Драган Тенев

Тенев, Драган Димитров (София, 12.04.1919 – София, 27.09.1999). Син на художника Димитър Тенев и на поетесата Ружа Драганова Тенева – Северина, първата българка завършила Сорбоната. Внук на поборника и опълченец от Шумен Драган Тенев. Завършва Италианската кралска гимназия в София, а след това право (1944) и философия (1951) в Софийския университет. Участва във Втората световна война и е награден с орден за храброст. След 1944 работи като съдия, адвокат и юрисконсулт. Автор на сценария на 40-серийната телевизионна поредица „Приказки за изкуството“, основател и водещ на предаването „Минаха години“ по БНТ (от 1993); за кратък период – зам. главен редактор на София-прес; член на СБЖ.

Драган Тенев започва да пише на 37-годишна възраст и първите му книги излизат, докато работи като юрист. Сътрудничи на литературния и всекидневния печат, на изданията на СБЖ – в. „Литературен фронт/форум“, „Труд“, „Поглед“, „Демокрация“; сп. „Космос“, „Български журналист“ и др. Още с първата си книга – „Малки разкази за велики хора“ (1961), той задава литературния жанр, който ще остане водещ за повечето му следващи работи – художествено-популярния биографичен портрет на значима историческа личност. Тенев разработва жанра от краткия разказ – „Зора зори“ (посветена на значими български възрожденски дейци, 1961), „40 разказа за прочути композитори“ (1979), „Малки разкази за велики художници“ (1980), „Неаполитанската песен. Разкази за прочути певци“ (1980), до цялостна романизирана биография – жанр, добил популярност в периода и от книгите на А. Мороа, Ъ. Стоун и А. Троая. Тенев пише две биографични книги за Иван Вазов – „Стъпалата на славата“ (1972) и „Животът на Вазов“ (1984), романизираната биография „Николай Павлович“ (1970), биографичната книга „Гарибалди“ (1967). Макар детско-юношеската аудитория да се възприема от автора като адресат на тези книги, те предизвикват значително по-широк интерес и спомагат за популяризирането на класическата музика, живопис и литература. Драган Тенев е автор и на популярната „Чудната история на изкуството“ (1970), отново насочена към младата аудитория и представляваща ерудиран и увлекателен обзор на обширната история на изящните изкуства, като заради книгата се сдобива с прозвището „българския Кенет Кларк“.

Тенев е автор и на няколко мемоарни книги – „Кавалерийски фрагменти“ (разкази от Отечествената война, 1963), „Тристахилядна София и аз между двете войни“ (1992), „Стари моментални снимки без ретуш“ (1999), както и на „Пледоарии пред огледалото. Белетристично-публицистичен дневник“ (1988), посветен на различни юридически казуси.

Носител е на две национални награди за детска литература – за сценария на „Приказки за изкуството“ (1977) и за книгата „Вечно зеленото клонче“ (1980); носител на орден Кирил и Методий, I ст. Почетен гражданин на гр. Шумен.

Разкази на Тенев са преведени на рус. ез.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова