Драгомир Асенов

Кратка информация
Име Жан Нисим Меламед
ПсевдонимДрагомир Асенов
Роден
гр. Монтана
Починал
гр. София
Жанроведрами, повести, разкази, романи
ИзданияРодна реч, Септември/ Летописи, Вечерни новини, Литературен фронт/форум, Народна младеж, Работническо дело, Дунавски отечествен фронт, Дунавски културен фронт

Асенов, Драгомир (псевд. на Жак Нисим Меламед) (гр. Фердинанд, дн. Монтана, 15.05.1926 – София, 19.06.1981). След ранната смърт на бащата на Асенов, през 1936 семейството се премества в София и бъдещият писател е приет в частно сиропиталище. Учи в VΙ мъжка гимназия, но за участието си в РМС през 1943 е изключен и изселен в Русе. След 9.09.1944 завършва средното си образование и постъпва на работа във в. „Дунавски отечествен фронт“, в който публикува статии, рецензии, очерци, репортажи. Той е един от основателите на „Дунавски културен фронт“, в който помества многобройни материали. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1953). Редактор във в „Работническо дело“ (1953–1956). Сътрудничи на „Народна младеж“, „Вечерни новини“, „Литературен фронт“, „Септември“. От 1957 е редактор в сп. „Родна реч“, а от 1965 е негов главен редактор. От 1968 е заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“, от 1971– секретар на СБП.

Първата книга на Асенов e крайно идеологизираният сборник разкази „Когато Тито награждава“ (1951). Следват го повестта „Нашият взвод“ (1956) и сборникът разкази и фейлетони „Съвест“ (1956). В „Съвест“ вече проличава засиленият интерес на автора към етичните проблеми на съвремието, опитът му да съизмерва нравствеността на „новия човек“ с идеализираната нравственост от епохата на Съпротивата. Прекият критицизъм („Песен за човека“, „Съвест“) е силно застъпен наред със стремежа към величаене на „анонимния герой на труда“ („Опасения“, „Почетен гост“). Понятията „съвест“, „отговорност“, „честност“, „морал“, „истина“ са водещи при изграждането на идейната основа на тези текстове, които често съвсем резоньорски задават нравоучителния си патос.

В началото на 60-те години Асенов се насочва към драматургията. Първата му пиеса „Рожден ден“ е поставена в Народния театър. Пиесата е продължител на зададената в разказите на писателя тенденция да звучи „в крак“ с „всекидневните грижи“ на хората, поставяйки въпроса за индивидуалния избор в колективизираното общество. С този текст на Асенов условно може да се отбележи началото на цяла вълна в българската драматургия – „драматургията на ежедневието“, към която се включват и други автори с по няколко свои творби (Георги Данаилов, Георги Марков, Михаил Величков), макар че тенденцията е видима още в пиесите на Димитър Димов („Жени с минало“, „Виновният“). През 1967 в Стара Загора е поставена втората пиеса на Асенов – „Рози за доктор Шомов“, която скоро се превръща в знакова за автора и въобще за соц.-драмата. В нея индивидуалното, колективното и интимното отново са засрещнати на полето на изострен етически казус – лекарският дълг противостои на страха пред силния на деня кариерист. Идеалистът максималист доктор Шомов е съграден като истинския герой на епохата, способен да заложи всичко на „отвлечените“ морални принципи без оглед на последиците за себе си и близките си. Този своеобразен лекарски донкихот на социалистическия театър, макар да носи в себе си критика на системата, всъщност я утвърждава, създавайки прецедента-модел, който „новият човек“ трябва да следва. Антагонистът на д-р Шомов – себичният, бездарен, незаслужил кариерист, укриващ се в процепите на създаващото се „съвършено общество“– другарят Момчилов, също става обикната от Асенов фигура и в следващите му творби. В цялост пиесата остава затисната зад уж прикритото черно-бяло морализаторстване, а всъщност комедийният финал силно напомня прастария механизъм deus ex machina – появява се заслужилият, същинският Герой от Съпротивата Генерал и казусът се разрешава. В повечето от следващите си драматически творби – „Разходка в събота вечер“, „Горещи нощи в Аркадия“, „Професия за ангели“, „Златното покритие“, Асенов затвърждава вече изградения модел, избирайки предимно средата на художествено-творческата или техническата интелигенция и един нравствен герой, поставен в безнравствена ситуация от колектива или от представителна негова фигура, който успява да устои своите високи принципи.

Сред прозаичните творби на автора несъмнен интерес заслужава романът „Най-тежкият грях“ (1980). Без да изоставя темите за таланта и бездарието, за личния избор и застрашителния и многолик кариеризъм (в случая критиците, доценти и професори по естетика), творбата съдържа в голяма степен автобиографизъм и ирония, а фантастичният елемент (главният герой, писателят Румен Абрашев убива враговете си само със силата на мисълта си под давлението на духа на мъртвия си приятел-художник), придава жанрова своеобразност на романа. По „Най-тежкият грях“ е създаден едноименният филм (1982) с режисьор Иванка Гръбчева.

Драгомир Асенов е носител на Димитровска награда (1974). Драматичният театър в Монтана носи неговото име.

 

Николай Кирилов

 

Библиографията е изготвена от Аделина Германова

Книги от Драгомир Асенов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Когато Тито награждава : Разказиразкази1951
Нашият взвод : Повестповести1956 (1962, 1973)
Съвест : Разказиразкази1956
Пътищата се разминават : Романромани1959
Наш взвод : Записки сапера / Пер. с болг. Л. Жановапроза 1959
Ошибка стоит жизни : Повесть / Пер. с болг. В. Легентоваповести1959
Кафявите хоризонти : Романромани1961 (1970)
Големият каменен дом : Романромани1963 (1971, 1980)
Рожден ден : Драма в 3 д.драми1965
Плодът на ветровете : Романромани1966 (1972)
Рози за д-р Шомов : Драма в 3 д. с пролог и епилогдрами1967
Ветрами рожденный : Роман / Пер. с болг. Р. Грецкойромани1968
Разходка в събота вечер : Пиеса в 3 д. пиеси1969
Сурово възпитание : Разказиразкази1969
Строгое воспитание : [Сборник от разкази] / Пер. с болг. Г. Горелова и др.разкази1969
Горещи нощи в Аркадия : Пиеса в 4 карт. пиеси1970
Изпити : Пиеса в 4 карт.пиеси1970
Рожден ден : Драма в 3 д. ; Професия за ангели : Пиеса в 4 карт. драми, пиеси1971
Три пиеси : Рози за д-р Шомов ; Разходка в събота вечер ; Изпитипиеси1972
Две пиеси : Рожден ден : Драма в 3 д ; Горещи нощи в Аркадия : Пиеса в 4. карт. пиеси1973
Тази кръв няма да се пролее : Романромани1973 (1976)
Златното покритие и Изпити : Пиесипиеси1974
Професия за ангели : Пиеса в 4 к. пиеси1974
Большой каменный дом : Романромани1975
Пиеси : Рожден ден ; Рози за д-р Шомов ; Разходка в събота вечер ; Горещи нощи в Аркадия ; Професия за ангели ; Златното покритие : Пиесипиеси1976
Пиеси : Краят на деня , Изпитипиеси1977
Биография на един вечен ден : Романромани1978
Две съвременни пиеси : Отвъд миражите и Златното покритиепиеси1978
Най-тежкият грях : Романромани1980 (2001)
Огнената межда : Летопис в 2 романа : Биография на един вечен ден : Тази кръв няма да се пролееромани, летописи1980
Наградата : Пиеса в 4 к. пиеси1981
Избрани произведения : В 3 т. / Ред. кол. Лаура Меламед и др. 1983–1986. Т. 1: Кафявите хоризонти ; Биография на един вечен ден : Романиромани1983
Избрани произведения : В 3 т. / Ред. кол. Лаура Меламед и др. 1983–1986. Т. 2: Пътищата се разминават ; Най-тежкият грях : Романиромани1983
Огненный рубеж : Летопись в 2 романах / Пер. [от бълг.] К. Козовскаромани1983
Елегия за едно женско сърце : Романромани1984
Las ardientes noches de Arcadia : Dramas. – La Habanaдрами1985
Nejtezsi krich : Roman / Transl. Nadezda Marsickova. – Prahaромани1985
Избрани произведения : В 3 т. / Ред. кол. Лаура Меламед и др. 1983–1986. Т. 3: Съвест : Разкази, статии, портретипортрети, разкази, статии1986