Добри Немиров

Добри Немиров; Дата: 1918; Държател: Институт за литература
Кратка информация
Име Добри Харалампиев Зографов
ПсевдонимДобри Немиров
Роден
гр. Тутракан
Починал
гр. София
Жанроведрами, разкази, романи, статии
ИзданияБългарска сбирка, Демократически преглед, Завети, Листопад, Ново време, Обществена мисъл, Оса, Съвременна илюстрация, Хиперион, Художествена култура, Щурец, Огнище, Из нов път, Знание, Нова струя , Порой

Немиров, Добри (псевд. на Добри Харалампиев Зарафов), (Тутракан, 3.2.1882 – София, 30.9.1945). Скоро след раждането му семейството се премества в Русе, където израства. Житейският път, обуславящ творческото развитие на Немиров, се различава съществено от този на редица други писатели. Той учи в Русенската гимназия, но не завършва средно образование, тъй като след пети клас е принуден да започне работа като писар. Въпреки това, Немиров полага изключителни грижи за самообразоването си – запознава се основно с българските и руските класици, усилено чете изтъкнати европейски автори – художествена, историческа и философска литература. Занимава се с изобразително изкуство (живопис и скулптура), играе в театрални постановки в Русе. През 1905 пристига в София. Участва в учредяването на Съюза на българските писатели (1913). До 1918 работи като библиотекар в Българското книжовно дружество (дн. БАН), както и в Министерството на благоустройството. През Първата световна е мобилизиран война и работи в редакциите на сп. „Военни известия“ и „Отечество“. След войната разгръща активна културна и просветна дейност – по негова инициатива и с активното му съдействие в Русе се основава “Дом на изкуствата и печата” (1925), създава и фонд „Йордан Йовков“ за подпомагане на български писатели, изнася беседи и сказки. През 1929 е избран за член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а впоследствие става и негов председател (1937–1940).

Д. Немиров е изключително продуктивен автор, сътрудничещ на множество списания и вестници с разкази, очерци, фейлетони, приказки, литературно-исторически материали, статии по културни и обществено-политически въпроси, рецензии, отзиви за художествени изложби и филми. Дебютира с фамилното си име още на 16-годишна възраст – статията му „Нашият театър“ в сп. „Ново време“ (1898, №11-12) разглежда критически репертоара на трупата „Сълза и смях“. Сътрудничи на сп. „Българска сбирка“, „Демократически преглед“, „Хиперион“, „Знание“, „Листопад“, „Обществена мисъл“, „Литературен живот“, „Из нов път“, „Нова струя“, „Съвременна илюстрация“, „Художествена  култура“, „Огнище“, „Завети“ и др. Участва в хумористични издания като сп. „Оса“, в. „Щурец“, в. „Порой“, а във в. „Маска“ печата свои карикатури. Наред с това, в сп. „Българска мисъл“ Немиров публикува и драми. Негов разказ е включен в „Антология на новата българска литература“, кн. ІІ (съставител Кръстю Белев, 1940). Към обширния спектър от текстове в периодиката следва да се добавят и книгите му. Жанровият диапазон на Немиров като белетрист обхваща всички жанрове – разкази, повести, пътеписи, романи, като някои от тях са предназначени за деца. Тематиката им също е разнообразна. Засягайки най-различни страни от живота в България, тя може да се обособи в четири главни раздела. Най-обемният има подчертано социален характер и представя творчеството на Немиров, посветено на малкия човек (сборникът „Разкази“, повестите „Кошмар“, „Делба“ и др.). Военната проблематика е съсредоточена най-вече в творбите му от 1916-1918 (сборниците с разкази „Нови дни“, „Разкази за редника“, повестта „Другият“). Известен мемоарен профил имат разказите в книгата „Когато бях малък“, романът „Първи бразди“, както и някои разкази за деца. Пътеписите са посветени на Македония и Добруджа. Освен тях, Немиров пише разкази и пиеси за деца, драми, както и един исторически роман – „Ангелогласният“. Във всички тези жанрове неговите герои най-често са несретници и самотници, поставени в скромни социални позиции, уповаващи се на своите илюзии. Немиров е преди всичко писател-реалист, който търси решения на конфликтите и съдбите на героите си в тяхната психология. Това обуславя хуманистично-идеалистичния профил и по-меката му критичност към обществения живот, въпреки силния социален заряд в творбите му има и известен сантиментализъм. Той изгражда подчертано индивидуализирани, не толкова типологически обособени образи .

 

 Известни творчески влияния от Антон П.Чехов и Хенрик Ибсен, както и от философията на  Артур Шопенхауер и Фридрих Ницше придават и по-песимистичен характер на творчеството му. В този смисъл особено характерни са романът „Братя”“ и повестта „Бедният Лука“, която по-късно е филмирана (1979) – в тях образите са силно индивидуализирани и обрисувани с подчертан психологически реализъм.

За цялостното си творчество Д. Немиров е удостоен с Кирило-Методиева награда (1936) от дарителския фонд „Кирил Берлинов“, учредена през 1925 г. от създателя му.

Псевд.: Добра Харалампиева, Д. Харалампиев.

 

Румен Шивачев

 

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова  

Книги от Добри Немиров

ЗаглавиеЖанровеГодина
Разказиразкази1914
Певец. Спомени за Тасо1915
Нови дни : Разкази из войнатаразкази1916
Разкази на редникаразкази1917
Другиятромани1918 (1920)
Кошмарповести1919
Пиеси за деца (Най-добрият лекар. Двамата Петьовци. Загубени. Царят на мъдростта)пиеси1919 (1931)
Роб1920
Дялба : [Повест] повести1922
Бедният Лукаповести1923 (1928, 2006)
Дело N 9 : Романромани1925
Братя : Романромани1927 (1928)
Първи бразди : Романромани1929
Тъмни души : Драма в 4 д.драми1930
През огъня : Романромани1931
Книга на книгите : [T.] 6 : Човекът, който беше нищо : Повест повести1932
Когато бях малък : Разкази за всички : Кн. [І]разкази1934 (1942, 1945, 1946)
Майко! : Книга за всичкиразкази1935
Когато бях малък : Разкази за всички : Кн. ІІразкази1937 (1947)
Възелът : Драмадрами1937
Ангелогласният : Роман за Йоан Кукузел романи1938 (1981)
Когато бях малък : Разкази за всички : Кн. ІІІразкази1939 (1943)
Отвсякъде : Разказиразкази1939
И вечна да е! : Из Македонияпътеписи1941
Честна дума : Драма в 5 карт. драми1941
На война1942
По равната земя. Из Добруджаразкази1942
Дунавът. Разказиразкази1943
Урок по български езикразкази1943
Когато бях малък : Избрани разкази : За средна училищна възрастразкази1955
Избрани произведения1960 (1982)
Когда я был маленький : Рассказыразкази1961
Когато бях малък. Избрани разкази за децаразкази1973 (Библиотека Дъга : Български писатели за деца и юноши)
Когато бях малък : Разкази [за деца] разкази1977 (Библиотека Когато бях малък )
Избрани произведения : Братя : Роман ; Бедният Лука : Повест ; Разкази1982
Когато бях малък : Разказиразкази1989 (Библиотека Родна стряха)
Великият чичо : Разказиразкази2001

Книги за Добри Немиров

АвторЗаглавиеГодина
Влайков, Т. ГДобри Немиров : Бегла характеристика1932
Немиров, Е. Добри Немиров : Спомени от един свидетел на неговия живот 1986