Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов.; Държател: Национала библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Кратка информация
Име Димчо Велев Дебелянов
Роден
Копривщица
Починал
Демирхисар, дн. Сидирокастро, Гърция
Жанровеелегии, лирика, поеми, разкази, сатира, сонети, стихотворения
ИзданияБарабан, Българска сбирка, Звено, Листопад, Оса, Смях, Балканска трибуна, Отечество, Съвременност, Из нов път, Шантеклер, Съвременник

Дебелянов, Димчо (Динчо) Вельов (Копривщица, 28.03.1887 – Демирхисар, дн. Сидирокастро (Валовища), Гърция, 2.10.1916). През 1896 баща му умира и семейството се премества в Пловдив при по-големия син Иван, който работи като пощенски чиновник. През 1899 той е назначен за началник на пощата в Ихтиман и цялото семейство се преселва там. Две години по-късно отново се връщат в Пловдив. Дебелянов учи в Пловдивската мъжка гимназия, а през 1904 се преселва в София и завършва с отличие Първа мъжка гимназия (1906). Работи като надничар и пресметач в Метеорологичната станция, докладчик във Върховната сметна палата, стенограф в Народното събрание и в Софийска община, репортер и коректор във вестниците „Ден“ и „Балканска трибуна“, пожаронаблюдател в резервата „Беглика“ край Батак. Поради липса на средства не успява да осъществи желанието си да учи в чужбина. През 1907 се записва студент в Софийския университет и в продължение на две години слуша отделни лекционни курсове по право и литература. Самостоятелно научава френски и руски език и успешно превежда от тях, а малко преди смъртта си изучава и немски, като сравнява оригинала на „Тъй рече Заратустра“ от Фр. Ницше с превода на М. Белчева. През Балканската война (1912) е мобилизиран в 22-ри пехотен Тракийски полк в Самоков като обикновен редник. От септември 1913 до март 1914 е в ШЗО в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. Участва в Първата световна война (от януари 1916) на Южния фронт. Убит в сражение и погребан в двора на църквата в Демирхисар. След 15 г. костите му са пренесени в Копривщица. През август 1934 на гроба му е издигнат паметник, изработен от Ив. Лазаров, който е един от шедьоврите на българската скулптура.

Пише стихове още като гимназист в Пловдив, но по-късно ги изгаря. Първото му публикувано стихотворение – „Кристална нощ. Стоя под гранките…“ – излиза в сп. „Съвременност“ през 1906. Сътрудничи още на списанията „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Из нов път“, „Оса“, „Отечество“, „Смях“, „Звено“, „Листопад“, „Барабан“, „Шантeклер“, на в. „Ден“ и др. Близко приятелство го свързва с Н. Лилиев, Л. Стоянов, К. Гълъбов, К. Константинов, Д. Подвързачов. Заедно с последния съставя и редактира „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам“ (1910) – първата антология на българската поезия. А през 1914 е редактор (заедно с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев) в сп. „Звено“, чийто главен редактор е Д. Подвързачов. Приживе не издава книга.

Първите му стихове са написани под силното влияние на П. П. Славейков и П. К. Яворов. Но много скоро Дебелянов намира своя собствен стил. Стремежът на Славейков към вътрешна хармония и Яворовият драматизъм, които го привличат, се запазват и в зрялата му лирика, но вече не като плод на подражателство, а като част от неговата собствена поетическа система. Дебелянов е един от най-добрите познавачи на модерната европейска литература, което е отразено и в поезията му: вплита в стиховете си множество скрити и преки цитати, образи, мота и посвещения от автори като Ш. Бодлер, П. Верлен, Фр. Жам, Е. А. По, Ал. Блок и др., които също оказват влияние върху развитието му като творец. Представител на символизма в българската поезия. По време на комунистическия режим (1944–1989), когато символизмът е заклеймен, принадлежността на Дебелянов към това модернистично литературно направление несправедливо е отричана или подценявана, въпреки че изследователите са единодушни, че стихотворения като „Миг“, „Отмината“, „Желание“ и най-вече единствената му поема „Легенда за разблудната царкиня“ без уговорки могат да се нарекат символистични. Отклоненията му от класическите щампи на символизма не означават непринадлежност към него, а приспособяване  към индивидуален поетически почерк и светоусещане. От увлечението му по символизма води началото си и стремежът му към съвършенство на художествения изказ. Лекотата и музикалността на стиха при Дебелянов достигат висоти, които единствено Н. Лилиев надминава.

Творчеството му е част и резултат от преориентацията на българската литература в началото на ХХ в., от изместването на художествения интерес към човека и неговите личностни проблеми. Неговият художествен свят, за разлика от този на П. П. Славейков, е затворен изцяло в рамките на субективните преживявания. А драматизмът в лириката му не е така силен и интензивен, както у П. К. Яворов, защото е смекчен от една елегично-меланхолична нотка. И Дебеляновият лирически герой е с „разнолика, нестройна душа“, чието раздвоение е великолепно пресъздадено в стихотворението „Черна песен“. Но въпреки външните прилики, това не са Яворовите „две души“. Конфликтът у Дебелянов не е така остър и болезнен, той е приглушен, омекотен, прокрадва се дори светла нотка, внушена чрез лекотата и музикалността на стиха. Димчо Дебелянов е поет на непатетичните жестове, на тихо-елегичните настроения. Лириката му е субективно-изповедна, което го сближава с Д. Бояджиев. Поетичният му натюрел определя и основния жанр на неговата лирика – елегията. Стихотворенията „Спи градът“, „Да се завърнеш в бащината къща“ („Скрити вопли“), „Помниш ли, помниш ли тихия двор“, „Аз искам да те помня все така“, сонетът „Пловдив“ са връх в развитието на този жанр и се нареждат сред шедьоврите на българската поезия изобщо. В тях изповедният лиризъм достига най-високата си точка, чувството е най-успокоено, примирено и скръбно. Те са ключови в неголямото по обем творчество на Дебелянов не само заради жанровото, изразното и композиционното си съвършенство, но и защото в тях присъстват и своеобразно се преплитат основните теми на неговата поезия – самотата, споменът и любовта. Обичайното състояние на Дебеляновия лирически герой е самотата. Показателно е, че най-често той бива характеризиран със стиха „бродя аз – бездомен и самин“ („Спи градът“). Самотата е болезнена и нежелана за него. В стремежа си да се спаси от нея, той се отдава на спомена. Така самотата му се оказва „населена“. Спомените обсебват цялото същество на героя („Да се завърнеш в бащината къща“) или са в непрекъснат „диалог“ и конфликт с настоящето („Помниш ли, помниш ли тихия двор“), но винаги присъстват. Призовани да изтръгнат „аза“ от нерадостното настояще, те често преливат в мечти, така че границата между спомен и мечта се размива и изчезва. От тази перспектива е пресъздадена и любовта. В лириката на Дебелянов това чувство неизменно е един „светъл спомен“. Дори и в стихотворението „Аз искам да те помня все така“, където любовта се разгръща в настоящето, героят открива нейната ценност, когато я тълкува като бъдещ спомен. Въпреки че любовта у Дебелянов не е лишена от драматизъм и трагизъм, той я представя в много по-меки и нежни тонове в сравнение с П. К. Яворов и Д. Бояджиев.

Цикълът от шест военни стихотворения, които поетът пише на фронта, бележи нов етап в творческото му развитие. Запазвайки задушевния изповеден тон на предходната лирика на Дебелянов, тези стихове се отличават със своята предметна и реалистична образност, нехарактерна за произведенията му дотогава. Появяват се конкретни обекти: бивакът („Старият бивак“), землянката, реката, различни местности, свързани с военните действия („Нощ към Солун“). Лирическият „аз“ вече се чувства част от войнишката маса, означена като „ние“. Това не отменя самотата на героя, а я издига на ново ниво, прави я всеобща: „където всички са един и всеки все пак – сам“ („Прииждат, връщат се…“). Макар че са военни, тези стихове не са батални – в тях не е пресъздадена нито една битка, липсва опиянението от сраженията и войнишкия живот. Дори победата тук е „тиха“. По своя патос и внушение те са антивоенни, дълбоко хуманистични творби. Тази особеност най-ярко изпъква в стихотворението „Един убит“: „Той не ни е вече враг“. Военните стихове на Дебелянов поставят началото на нов етап в развитието на българската поезия, в който доминира предметно-психологическият изказ. Те вдъхновяват поети като Ат. Далчев и Ел. Багряна да поемат в тази посока.

Димчо Дебелянов е автор и на хумористични и сатирични стихотворения и разкази, които разкриват другото лице на нежния елегичен поет. Част от тях остро изобличават обществените и политическите нрави в тогавашна България. Има и творби, които с безгрижен и добродушен хумор осмиват някои човешки слабости и недостатъци. Тези текстове не са откъснати от „високата, сериозната“ лирика на Дебелянов. Връзката между тях е в изповедния тон и автобиографизма, който в хумористичните произведения преминава в самоирония.

Дебелянов превежда на български творби от Молиер, Ан. Франс, Ж. Мореас, П. Луис, С. Позняков, У. Шекспир (от рус.) и др.

Негови стихове са преведени на над 20 езика.

Псевд.: Аз, Амер, Субалтьор, Тафт Шприц, Ястреб, Amer, Frau, Sorge, А-р, Д. Д., Д. Д-в

 

Андрей Ташев (текст и библиография)

Книги от Димчо Дебелянов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Стихотворения / [С предг. от] К. Константиновстихотворения1920 (1996)
Молитва / Състав. Димитър Подвързачов и др.стихотворения1920 (2007)
Златна пепел : Неизд. стихотворениястихотворения1924 (1940, 1993, 2008)
Стихотворения / Под ред. на и уредба на Г. Михайлов ; С предг. от Людмил Стояновстихотворения1927
Стихотворения / Под ред. на Николай Лилиев ; С предг. от Вл. Василевстихотворения1930 (1939, 1943)
Съчинения : Т 1 : Стихотворения / Под ред. на Вл. Русалиевстихотворения1936 (1937)
Любовните писма на Димчо Дебелянов / Под ред. на Владимир Русалиевписма1940
Стихотворения / Ред. и предг. от Людмил Стояновстихотворения1946 (1948, 1950)
Стихотворениястихотворения1957
Стихотворения / Под ред. на Христо Радевски, Лилия Кацкова ; [С предг. от Христо Радевски]стихотворения1957
Стихотворения / [С предг. от Христо Радевски]стихотворения1960
Стихотворения / [С предг. от Стоян Каролев]стихотворения1962 (1964, 1965, 1966, 1967, 1968, 1969, 1970, 1971, 1972, 1973, 1974, 1975, 1976, 1980)
Стихотворениястихотворения1963 (1965)
Съчинения : В 2 т. : Т. 1: Стихотворения. Преводи./ Под ред. на Елка Константинова, Здравко Петров ; [С предг. от Здравко Петров]стихотворения1968 (1970, 1974)
Съчинения : В 2 т. : Т. 2: Проза. Писма / Под ред. на Елка Константинова, Здравко Петров ; [С предг. от Здравко Петров]писма, проза 1969 (1970, 1974)
Скрити вопли / Под ред. [с предг.] на Георги Марковстихове1970
Тиха победа : Избрана лирика / [С предг. от Иван Николов]лирика1978
Старият бивак / Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Теодор Траянов ; Състав., предг. и бел. Божидар Кунчевстихотворения1981
Стихотворениястихотворения1983
Стихотворения / Състав. и ред., предг., бел. и прил. Стоян Каролевстихотворения1986 (1989, 1996)
Скрити вопли : Любовна лирика / [С предг. от Кирил Петров]лирика1991 (1992)
Лирика / Предг., състав. и прил. Симеон Хаджикосевлирика1992 (1998)
Златна пепел / Състав. и подб. Цветан Андреевстихотворения1993
Пад сурдзiнку / Пер. з балг. Васiля Сахарчукапоезия1993
Poesie / Pres. e trad. di Leonardo Pampuriпоезия1993
Válogatott versek1993
На Бога най-светлия син : Съчинения 1999
Лирика / Предг., състав. и прил. Тончо Жечевлирика2000
Скрити вопли / Състав., предг. Валери Стефанов2001
Елегии / Препев Гане Тодоровски2001
Стихотворения / Състав., бел. Стоян Каролев, Димка Каролева ; Предг. Стоян Каролевстихотворения2002
Черна песен2002 (2015)
Ich vergehe und werde geboren2003
Избрани творби / [Състав. Любомир Русанов]2004
Стихотворения / Предг. Елка Димитровастихотворения2005
Стихотворения ; Проза ; Писма / Състав. Кристина Илиеваписма, стихотворения, проза 2005
Златна пепел : Неиздадени стихотворениястихотворения2007 (Фототипно изд. от 1924)
Димчо Дебелянов - поетът на белоцветните вишни : Избрани стихове в превод на славянски езици и поклон от днешните поети / Предг. Елка Няголова ; [Прев. на рус., сръб., укр., чеш., макед., словен., хърв., пол., словаш. ез. Ив. Голубничий и др.]стихове2009
Аз искам да те помня все така: Любовта на поета в стихове и писмаписма, стихове2012 (2015)
Светла вяра / [Състав. и есе Иван Гранитски]2012
Димчо Дебелянов : поезия / [Състав. Иван Радев]поезия2016
Димчо Дебелянов : стихове / [Състав. Никола Иванов]стихове2016
To return to your father`s house : poems / Sel. and transl. Christopher Buxtonпоезия2017
Тиха победа : избрани творби2017
Лирика, проза, писма / Състав. Антон Орушлирика, писма, проза 2018

Книги за Димчо Дебелянов

АвторЗаглавиеГодина
Сб.Прослава на Д. Дебелянов : 1887-1916 -3. X1923
Стоянов, ЛюдмилДимчо Дебелянов : Поет на жизнения подвиг : Спомени и впечатления1926
Минков, Цветан НиколовДимчо Дебелянов : Творчество и живот1926 (1940)
Радославов, Иван РадковПортрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов / Състав., ред., [предг.] Иван Радев1927 (2009)
Русалиев, Владимир Бездомник в нощта : Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов1936 (1939, 1944, 1946, 1996)
Станчев, Стефан ПетровДимчо Дебелянов - поет на спомена1937
Витанов, Михаил ПарашкевовФон на религиозност у Димчо Дебелянов1938
Дебелянова-Григорова, Мария Димчо Дебелянов. Спомени за моя брат : Писма, документи и снимки / Под ред. на Кръстьо Генов1946 (1956, 2004)
Геров, ТихомирВ казармата и на фронта с Димчо Дебелянов1957 (2016)
Каролев, Стоян НесторовДимчо Дебелянов : Лит.-крит. очерк1961 (1965)
Марков, Георги МитревПоезията на Димчо Дебелянов1962 (1966)
Цонев, Светозар СтефановПоезията на Димчо Дебелянов1965
Константинов, Георги Гогов Едно необикновено приятелство : Лит. очерк, изграден с писма от Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Георги Бакалов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Иван Радославов : Др. док. за духовния живот в България до Великата октомвр. революция : По случай 50 г. от смъртта на Д. Дебелянов1967
Марков, Георги МитревДимчо Дебелянов : [Личност и творчество] 1974
Николов, Карол Йорданов Елегия за Дебелянов [Изобразителен материал] : [албум] 1974
Марков, Георги Митрев Димчо Дебелянов : [Творчески портр.]1984
Илиев, Стоян ДимитровДимчо Дебелянов - между греха и разкаянието : [Изследване]1985
Сб.Българската критика за Димчо Дебелянов / Състав. и ред. Иван Сестримски1988
Монова, ИлианаПроблеми на поетиката на Димчо Дебелянов : [Изследване]1990
Правдомирова, Донка Димчо Дебелянов 1887-1916 : Био-библиография / Състав. Донка Правдомирова ; Науч. ред. Иван Сестримски ; Библиогр. ред. Елена Фурнаджиева1993
Радинска, Валентина ДимитроваДимчо Дебелянов и Повелителя на вълците1997 (2012)
Сб. Критически текстове за Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов : В помощ на зрелостниците и кандидат-студентите1997 (1990)
Дебелянова-Каролева, Димка ИлиеваЖивях в заключени простори : Худож.-биогр. кн. за Димчо Дебелянов1998 (2005)
Сб.Дебелянов : Съвр. интерпретации / Състав., [предг.] Николай Димитров2003
Гинев, Антонио МихайловП. К. Яворов ; Д. Дебелянов : Лит. интерпретации2003
Александрова, Ирен БорисоваПриписки между изказа и смисъла : По полетата на Дебелянов2004
Дафинов, Здравко НедялковЧародеецът бохем : Док. хроника за живота и творчеството на Димчо Дебелянов 1887-19162004
Енчева, Николинка МариноваСилата на съдбата при Димчо Дебелянов : Литературно-публицистично изследване2007
Сб.[Сто и двадесет]120 години от рождението на Димчо Дебелянов : Юбилеен сборник : Научни доклади, статии, спомени / Ред. Тодор Коруев2009
Русева, Виолета ИвановаЕлегии на безутешни дни : Книга за Дебелянов2010
Сб.Димчо Дебелянов - 125 години от рождението на поета : нови изследвания, архив, спомени / [ред. кол. Иван Радев ... и др.]2013
Радев, Иван НиколовДимчо Дебелянов - обреченият на ранна смърт и вечен живот2013
Сб.Тихата победа на поета : антология за Димчо Дебелянов / [състав.] Петър Велчев2013
Александрова, НадеждаНа Бога най-светлия син2016
Сб. Сто години безсмъртие : сборник статии за Димчо Дебелянов / [състав. Димитър Христов]2016
Радев, Иван НиколовДимчо Дебелянов. Контекст и присъствие в литературата2017