Димитър Димов

Димитър Димов; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Димитър Тодоров Димов
Роден
гр. Ловеч
Починал
Букурещ, Румъния
ИзданияНаша родина, Пламък, Септември/ Летописи, Театър, Литературен глас, Литературен фронт/форум, Мир, Народна култура/Култура, Работническо дело

Димов, Димитър Тодоров (Ловеч, 25.06.1909 – Букурещ, 1.04.1966). Роден е в семейството на офицера Тодор Димов, загинал в Междусъюзническата война, и Веса Харизанова. Вторият му баща, Руси Генев, също е офицер, а по-късно експерт по тютюните. Димов учи първоначално в Дупница, а след това в Първа мъжка гимназия в София (1928). За кратко учи право в Софийския университет, после се прехвърля във Ветеринарно-медицинския факултет, който завършва през 1934. Работи като участъков ветеринарен лекар в с. Ваксево, Софийска област, и в Кнежа, Врачанска област. От 1939 е асистент по анатомия във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. През 1943 заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт Рамон-и-Кахал, но през 1944 се връща в България, където е мобилизиран и изпратен на Беломорието. От 1946 е доцент в Агрономическия факултет на Пловдивския университет. Доцент в Селскостопанската академия Георги Димитров (1949–1952). От 1953 е професор по анатомия, ембриология и хистология във Висшия селскостопански институт Георги Димитров. Председател на Съюза на българските писатели (1964–1966).

Първата публикувана творба на Димов е романът „Поручик Бенц“ (1938), писан между 1933 и 1938. Романът в завършен вид представя бъдещия творчески подход на автора си – изострената чувствителност и чувственост на персонажите, духовния драматизъм, саморазрушителността, екзистенциалното недоволство, харизматичния женски персонаж (Елена Петрашева), фатализиращ любовното изживяване, носещ декадентски и пагубен чар, и обсебения и до крайност отдаден на фикс идеята си мъжки персонаж (д-р Бенц). От 1942 Димов започва да публикува във вестниците „Литературен глас“, „Мир“, „Литературен фронт“, „Работническо дело“, „Народна култура“, в списанията „Септември“, „Наша родина“, „Театър“, „Младежка трибуна“.

Вторият му роман – „Осъдени души“ (1945), е започнат по време на престоя на автора в Испания и e завършен след края на мобилизацията му в Беломорието. Въпреки художествените качества на творбата и положителните оценки, които тя получава в литературния печат, периодът, в който се появява, не позволява нейната същинска реализация сред читателите – това се случва едва след второто ѝ издание през 1957. Сюжетът на романа е построен изцяло с чуждестранен материал и е разгърнат на крупния епически фон на Испанската гражданска война (1936–1939). В центъра още по-категорично е изведен женски образ – този на заможната англичанка Фани Хорн, а в опозиция е поставен образът на йезуитския монах отец Ередиа, в когото тя е безнадеждно влюбена. Романът изследва бездните на страстта като женско начало и способностите за фанатично отдаване на една идеологема като мъжко начало. Тези два динамични импулса се сблъскват в действието и създават условията за психологическите издирвания в срещата на половете. Като основни понятия в художествено-аналитичния речник на Димов в този роман се оформят обсебването, маниакалността, душевната разруха (на фона на социалната), обречеността и идеята за женското като ирационална сила, несъвместима с практичната целесъобразност. Фани Хорн е представена и като образ на модерната жена, действена и разкрепостена в стремежите си, в противовес на готически изсечения и монолитен образ на Ередиа. Привидно побиращ се в жанровата рамка любовен роман, „Осъдени души“ проблематизира по специфичен начин душевната мотивираност в действията на двата пола, противопоставя телесно-любовното и духовно-идейното, доведени до крайна интензивност. Паралелно творбата предлага визия за историята като една пулсация от сблъсъци на крайни и несъвместими идеологеми, раждащи трагичното.

Година след публикуването на „Осъдени души“ в литературния печат започват да излизат и откъси от третия роман на Д. Димов – „Тютюн“ (в „Литературен фронт“, бр. 2, 28 септ. 1946; бр. 20, 31 ян. 1948; сп. „Септември“, кн. 7, 1949). Готовият вариант на романа е отхвърлен от издателство „Български писател“, но през 1951 е публикуван в издателство „Народна култура“ с редактор Д. Ангелов и вътрешен рецензент П. Зарев. „Тютюн“ бързо се превръща в събитие и авторът му дори получава писменото одобрение и „братско ръкостискане“ на тогавашния „първи“ В. Червенков. Въпреки това книгата става повод за изостряне на идеологическото противопоставяне „буржоазна литература“–„социалистическа литература“ сред критиката. В Съюза на българските писатели е насрочено тридневно обсъждане на „Тютюн“ (8, 11 и 13 февр. 1952), което прераства в теоретическо и идеологическо лутане сред шаблонната терминология на социалистическия реализъм, в издирване на опорни точки, чрез които да се контролира личната творческа воля. „Тютюн“ е атакуван от критици и писатели, квалифициран е в отрицаващото поле на „буржоазно-упадъчното“, „прекомерното психологизиране“, „булевардното“, „сантименталното“, дори „еротичното“. Макар и получил подкрепа в статии от периодичния печат (от Н. Фурнаджиев – „Една вредна критика на романа „Тютюн“ в „Литературен фронт“; редакционна – „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици в „Работническо дело“), в резултат на упражнения натиск Димов се съгласява да преработи романа, като добавя около двеста и петдесет страници, разширяващи картината на работническата класа и съпротивителното движение чрез привнасяне на персонажи и сюжетни линии. Назначен е и редактор-„надзорник“, Я. Молхов, снабден и с правомощието да „помага“ при работата по езика на книгата. Така се ражда втората редакция на романа, която излиза през 1954. „Случаят „Тютюн“ остава като безпрецедентен и мрачен факт в историята на българската литература – творбата добива двойствено битие, подновено през 1992, когато излиза второ издание на първата ѝ редакция. И в двете си редакции обаче романът разполага със сложна жанрова „кардиограма“, носейки характеристики от творбите на Ибсен, Зола и Флобер, от кариеристичния роман на Балзак, от корпоративния роман на Т. Драйзер („Трилогия на желанието“), изпълнява редица от предписанията на социалистическия реализъм дори и в първата си редакция. В основната линия на действието отново е разположен персонаж на ирационалното, чувствено женско начало – Ирина – поставен във взаимодействие с персонажите на фанатичното мъжко начало (Борис Морев, фон Гайер, Павел Морев); частично това фанатично мъжко начало е пренесено и върху женски образи (Лила във втората редакция). Наравно с художествено-психологическия анализ на умиращата душевност (у Ирина, Борис, Костов), главна тема и „действащо лице“ е Капиталът, въплътен в тютюневия гигант „Никотиана“: в тънката идейно-философска игра на романа тютюнът е противопоставен на гроздето като трагична постъпателна загуба на чистотата в човешката личност, разположена в социалните условия на индустриалното модерно общество. Следвайки най-добрите образци на епическия род, „Тютюн“ представя многопластова социална картина на българското общество в атмосферата на историческия катаклизъм на Втората световна война.

Димов е автор и на още два незавършени романа – единият, условно наречен „Роман без заглавие“, писан след 1939, носещ характеристиките на бъдещия „Тютюн“ и печатан в сп. „Пламък“ (1967, кн. 11 и 12), и вторият, наречен „Ахилесова пета“, писан след 1958 и също печатан в сп. „Пламък“ (1966, кн. 10); на три пиеси – „Жени с минало“ (сп. „Театър“, 1959, кн. 8), „Виновният“ (сп. „Театър“, 1961, кн. 5) и „Почивка в Арко Ирис“ (сп. „Септември“, 1963, кн. 11), видимо художествено ощетени от събитията около романа „Тютюн“, но все пак подсказващи връзката на автора със западноевропейската литература и носещи жанрови характеристики на драматургията на ежедневието; на няколко разказа – „Севастопол, 1913“ („Литературен глас“, бр. 367, 15 май 1940), „Карнавал“ („Литературен глас“, бр. 543, 18 февр. 1942), „Задушна нощ в Севиля“ („Септември“, кн. 1, 1949), „Анатомът да Коста“ („Наша родина“, кн. 8, 1955), както и на пътеписи, отразяващи пътуванията му в Испания, Гърция и Чили.

Димов е носител е на Димитровска награда за „Тютюн“ (1952). Романът е екранизиран през 1961 (реж. Н. Корабов), а през 1975 е екранизиран и „Осъдени души“ (реж. В. Радев).

Произведения на Димов са преведени на над 30 езика.

 

Николай Кирилов

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Димитър Димов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Поручик Бенцромани1938 (1971, 1987, 2002, 2006)
Осъдени душиромани1945 (1957, 1960, 1968, 1969, 1970, 1971, 1977, 1986, 1999, 2006, 2009, 2013)
Тютюнромани1951 (1953, 1955, 1961, 1964, 1968, 1979, 1981, 1984, 1988, 1992, 1996, 1998, 2000, 2004, 2009)
Анатомия на домашните животни1953
Табак : Роман – Изд. иностранной литературы : Москваромани1956 (1961)
Жени с минало : Сатира в 4 д.драми1960
Почивка в Арко Ирис : Пиеса1963
Осужденные души : Роман / Пер. с болг. Т. Рузскойромани1963
Tabac : Roman / Trad. du bulg. par Georges Assen Dzivgov; Adaptte par Sylviane Pensoромани1964
Събрани съчинения : В 6 т. / Под ред. на Ем. Станев, Б. Нонев, Я. Молхов : Т. 1. Поручик Бенц : Роман. Разкази. Пътеписипътеписи, разкази, романи1966
Tabaco : Novela / Trad. por Juanita Linkovaромани1966
Събрани съчинения : В 6 т. / Под ред. на Ем. Станев, Б. Нонев, Я. Молхов : Т. 2. Осъдени души : Романромани1967
Събрани съчинения : В 6 т. / Под ред. на Ем. Станев, Б. Нонев, Я. Молхов : Т. 3. Тютюн : Роман : Ч. 1.романи1967
Събрани съчинения : В 6 т. / Под ред. на Ем. Станев, Б. Нонев, Я. Молхов : Т. 4. Тютюн : Роман : Ч. 2.романи1967
Събрани съчинения : В 6 т. / Под ред. на Ем. Станев, Б. Нонев, Я. Молхов : Т. 5. Пиеси. Публицистикапиеси, публицистика1967
Събрани съчинения : В 6 т. / Под ред. на Ем. Станев, Б. Нонев, Я. Молхов : Т. 6. [Роман без заглавие]; Ахилесова пета; Димитър Димов за своя роман „Тютюн“; Пиеса по мотиви на романа „Тютюн“; Писмапиеси, писма, романи1967
Передышка в Арко Ирис : Драма в 3 д.драми1967
Съчинения : В 5 т. / Ред. кол. Кр. Куюмджиев и др. : Т. 1. Поручик Бенц; Осъдени души : Романиромани1974 (1981)
Съчинения : В 5 т. / Ред. кол. Кр. Куюмджиев и др. : Т. 2. Тютюн – част 1 : Романромани1974 (1981)
Съчинения : В 5 т. / Ред. кол. Кр. Куюмджиев и др. : Т. 3. Тютюн – част 2 : Романромани1974 (1981)
Табак : Романромани1974 (1979, 1989)
Съчинения : В 5 т. / Ред. кол. Кр. Куюмджиев и др. : Т. 4. Драми, разкази, пътеписидрами, пътеписи, разкази1975 (1981)
Съчинения : В 5 т. / Ред. кол. Кр. Куюмджиев и др. : Т. 5. Незавършени произведения. Статии. Писмаписма, статии1975 (1981)
Foi et morphine : Roman / Trad. et adapte de bulg. [с предг.] Jeliasko Rainovромани1975
Damned souls : [Роман] / Transl. by Mihail Todorov; Ed. Theodora Atanasovaромани1979
Thuo’c la : Tieu thuyet : Tap 1 – / Dimito’roe Dimop; [Прев. от бълг. на виетн. ез.] Thanh Maiромани1984
Роман без заглавиеромани2007

Книги за Димитър Димов

АвторЗаглавиеГодина
Зарев, П.Димитър Димов : [Лит.-крит. студии]1972
Иванова, Ек. (състав.)Димитър Димов [Изобразителен материал] : [Комплект 8 сн. и 2 фотопортр.]1973
Бумбалов, Л.За психологическото майсторство на Димитър Димов и за някои типологични особености на „Осъдени души“1974
Кол.Димитър Талев, Светослав Минков и Димитър Димов в спомените на съвременниците си / Ред. Т. Жечев и др.1974
Захаржевская, В. Ал.Димитр Димов. Лiтературно-критичний нарис1978
Георгиев, Л.Димитър Димов : Монография1981
Иванова, Ек.Страници от жизнения и творчески път на Димитър Димов1981
Лихачева, Л. П. Димитр Димов : Биобиблиографический указатель1981
Иванова, Ек. (авт.-състав.)Димитър Димов : [Ил. биогр. очерк]1983
Георгиев, Л.Димитър Димов : [Живот и творчество]1985
Доспевска, Н.Познатият и непознатият Димитър Димов : [Спомени]1985
Иванова, Ек.Димитър Димов – автор, време и герои : [Изследване]1985
Куюмджиев, Кр.Димитър Димов : Монография1987
Кол.Случаят Тютюн [на Димитър Димов] 1951–1952 г. : Стеногр., статии, рец., спомени / Състав. [с послесл.] Алберт Бенбасат, Анна Свиткова1992
Латева, Ек.Из реалния свят на романа „Tютюн“ : Неизвестни записки на Руси Генев1994
Симеонова, Л.Романите на Димитър Димов : Начало на нов худож. синтез : Лит. анализи1999
Кол.Случаят Димитър Димов : Литературни разследвания2003
Пашкулев, К.Обречените характери в романите на Димитър Димов : Монография2004
Ичевска, Т.Романите на Димитър Димов2005
Малинов, А.Д. Димов. Тютюн2007
Веселинов, Д.Френската лексика в романа „Тютюн“2009
Димитров, Ил.Димитър Димов 100 години2009
Иванова, Ек. (подб. и подг. за печат)Димитър Димов : Архив2009
Кол.Другият „Тютюн“ : Документи и спомени2010
Иванова, Ек.В търсене на нови творчески територии2010
Григорова, Л.Димитър Димов: La femme moderne : Български и европейски паралели2011 (2017)
Кол.Димитър Димов – век по-късно : Юбил. сб. с нови изследвания по случай 100 г. от рождението му2012
Игов, Св.Три класически случая : Романите на Димитър Димов, Димитър Талев и Емилиян Станев2014