Димо Кьорчев

Кратка информация
Име Димо Петров Кьорчев
Роден
гр. Велико Търново
Починал
Париж, Франция
Жанровеесета, критически бележки, рецензии, статии, студии
ИзданияБългарска мисъл, Ден, Ново време, Наш живот, Общо дело, Пролом, Слънчоглед, Българан, Воля, Независимост, Южни цветове, Дневник

Кьорчев, Димо Петров (В. Търново, 19.05.1884 – Париж, 22.12.1928). Завършва гимназия в родния си град. Следва право в Лайпциг (1905) и в Софийския университет, където се дипломира (1908). Прокурор в Свищов (1908), адвокат в София (от 1909). Виден деец и идеолог на Националлибералната партия, от 1920 – неин секретар. Народен представител (1914–1919, 1923–1928) в XVII, XXI и XXII Народно събрание. Заедно с Трифон Кунев издава литературен алманах „Южни цветове“ (1907), с Елин Пелин – сп. „Слънчоглед“ (1909), редактор (1922–1927) на сп. „Пролом“. Сътрудничи на сп. „Наш живот“, „Ново време“ „Общо дело“, „Българска мисъл“, на в. „Ден“, „Воля“, „Българан“, „Дневник“, „Независимост“ и др.

Кьорчев е литературен критик, есеист и публицист. Възприема и интерпретира творчески модерни за началото на XХ в. философски, етични и естетически теории. Нравствено-философските му възгледи съчетават евангелските послания с ницшеанството и толстоизма. Идеалист с парадоксално-диалектичeска мисъл, привърженик на индивидуализма и интуитивизма. Апологет на индивидуалното творческо начало и отрицател на всякакви норми, канони и школи. Кьорчев критикува нормативната естетика на кръга „Мисъл“. Програмно-полемичните му студии и есета „Тъгите ни“, „Из миналото“, „Литературни бележки“, „Близкото минало“ го причисляват към теоретиците и критиците на българския модернизъм, без да принадлежи към определен кръг или школа. С философско-естетическите си идеи за „абсолютно освобождение“ и ирационално домогване до истината, както и с критиката си срещу „Мисъл“ Кьорчев проправя път за българския символизъм. Поощрява едни от първите прояви на български поети символисти: пише отзиви-импресии за „Хризантеми“ на Тр. Кунев и „Regina mortua“ на Т. Траянов.

Защитава самобитната линия в българската литература и в българското обществено развитие. Оценява високо самородни дарования като З. Стоянов, Елин Пелин, К. Христов. Кьорчев е един от първите литературни критици, отчели художествената стойност на „Записки по българските въстания“ (студията „Захари Стоянов, Иван Вазов, Пенчо Славейков“). Обявява се за съдържателно-съпреживяваща критична интерпретация (есето „Литературната критика“). Литературните му студии в по-голямата си част са аналитично-оценъчни. Като критик съчетава рефлексията с образно-емоционален изказ. Кьорчев е един от създателите на философско-литературното есе в България. Литературното му творчество е създадено главно до 1914, когато се отдава на политическа и публицистична дейност.

След войните пише студии, прегледи и есета върху актуални обществено-политически въпроси, които разглежда на широк културно-исторически фон. Оспорва социално-утопичните теории и комунистическия интернационализъм, застъпва либерални възгледи, проповядва самоуправлението и съзнателната гражданственост като основни държавнически принципи. Прогнозите му за европейската и балканска политика са реалистични и далновидни. Публицистиката му е рефлексивна, теоретико-културологична.

Псевд.: П. Ератов, Д. К., Z.

 

Цветанка Атанасова