Емануил Попдимитров


Кратка информация | |
---|---|
Име | Емануил Попдимитров Попзахариев |
Познат като | Емануил Попдимитров |
Роден | с. Груинци, Сърбия |
Починал | гр. София |
Издания | Българска мисъл, Везни, Демократически преглед, Ек, Звено, Литературен живот, Парнас, Предел, Слънце, Съвременна илюстрация, Съдба, Факел, Хиперион, Хризантеми, Художник, Чернозем, Развигор, Светлоструй, Час, Литературен глас, Пламък, Ведрина |
Попдимитров, Емануил (Емануил Попдимитров Попзахариев) (с. Груинци, Босилеградско, Сърбия, 23.10.1885 – София, 23.05.1943). Завършва педагогическо училище в Кюстендил (1904). През 1904–1906 е учител в с. Долни Коритен, Софийска област, и в с. Долна Лисина, Босилеградско. Следва философия в Софийски университет (1906), но поради участие в освиркването на Фердинанд I (3 ян. 1907) е изключен. Следва с държавна стипендия земеделие в Монпелие, Франция (1907). Завършва философия във Фрибург, Швейцария (1912). Учител в Лом и Хасково (1912–1914). Участва в Първата световна война като преводач на Южния фронт и в Главна квартира в Кюстендил. Стои на пацифистки позиции. През 1920 се включва активно в групата „Кларте“ в Кюстендил. Частен доцент (1923–1943) в катедрата по сравнително литературознание в Софийски университет. През 1922–1923 заедно с Г. Константинов е редактор на мимолетното сп. „Ведрина“ (Кюстендил).
За пръв път печата стихове през 1907 в сп. „Художник“. Сътрудничи на сп. „Демократически преглед“, „Художник“, „Съвременна илюстрация“, „Факел“, „Звено“, „Хризантеми“, „Слънце“, „Везни“, „Огнище“, „Парнас“, „Наши дни“, „Хиперион“, „Чернозем“, „Ек“, „Пламък“, „Българска мисъл“, „Съдба“, „Предел“, на в. „Развигор“ „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Час“, „Литературен живот“ и др. През 1925–1935 събира и издава в отделни сборници народни песни. Превежда и издава на съвременен български език основни произведения на старобългарската литература (антологията „Глас из дълбините“). Превежда „Крал Хенрих Четвърти“ от У. Шекспир (1908), „Песен за камбаната“ от Фр. Шилер (1930), „Апостолът“от Ш. Петьофи (1946) и др.
Попдимитров твори във всички жанрове – лирика, лироепически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца – стихове, поемки, приказки, драматични поеми. Автор е на философски студии. Философските му възгледи са формирани под влиянието на А. Шопенхауер, Фр. Ницше, Й. Ремке и главно на А. Бергсон. Чрез рецепцията на модерни за времето философски теории допринася за изграждането на българската философска култура. Пръв в България прави системен анализ на естететическите възгледи на Бергсон. С книгата „Естетиката на Бергсона“ и с редица статии Попдимитров се нарежда сред теоретиците на българския модернизъм. Естетическите му схващания и художествените му изяви вибрират между апология на индивидуализма и символизма и тяхното отрицание („Позив към българския писател“ – „Огнище“, 1919, № 2).
Като поет се формира под въздействието на френски символизъм и немския неоромантизъм. Попдимитров съчетава персоналистичната идея и поетиката на символизма с пантеистичен култ към природата и афинитет към визуалното внушение. При него изобразителното начало е по-силно от музикалното. Това определя специфичното му място сред българските символисти, но и непрестанните лъкатушения на поетиката му между романтично-символистичния и предметно-реалистичния художествен модел. Ранните му стихове (сб. „Юношески стихотворения“) са наивно романтични. Стихосбирката „Сънят на любовта“ и „Песни“ бележат еволюция към импресионистичен символизъм, изпъстрен с реалистични елементи. По-типични за поетиката на символизма са сбирките „Плачущи върби“ и „Вечерни миражи“, но и в тях образите не губят конкретния си план.
След Първата световна война тенденцията към по-ярка предметност се засилва (сб. „Кораби“). Настъпилият след войната обрат в позицията на лирическия субект, отварянето му към световните събития намира израз в поетика, която споява елементи на символизма, експресионизма, футуризма и реализма (поемите „Чернозем“, „Народ“, „Обожествяване“, „Злачни ниви и бойни полета“); влиянието на фолклора става все по-осезаемо и директно. През 30-те г. Попдимитров стига до неореализъм, обогатен както от символизма и авангардизма, така и от българската народна поезия (стихосб. „Есенни пламъци“). В края на 20-те г. Попдимитров застава на подчертано демократични позиции. Пише голямата „хумористична поема“ „В страната на розите“ – остра сатира срещу обществените пороци.
Като лирик Попдимитров се утвърждава преди всичко със 17-те си „Женски портрети“ и с пейзажните си стихотворения. Безспорен майстор на българския стих, Попдимитров предпочита стихотворната форма и в драмите и приказките си. В творчеството си за деца изпъква предимно като лирик. Лирическият натюрел на Попдимитров проличава и в художествената му проза, където импресията преобладава не само като жанр, но и като стилистичен похват. Показателна в това отношение е автобиографичната му проза („Живот и блян“, „Дневникът на самотния“), а в известна степен и романът му „Пред буря“. Попдимитров е сред първите задълбочени изследователи на българското стихосложение.
Цветанка Атанасова (текст и библиография)
Книги от Емануил Попдимитров
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Отговоръ на единъ "критикъ" | (б. г.) | |
Философски предпоставки на символизма | (б. г.) | |
Юношески стихотворения : Т. 1 : 1904-1907 | стихотворения | 1911 |
Маска : Романт. пиеса | пиеси | 1912 |
Смъртта на скулптора | 1912 | |
Сънят на любовта | 1912 | |
Дневникът на самотния : 1904-1913 Мисли, импресии, бележки | 1914 (1926, 1935) | |
Песни : Трета стихотворна сбирка | стихове | 1914 |
Плачущи върби : Лир. албум : IV стихосбирка | албуми, стихове | 1914 |
Живот и блян : Разкази и стихо-проза : [Кн. 1] : 1919 | разкази, стихотворения в проза | 1919 |
Вечерни миражи : V стихосбирка | стихотворения | 1920 |
Пред буря | романи | 1921 (1935) |
Свободни стихове : VI стихосбирка | стихотворения | 1921 |
Знамена : VII стихосбирка | стихотворения | 1922 |
Идилии | 1922 | |
Стихове и песни | песни, стихове | 1922 |
Естетиката на Бергсона | 1923 | |
Кораби : [Поезия] | поезия | 1924 |
Вселена : Десет поеми | поеми | 1924 |
Дъщерята на Йефтая | трагедии | 1924 |
Ибсенъ и ибсенизмътъ въ литературата = H. Ibsen et l`ibsenisme dans la litterature | изследвания | 1924 (Отд. отпечатък на Годишник на Софийски университет. Историко-филологич. факултет. Т. XX, 3.) |
Френският символизъм | 1924 | |
Живот и блян : Разкази и стихо-проза : Кн.- 2 : 1926 | разкази, стихотворения в проза | 1926 |
Воденичарката : Комедия-приказка | комедии, приказки | 1926 (1933) |
Драми на героичните борби | 1926 | |
Иглики | 1926 | |
Самодиви : Нар. песни | стихове | 1926 (1934) |
Пред дверите на любимата | 1927 (1943) | |
Златна жътва : Втора книга стихове | стихове | 1928 |
Събрани съчинения :Т. [5]: Златни ниви и бойни полета : Поема в 8 песни с пролог и епилог | поеми | 1929 (Кн. излязла без номерация на тома, но авт. я счита за т. 5 от събраните съчинения) |
Златни ниви и бойни полета : Поема въ осемъ пѣсни съ прологъ и епилогъ | поеми | 1929 (1942, 1943, 2013) |
Песни за Родната земя : Войната през 1912 г. | 1929 | |
Смях и присмех | гротески, хуморески | 1930 |
Събрани съчинения : Т. 1: Лирика : Първи стихове : Юношески стихове, първи опити, Сънят на любовта | лирика | 1931 (В кн. означено 4. изд. ; За 1, 2 и 3 изд. вероятно се смятат публикациите на отделните цикли стихове в др. книги) |
Росни капки | стихове за деца | 1931 (1938, 1947) |
Събрани съчинения Т. 2 : Лирика : Пред дверите на любимата : Песни, Плачещи върби, Вечерни миражи, Кораби, Вселена | лирика | 1932 (В кн. означено 4. изд. ; За 1 изд. се смятат самостоятелните публикации на отделните цикли) |
Събрани съчинения : Т. 3: Лирика : Бели съзвездия : Нови песни, Идилии, Балади, Народни песни, Преводи | лирика | 1932 (В кн. означено 2. изд. ; За 1 изд. вероятно се смятат публикациите на отделните цикли стихове в др. книги) |
Т. 4: Лирика : Преображение : Поема в 7 видения | лирика, поеми | 1932 (Кн. съдържа и: Есенни пламъци ; Нови песни : Ч. 2) |
Преображение : Поема в 7 видения | поеми | 1932 |
Събрани съчинения :Т. 6: [Лирика] : Глас из дълбините : В храма на бълг. слово | лирика | 1933 |
Събрани съчинения : Т. 7: Драми : Драматични поеми : Чатертон, Соломея, Фавни, Звездоброец, Прометей, Маска, Смъртта на човека, Йов | драматични поеми | 1933 (В кн. означено 2. изд. ; 1. изд. излязло самостоятелно, 1923) |
Събрани съчинения : Т. 8: Драми : Воденичарката : Комедия-приказка в 3 д | драми | 1933 ( В кн. означено 2. изд. ; 1. изд. излязло самостоятелно, 1926) |
Събрани съчинения : Т. 9. Ч. 3: Лирика ; Посвещения ; Нови песни. - 1933-1934 | 1934 (В кн. означено 2. изд. - Кн. съдържа и Песни за малките : Иглики, Росни капки ; Смях и присмех : Хумор и гротески) | |
Събрани съчинения : Т. 10: Самодиви : Нар. песни | стихове | 1934 (В кн. означено 2. изд. ; 1. изд. излязло самостоятелно, 1926) |
Събрани съчинения : Т. 11: Живот и блян : Студент, спомени, албум | албуми, спомени | 1934 (В кн. означено 2. изд. ; 1. изд. излязло самостоятелно, 1919) |
Събрани съчинения : Т. 12: Пред буря | романи | 1935 ( В кн. означено 2. изд. ; 1. изд. излязло самостоятелно, 1921) |
Добри Войников | 1936 | |
Събрани съчинения : Т. 14-15. ч. 1: Философски студии : Мистицизъм в индийската философия ; Свобода на волята според Шопенхауера : Философия на интуицията - Бергсон ; Неовитализъм ; Механични моменти в процеса на еволюцията ; Двете направления във философията | студии | 1937 (В кн. означено 2. изд. ; За 1. изд. се смятат вероятно публикациите в списания) |
Цар Константин Асен Тих | 1937 (1942) | |
Цар Самуил : Драмат. хроника | хроники | 1937 |
Философски студии | студии | 1937 |
Събрани съчинения :Т. 14-15. ч. 2 : Философски студии : Естетиката на Бергсона | студии | 1938 ( В кн. означено 2. изд. ; 1. изд. излязло самостоятелно, 1923) |
Кочо Чистеменски | 1938 (1943) | |
Цар Януари : Приказки за деца | приказки | 1938 |
В страната на розите : Хуморист. поема | поеми | 1939 (1943) |
Ботев като поет | 1941 | |
Изследвания върху строежа на стиха с оглед към българската поезия = Recherches sur les principes de la versification | 1942 (1943 (Отд. отпечатък на Годишник на Софийски университет. Историко-филолог. факултет. Т. XXXVIII, 12.) | |
Глас из дълбините : В храма на бълг. слово | 1943 (2. изд. (1 изд. излиза като т. VI от Събрани съчинения ) | |
Купол : Избрани стихотворения | стихотворения | 1943 (2014) |
Избрани произведения / Отбор и ред. Георги Веселинов, Васил Александров. | поеми, стихове | 1954 |
Песни за малките | 1959 | |
Избрани произведения / Подбор и ред. Владимир Василев ; С предг. от Богомил Нонев | 1962 | |
Стихотворения : Поеми / Под ред. на Тихомир Тихов | поеми, стихотворения | 1978 |
Слънчова сестра | стихотворения | 1988 |
Стихотворения / Димитър Бояджиев ; Предг., състав., прил. Иван Сестримски | стихотворения | 1995 |
Десетте пръста : [Приказка в стихове] | приказки, стихове | 1999 |
Сънят на любовта / Състав., предг. Николай Чернокожев | 2000 | |
Сънят на любовта : Лирика / Под ред. на Светла Ем. Попдимитрова, Иван Гранитски | лирика | 2000 (2003) |
Приказки за съдбата : Оригинални и авторизирани | 2005 | |
На дива роза пъпки нежни : Любовна лирика / Състав. Йордан Янчев ; Предг. Пламен Тотев | 2005 | |
С Константином Бальмонтом : неизданная книга о русском поэте | 2005 (2010) | |
Попей ми, вретенце! | приказки | 2006 |
Книги за Емануил Попдимитров
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Константинов, Георги Гогов | Емануил Попдимитров | 1922 |
Сб. | Емануил П. Димитров : Юбилеен сборник по случай 25 годишна литературна дейност 1906-1931 | 1931 |
Сб. | Тридесет години литературна дейност на писателя Емануил п. Димитров 1906 - 1936 | 1936 |
Дудевски, Христо Лалев | Емануил Попдимитров : Лит.-крит. очерк. | 1969 |
Сб. | Емануил Попдимитров, Гьончо Белев и Николай Хрелков в спомените на съвременниците си | 1971 |
Кузмова-Зографова, Катя Цветанова | Интелектуалецът Емануил Попдимитров | 2001 |
Tiemann, Gabi | Das Werk Emanuil Popdimitrovs im Rahmen des Fin de siecle | 2004 |
Сб. | Емануил Попдимитров-критически прочити : Сборник по случай 120 години от рождението на твореца | 2007 |
Попдимитрова, Светла | Поетът и художниците : Емануил Попдимитров за изкуството и художниците / Съавт. Светла Попдимитрова ; Ред. Константин Еленков | 2007 |
Георгиев, Панталей | Поетът от Краище Емануил Попдимитров : Статии и изследвания | 2008 |
Георгиева, Цветанка | Емануил Попдимитров : поезия и философия | 2010 |