димитър Талев

Талев Петров, Димитър (Прилеп, Северна Македония, 1.09.1898 – София, 20.10.1966). Баща му – майстор железар и ковач – умира, когато бъдещият писател е на 9 години. Заради Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война Д. Талев учи с прекъсвания в родния си град, в Солун, Скопие и Стара Загора. Завършва гимназия в Битоля (1920). През 1920–1921 следва по един семестър медицина в Загреб и философия във Виена. Завършва славянска филология в Софийския университет (1925). Сред преподавателите му са Ив. Шишманов, Й. Иванов, Б. Пенев, М. Арнаудов, Л. Милетич и Ст. Младенов. Коректор (1927), редактор (1929), главен редактор (1930–1931) и директор (1933–1934) на в. „Македония“. След преврата на 19 май 1934 и забраната на политическите партии в България, включително и на македонските дружества, вестникът спира да излиза. Талев започва да сътрудничи на в. „Зора“, като в периода 1938–1944 е редактор в неговия културен отдел заедно с Й. Бадев. През октомври 1944 след укори във великобългарски шовинизъм заради силната му ангажираност към съдбата на Македония и македонския въпрос Талев е арестуван. Без да му бъде повдигнато официално обвинение, е задържан до края на март 1945 в Централния софийски затвор, след което е изпратен в трудов лагер в Бобовдол до края на август 1945. През октомври 1947 отново е арестуван и е въдворен в лагера „Куциян“ край Перник; освободен е през февруари 1948. През 1948–1952 семейството му е изселено от София в Луковит. След това поради промяна на официалната политика на България по македонския въпрос Талев е напълно реабилитиран и става писател на свободна практика. Избран е за народен представител в V (XXXI) Народно събрание (1966).

Името на Димитър Талев обикновено се свързва с темата за Македония. Самият той в литературната анкета на Ганка Найденова-Стоилова („Литературна мисъл“, 1957) споделя: „… станах писател, защото чувствах нужда да разкажа нещо за Македония“. Но приносите му към развитието на българската литература са много повече и по-разностранни.

Първата публикувана творба на Талев е разказът „В очакване“ (в. „Родина“, 1917), написан под силното влияние на Ив. Вазов. До средата на 20-те години негови разкази и импресии на социална тематика, плод на временни леви умонастроения, излизат във вестниците „Работническо единство“, „Работнически вестник“ и др. Социални елементи има и в първата му книга – сборника с разкази и приказки за деца „Сълзите на мама“ (1925).

Около средата на 20-те години започват изявите на Талев като публицист. Писателят работи в това поле с известни прекъсвания до края на живота си, но най-активен е до средата на 40-те години предимно на страниците на вестниците „Македония“ и „Зора“, в които отпечатва стотици свои текстове: статии по злободневни политически, образователни и обществено-културни въпроси, отзиви, рецензии, коментари, спомени, както и множество публикации, трудни за класифициране в жанрово отношение. Публицистът Талев се проявява като блестящ пламенен полемист с отлична осведоменост по проблемите, за които пише, макар че нерядко прави прибързани изводи и несправедливи оценки. Журналистическите му текстове са много и разнообразни, но в основата им стои същата тема, залегнала в повечето му художествени творби – темата за съдбата на Македония и необходимостта от национално обединение на България. Част от тези вестникарски публикации по-късно Талев включва без промени в романите си, с което заличава границите между публицистика и белетристика. От 1957 публикува текстове (в списанията „Септември“, „Литературна мисъл“, вестниците „Работническо дело“, „Литературен фронт“ и др.) и участва в беседи и дискусии по проблемите на художественото творчество, творческия процес и литературната критика.

Успоредно с публицистичните си текстове Талев продължава да пише и художествена литература. В периода 1928–1930 той осъществява първия си голям творчески замисъл – трилогията „Усилни години“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“). Това е най-ранният опит в българската литература чрез епично романово платно да се представи подготовката, избухването и потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903) – историческо събитие, оставило ярък отпечатък върху съзнанието на писателя от детските му години. Това смело и амбициозно начинание показва самочувствието на младия Талев и съдбовната му обреченост на темата за освободителните борби в Македония. Трилогията е написана с характерните за писателя съпричастност и преклонение пред делото на героите от Илинденската епопея – чувства, които се открояват и в другите му произведения на тази тема. Въпреки известните несполуки (едностранчиво, черно-бяло представяне на основния исторически конфликт; самоцелност и сензационност на определени епизоди; схематичност и неубедителност на женските образи; твърде силна прилика с „Под игото“ на Ив. Вазов) трилогията е приета топло от критиката и читателите. В нея проличават страни от разказваческия талант на Талев, които ще се разгърнат напълно в по-късните му творби: да структурира майсторски художествения материал, вплитайки органично в него свои лични спомени и впечатления; да пресъздава убедително природни картини и батални сцени; за първи път в тези романи изкристализира концепцията му за „човешкия образ като средоточие на историческия живот на нацията“ (М. Шишкова). Заради тези особености „Усилни години“ обикновено се разглежда от изследователите като подготвителен етап за написването на знаменитата тетралогия на Талев, посветена на същата тема („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“).

Преди да се стигне до излизането на първия роман от тази тетралогия обаче, Талев публикува редица книги с различна жанрова и тематична насоченост. Сред тях са: сборниците „Златният ключ“ (1935), „Старата къща“ (1938) и „Завръщане“ (1944), съдържащи битово-психологически разкази, публикувани по-рано в периодиката; опитът му в драматургията – пиесата „Под мрачното небе“ (1932); историческите очерци за Гоце Делчев (1942) и за родния град на писателя Прилеп (1943), в които той синтезира голяма по обем събрана и проучена документална информация; сборникът „Великият цар“ (1937), включващ разкази за важни личности и събития от историята на Първото българско царство. И не на последно място – романът „На завой“ (1940), в който на една камерна семейно-битова основа е анализирана тежката ситуация в България между двете световни войни и възможните изходи от нея.

В началото на 40-те години на ХХ век Талев създава първия роман от тетралогията си – „Железният светилник“. Части от него са отпечатани като отделни разкази във в. „Зора“ през 1944, а целият роман, както и следващите два („Преспанските камбани“ и „Илинден“, написани по време на изолацията му), са публикувани като отделни книги след реабилитацията му през 1952. Писателят продължава да работи по тази романова поредица до края на живота си. Няколко месеца преди смъртта му излиза четвъртата книга – „Гласовете ви чувам“ (1966), а според спомените на негови близки той е замислял и пети роман със заглавие „Милостивият и неговите четирима сина“, който, за съжаление, остава ненаписан.

Тетралогията е най-мащабното и значимо творческо постижение на Талев. Тя обхваща периода от 1833 до началото на ХХ век и представя дълбоко, всестранно и проникновено етапите на протичане на Илинденско-Преображенското въстание – от предпоставките и постепенното узряване за идеята, изразено в борбата за независима църква и демократизиране на училището, през създаването на революционни комитети, до въоръжения бунт, потушаването му и продължаващата борба. Този процес е интерпретиран от автора като органична част от Българското национално възраждане с всички характерни за него специфики и конфликти. Героите са живи, убедителни и запомнящи се, изградени в съгласие с „класическия изобразителен идеал за триединство на морално съвършенство, физическа красота и жизнеустойчивост“ (М. Шишкова). Романовият епос на Талев е и първата семейна сага в българската литература, тъй като проследява съдбовните исторически събития и процеси, пречупени през съдбата на Глаушевия род. Така заедно с борбите за освобождение на Македония Талев изобразява и особеностите на народния бит, култура, обичаи и ценностната система на българите, останали извън пределите на българската държава.

След сборника с разкази „Великият цар“ Талев се връща към годините на края на Първото българско царство с трилогията си „Самуил“ („Щитове каменни“, „Пепеляшка и царският син“ и „Погибел“), публикувана през 1958–1960. В нея с историческа достоверност и забележителна широта на изображението е представена преломната епоха, довела до падането на България под византийско владичество през XI век. С тази творба, чието действие е толкова отдалечено във времето, авторът прокарва много идеи със съвременен и универсален характер. Чрез образа на популярния и обичан български цар Самуил той изследва ролята на личността в историческия процес, представя трагизма на изпреварилия времето си със своите напредничави идеи владетел. А със своеобразния антипод на Самуил – богомила Рун, Талев прокарва схващането, че дори и най-добрите намерения не могат да се постигнат с жестоки и безчовечни средства.

Талев търси корените на съвременността в миналото също и в творбите, посветени на големи личности от Българското възраждане – романа „Хилендарският монах“ (за Паисий Хилендарски) и повестта „Братята от Струга“ (за Димитър и Константин Миладинови), както и в повестта „Кипровец въстана“ – възхвала на подвига на героите от Чипровското въстание (1688).

С постиженията си в областта на историко-психологическата проза Талев се превръща в един от класиците на българската литература и се нарежда до имената на автори като Ив. Вазов, Ст. Загорчинов, К. Петканов, Ф. Попова-Мутафова, Й. Йовков. Творбите му свободно прекосяват границите между изкуствата. Романи от тетралогията му претърпяват множество сценични реализации и продължават да се играят в различни театри в страната и днес. А по мотиви от „Железният светилник“ е създаден игралният филм „Иконостасът“ (1968, реж. Тодор Динов и Христо Христов), приет много добре от критиката и зрителите и спечелил награди от кинофестивалите във Варна (1969) и Локарно, Швейцария (1970).

Талев е носител на Димитровската награда (1959), както и на званията Заслужил деятел на културата (1963), Народен деятел на културата (1966) и Почетен гражданин на община Луковит (2016).

Негови творби са преведени на над 20 езика, сред които англ., нем., пол., рум., рус., тур., унг., фр., чеш., яп.

Псевд.: Димо Болгарин, Димитър Палисламов, Димитър Донков

Андрей Ташев

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова (Книги от... и Книги за...)

и Велислава Маринова (Статии за...)